Камарата на строителите даде колкото пространна, толкова и противоречива пресконференция на тема "Лъжи и истина за  строителството."

Намерението на шефовете на КСБ очевидно бе да опровергаят ресорния министър за лошото "магистрално" харчене на бюджетни пари и авансите, но всъщност те потвърдиха всички критики и опасения, изказани от арх. Виолета Комитова досега. Инж. Илиян Терзиев, председател на браншовата организация, обяви, че според доклад на ЕК магистралите ни не са еталон за качество, но пък били сред най-евтините в ЕС. А изпълнителният директор на КСБ Валентин Николов се оказа особено обиден на служебния министър за това, че нарече роби дребните фирми - подизпълнители.  В думите на Комитова всъщност нямаше нищо обидно, тя просто припомни за многобройните случаи, когато основният строител получава парите от държавата, но бави плащанията към своите малки помощници. 

От КСБ се оплакаха, че строителните предприятия имат неразплатени от държавата вземания за над 600 млн. лева. Същото обяви  преди дни и самата Комитова, като изтъкна, че кабинетът на Бойко Борисов е прилагал порочната практика да възлага строителство, без да са осигурени парите за него. От камарата обясниха, че закъсненията в строителството идват от ужасяващата бюрокрация и тромавите процедури. Точно това мнение вече сподели и служебният министър, посочвайки, че блок се вдига за година, но преди това ваденето на разрешителни, одобрения и съгласувания отнема петилетка, а при пътищата времевото съотношение е дори по-лошо. 

Строителите се оплакаха, че държавата се държи с тях като мащеха, не като майка, и че Комитова слага всички под общ знаменател, внушавайки, че всички в бранша са крадци. Всъщност министърът на регионалното развитие през цялото време казва и прави обратното - следва правилото, че който си е свършил работата, получава парите, който не е или пък не изпълнил СМР качествено, ще почака. Фирмите вече се страхували да актуват строителство, защото не се знаело кога ще си получат парите, а трябва до 5 дни да внесат ДДС, обявиха от камарата. Всъщност това, че някой е представил фактури, не означава, че трябва автоматично да си получи парите - Комитова въведе проверки на място, за да е сигурно, че работата наистина е свършена, и то не през пръсти, а качествено.  

На въпрос за предплатените пари за 85 свлачища, от които само едно е укрепено, от камарата казаха, че не може да се коментира "ангро" - трябва да се разглежда всеки договор поотделно, за да се види кой е виновен за забавянето. Точно така процедират служебните министри - проверяват поотделно договор след договор. 

Самите лидери на КСБ признаха днес, че има и калпави фирми, а също и калпави проектанти, които надписвали разходи и заигравали с администрацията - плащали комисиони на чиновници да си затварят очите.  И тук дефакто нямат разминаване с Комитова, тя също критикува оскъпяването на строителството, особено при инженеринга, когато с една поръчка се възлага накуп проектирането, строителството и надзорната дейност над изпълнението.  От камарата се оплакаха от Комитова, че е направила работна група за обсъждане на належащи промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) , но е свикала само едно заседание досега. В същото време коментираха, ЗУТ, който е нещо като "библия" в строителството, е най-поправяният закон - има повече от 160 изменения и допълнения, обяви инж. Валентин Николов. Тези чести и безкрайни ремонти на закони са безспорен проблем, но със сигурност Комитова и служебното правителство нямат грам вина за това.

Николов изброи и няколко проекта за наредби и предложения - за изолациите, бетоновите работи и др., които камарата е внесла в регионалното министерство,  но оттам няма никакви реакции. Сред тях е и проектонаредба, която е представена в МРРБ още през май 2021 г., по която движение няма. 

Новият шеф на пътната агенция не откликвал на поканите на КСБ за разговори, стана ясно още на днешната пресконференция на камарата.

Ръководителите на КСБ се опитаха да защитят инхаус поръчките и инженеринга, които според арх. Комитова се прилагат по порочен начин в България. Те обявиха, че и двете били уредени в международното и европейското законодателство. Това е така, но както служебният министър вече обясни неведнъж, този тип възлагания се правят в особени случаи - за спешни задачи или за проекти с уникално ноу-хау,  а не за обикновено пътно строителство, какъвто е нашумелият случай с държавното предприятие "Автомагистрали" и довършването на "Хемус".

Неубедително прозвуча и опитът за защита на авансовите плащания, които не само Комитова, но и министрите на финансите и на икономиката, критикуват.  "Голям аванс е ужасно нещо в много отношения за изпълнителя – или трябва да намери начин, по който да го похарчи така, че да получи материали на цени от днешна дата, или по някакъв начин да го усвои, че да го използва дълго време. Не е нещо хубаво да получиш аванс. Най-често се използва от инвеститора, давайки в големи размери аванс, да си гарантира цена на проекта“, обясни Илия Терзиев. От което излезе, че не фирмите, а държавата се е "натискала" да плаща големи аванси за дейности, които ще се изпълняват  в следващи години.

От КСБ коментираха, че „ин хаус“ поръчките са тема, за която са отговорни държавните институции. Което е безспорен факт. „Ключовата дума е „правила“, те се създават чрез закони, наредби и стандарти. Държавата не си е свършила работата, прехвърля проблемите от болната към здравата глава. Създава правила, които самата нарушава“, подчерта Валентин Николов.

Така пресконференцията, която трябваше да "разгроми" критиките на служебното правителство за лошите практики в строителния процес, всъщност открои греховете на управлението на Бойко Борисов.