Медия без
политическа реклама

МОН предлага 3-годишно бакалавърско обучение

Висшите училища ще се дефинират на изследователски, образователни и професионални

Илияна Кирилова

Oбучението в степен бакалавър за някои професионални направления да се намали от 4 на 3 години. Тази законодателна възможност предлага да се въведе просветното министерство както за редовно, така и за дистанционно обучение, като идеята е продължителността за дадено професионално направление да е еднаква за всички висши училища в страната. Мярката е записана като един от инструменти за постигане на целите в новата Стратегия за развитие на висшето образование в България 2020-2030.

В тази връзка е и мярката да се осигури държавно субсидиране на редовно, дистанционно и задочно обучение в степен „магистър“ с продължителност от 2 години, ако то надгражда 3-годишно обучение в ОКС „бакалавър“ в същото професионално направление.

"В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е 3-годишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“, обясни зам.-образователният министър Петър Николов пред БНР. Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитрове обаче бе категоричен, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. "Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите. Трябва много предпазливо да се подхожда към подобно промяна в структурата на обучението", смята той.

Идеята за 3-годишното бакалавърско обучение бе засегната от просветния министър още при обсъждането на промените в закона за висшето образование (ЗВО), с което се въведе забрана за разкриване на нови вузове. Идеята му бе то да важи само за някои направления, а не за всички - например за изкуствата, и то за всички университетите, които предлагат въпросните направления.

Сред другите промени в Стратегията е дефинирането на университетите на изследователски, образователни и професионални с ясно очертана специфика. От МОН припомнят, че с промени в ЗВО през 2016 г. бяха регламентирани изследователски университети, но признават, че не бяха утвърдени правила за реализиране на тази възможност, поради неясноти по отношение на критериите за подбор и на специфичните функции на изследователските университети. "По тази причина, не беше предоставена възможност за никое висше училище да придобие статут на изследователски университет, т.е. тази законова възможност остана нереализирана", казват от министерството (бяха обаче регламентирани правила за откриване и функциониране на изследователски институти в университетите, която вече е използвана от 12 висши уилища, в които са открили 17 института).

Затова в бъдеще е планирано дефинирането на университети и на отделни професионални направления във висшите училища като изследователски въз основа на обективни критерии - като броя на публикациите в реферирани и индексирани издания (вкл. патенти), нормиран спрямо броя преподаватели. "Например, изследователско висше училище може да е това, в което всички професионални направления обучават магистри и поне 75% от действащите студенти се обучават в изследователски професионални направления", дават за пример в стратегията от МОН.  По същия начин според тях следва да се дефинират и образователни висши училища, които обучават само бакалаври и магистри или в които делът на студентите, обучавани в изследователски професионални направления, не е висок. "Например, образователни могат да са тези висши училища, в които делът на действащите студенти, обучавани в изследователски професионални направления, е по-нисък от 75% от общия брой действащи студенти в даденото висше училище", посочват от министерството. Наред с изследователските и образователните университети, следва да се очертаят в Националната карта на висшето образование в България и регионалните потребностите от колежи, които обучават само професионални бакалаври.

"В страната има оформени два типа висши училища - големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и „просто ги има на научната карта на Европа“, както и „по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка“, коментира зам.-министър Петър Николов. По думите му иеята е, че "не можем от всички да искаме едно и също". "От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират", заяви той.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров коментира, че все още няма ясни критерии за изследователските университети. "В момента нямаме такъв изследователски университет, не се ясни критериите и аз съм скептичен, че би могло това да се получи - едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски. Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания. Университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН", коментира той.

Според Николов обаче "не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети". "Разликата ще бъде именно във финансирането - какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране", посочи той. Според проф. Димитров в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност. "Ако субсидията започне да се променя, плавно през годините, защото завоят не може да бъде взет толкова лесно, и има отделена част за изследователска дейност, за мен доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии".

 

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ

Според Стратегията субсидията за изследователските професионални направления ще се оформят в две ясно обособени части - за издръжка на обучението на студентите и за научни изследвания. Размерът на субсидията за научни изследвания ще се определя по обективни критерии за научните резултати, отбелязани през предходен период (публикации, цитати, регистрирани патенти,
привлечени средства от научни и научно-приложни договори и др), като субсидията за научни изследвания постепенно да нараства, докато през 2025 г. достигне поне 40 % дял от общата субсидия за изследователските професионални направления. Планирано е и въвеждане на коефициенти в държавната субсидия, отпускана за обучение в различните образователни степени - например 4 за докторант, 2 за магистър и 1 за бакалавър, които да отразяват съществените различия в стойността на обучението в съответната степен.

Различията по отношение на изискванията, финансирането, акредитацията и другите присъщи дейности на съответните видове висши училища би следвало да се регламентира законово, както и да се дефинират обективни критерии и процедура за трансформиране на един вид висше училище в друг при наличие на обществена необходимост и на необходимия човешки и материален ресурс (или при загуба на необходимост и/или ресурси). Стратегията също така предвижда да се въведе законова възможност висши училища да се закриват, ако нямат нужния брой студенти.

 

ПРАКТИКА

Една от целите на Стратегията е включването във всички учебни планове на дисциплини и на практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект (AI), добавена реалност (AR), изкуствена реалност (VR) и др., както и на базово обучение за развиване на умения за алгоритмично мислене и решаване на алгоритмични проблеми. Сред посочените мерки, които следва да се осъществят до 2030 г. са още засилване на интердисциплинарния подход при подготовката на учебните планове и програми, въвеждане на хибридни дисциплини с преподаватели от различни научни области и направления, включване на няколко социални и/или хуманитарни дисциплини (философия, социология, политология, изкуство и др.) в учебните планове на другите професионални направления, както и на уводни дисциплини от точните науки (математика, информатика, природни науки и др.) в хуманитарните и социалните направления.

От МОН смятат, че трябва да се осигури засилена практическа подготовка на студентите за придобиване на компетентности и качества, търсени на пазара на труда, чрез включване в преподаването на специалисти от практиката, както и широко да се въведе преподаването чрез казуси като средство за интензивно обсъждане от страна на студентите на преподаваната материя и развитието у тях на умения за аргументиране, словесно дебатиране и взимане на решения.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още по темата