Прясно ревизираният  от служебното правителство Национален план за възстановяване и устойчивост, който разпределя извънредни 12,6 млрд. лв. от ЕК, отива на поправителен. Партиите в НС похвалиха служебното правителство, че е успяло да заложи по-абмициозни реформи, но отправиха сериозни критики към новите предложения в секторите енергетика, икономика и земеделие. Правителството е отворено към част от исканията за размествания, но рискът от забавяне става все по-отчетлив, коментира вицепремиерът Атанас Пеканов. Пеканов бе изслушан в НС по искане на депутати от групата на ИБГНИ. 

Както "Сега" писа, новата версия на плана се опитва да избяга от спорни предложения и залитания на бившето правителство, като предвижда сериозно преструктуриране на част от инвестициите и много по-сериозна тежест на частното съфинансиране. Финансовите инструменти ще имат голяма тежест в програмата за икономическа трансформация, чийто бюджет се вдига от настоящите 1,7 млрд. лв. на 2,9 млрд. лв. Безмъзмездното финансиране обаче ще е само 1,2 млрд. лв., а останалите 1,7 млрд. лв. ще е съучастие на фирмите. Това е една от основните критики към плана. "И в момента има финансови инструменти в подкрепа на бизнеса, които остават неизползвани. Това, от което се нуждаят фирмите, е пряка помощ от държавата", коментира Мая Манолова от ИБГНИ. Сходни упреци отправи и Драгомир Стойнев от "БСП за България". "Бизнесът ви казва, че не иска финансови инструменти, вие продължавате да упорствате да ги давате". Йордан Цонев от ДПС пък видя зад схемата с искано одобрение на проектите от Европейската инвестиционна банка да наднича "котаракът".

На този фон новият дизайн на програмата за икономическа трансформация се представя като гордост от икономическия министър Кирил Петков, който счита нарасналата тежест на финансовите инструменти за предимство. "Когато заварихме плана, той предвиждаше 100-процента грантове, а сега, когато вкарахме и дялови, и дългови инструменти заедно с Европейската инвестиционна банка, парите много трудно могат да се откраднат по тази схема, защото има и европейски партньор. Част от парите ще се револвират и ще се помага на едни фирми, а те, като връщат, парите ще отиват в други фирми. Направихме инструмент, който да рециклира едни и същи средства, защото Планът за възстановяване е еднократен", обясни преди време Кирил Петков.

Новата версия на плана предвижда изцяло нова инвестиция в голям енергиен проект - изграждането на високоефективна газова централа с комбиниран цикъл в ТЕЦ "Марица Изток" 2, която да замени поне 1.0 GW от въглищните мощности (499 млн. лв. от ЕС и голямо допълващо частно съфинансиране - в размер на 1,2 млрд. лв.). При инвестициите в нисковъглеродна икономика също е включен мегапроект за изграждането на 1.7 GW ВЕИ и батерии с общ бюджет от 2,6 млрд. лв. ( 1,8 млрд. лв. частно съфинансиране и 878 млн. лв. от ЕС). "В сектор енергетика се залагат огромни нови проекти, без да има достатъчно яснота за анализа разход/ползи", коментира бившият вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев от ГЕРБ-СДС. Някои депутати пък виждат зад включването на нова газова централа поет ангажимент за края на въглищните централи. 

Отпадането на предвидената инвестиция от 848 млн. лв. в инфраструктура за напояване бе критикувано от почти всички групи. На мястото на тази инвестиция се предлага по-скромна по обем програма за нарърчаване на технологичния и екологичен преход в земеделието с 250 млн. лв. безвъзмездно финансиране и близо 300 млн. лв. частно съфинансиране.

Пеканов бе оставен сам да представя промените по плана и се наложи да отговаря на редица въпроси в конкретни сектори. Той обясни, че правителството е отворено към идеите да ребалансира грантовото финансиране и финансовите инструменти по плана. "Проектът за инвестиции в системата за напояване отпадна, защото не са извършени задължителни съгласувания за спазване на екодирективите, нямаше време тепърва да почваме тези анализи, ще се търси алтернативен път за финансиране на тази дейност през други източници на публични средства", коментира Пеканов. Не стана ясно по каква точно технология ще се редактира новия вариант на плана и докога. Наскоро служебният министър на икономиката Кирил Петков коментира, че планът следва да се внесе в ЕК от редовно правителство, за да има по-сериозен ангажимент към заявените в него намерения за реформи.