One direction - 100 experiences. Една дестинация - 100 преживявания. Това е най-новият туристически слоган за България, който се роди по време на преговорите по тема "Туризъм" между първата политическа сила "Продължаваме промяната" и поканените за партньори в бъдещ кабинет ИТН, БСП и ДБ. 

Автор на слогана е съпредседателят на ПП Кирил Петков, който разказа как навремето е промотирал България в Harvard Business School и дори е спечелил състезание сред свои състуденти, всеки от които е представил с най-доброто страната си. "Не можем да се мерим с планините на Патагония в Чили, нито със ски курортите в Швейцария, нито с нощния живот и карнавала в Бразилия, плажовете на Карибите или винения туризъм на Франция. Но аз им казах, че за 10 дни в България може да се видят всички тези неща на едно място", каза Петков. Според него може да се създаде дигитална платформа, от която туристите да се информират и да избират какви видове туризъм да практикуват в страната ни.

И четирите политически сили се обединиха около развиването на разнообразни видове туризъм и промотирането на България като целогодишна дестинация, а не фокусът да е само върху морските или ски курортите. За целта ще  се разработят стратегии за развитие на туризма по региони и подсектори, а бюджетът за националната реклама трябва да се харчи по-умно и иновативно, като е желателно и бизнесът да се включи финансово. Четирите партите декларираха подкрепа за нулева корупция при разходването на публични средства.

Набелязаните краткосрочни мерки за подпомагане на най-пострадалия от ковид-пандемията сектор включват енергийни помощи заради скъпия ток, запазване на 9% ДДС и през 2022 г. за ресторантьори и туроператори, връщане на схемата за запазване на заетостта в стария й вариант - с подпомагане на фирми с поне 20% спад в оборота, освобождаване временно от местни данъци и такси. Тези мерки обаче трябва да бъдат разгледани и одобрени и от работната група по финанси, която ще заседава в събота.

Сред дългосрочните мерки, около които всички участници в преговорите се обединиха, са създаване на гаранционен фонд за защита на потребителите от неосъществени пътувания при криза, както и преразглеждане на плажните концесии и даване на предимство те да се поемат от местната общност - хотелиери или общини.

Всички са единодушни, че трябва да се въведат електронни визи за чуждите туристи от трети страни, с което процесът ще се облекчи и цените им ще паднат. Както и да се развива здравен туризъм за чужденци.

Българският турист е приоритет, бе отбелязано по време на преговорите. От ДБ и ПП наблегнаха на развитието на алтернативни форми на туризъм, които все повече се търсят от младите хора. Участниците в преговорите се обявиха още за ревизия на начина на отдаване и стопанисване на планинските хижи и изясняване на собствеността им, по-добра регламентация на къмпингуването, развиване на веломаршрути и на инфраструктура за круизи по Дунав и др. Опростяване на административните процедури ще позволят повече дребни предприемачи да се заемат с алтернативен туризъм.

Създаване на Институт за иновации в туризма, разработване на национален план за развитие на кадрите в сектора и засилване на дуалното обучение са други идеи, които срещнаха всеобщо одобрение.

Спор предизвика предложението на БСП за обединяване на многобройните (близо 200) асоциации и сдружения в сектор в единна браншова организация, с която държавата да преговаря, особено когато трябва да се разпределя бюджетът за реклама. Според Демократична България обаче не е редно държавата да налага обединяване на частни структури. 

Не бе прието и предложението на ИТН да бъдат разграничени пет секторни ресора - морски, планински, спа, културен и други и всеки да има свой собствен маркетингов план и реклама. Ще се мисли обаче за реорганизация на Министерство на туризма, към което да се създадат комисии за отделните видове туризъм с участието на бизнеса.

Не се прие ковид-помощта от 35 евро за всеки доведен със самолетен полет чужд турист да остане постоянна мярка. Според Кирил Петков "по този начин плащаме за липсата на конкурентоспособност".

Какво иска бизнесът

Дни преди началото на преговорите в сектор "Туризъм", брашовите организации обявиха какво очакват от новите политици.

Ставката от 9% ДДС да бъде запазена за ресторантьорите и туроператорите и през 2022 г. Това е желание № 1 на тази част от туристическия сектор, която през 2020 г. заради корона-кризата също се сдоби с по-ниско облагане, което обаче е временно до края на тази година. 

"През голяма част от последната година сектор Ресторантьорство беше затворен и не можеше се възползва от намаленото ДДС, тъй като не генерираше приходи. През останалата част от времето работеше със сериозни ограничения", това обявиха от Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България.

Според тях мярката за запазване на заетостта 60/40 трябва да се върне към стария й вариант, при който подкрепа се получаваше при доказан спад на оборота от 20% в сравнение с 2019 г. "При настоящия вариант на мярката с 30 или 40% спад в оборота в сравнение с 2019 г., това на практика означава фалит на фона на увеличените цени на тока и всичко останало", посочват от двете организации.

Ресторантьорите искат антикризисните кредити, гарантирани от държавата, да се дават директно от ББР под надзора на Министерството на икономиката. Причината е, че в момента търговските банки-посредници отказват да работят със заведения, които смятат за високорискови.

За пореден път браншът настоява за безплатни бързи тестове за COVID-19, като разходите за тях можело да се поемат от специална европейска програма.

От Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ) настояват четирите политически сили да изпълнят обещанието си преди изборите и да обявят туризмът за приоритетен сектор за икономиката ни. За целта те очакват да бъде изработена и цялостна програма за подпомагането на най-пострадалия от корона-кризата сектор.

За по-добрата съвместна работа и координация на политиките на различните министерства е необходимо да бъде назначен съветник по туризма в Министерски съвет и той да има достъп до всички предложения за нормативни промени, които засягат туристическия сектор, предлагат още от АТИБ. От Алианса дори смятат, че министърът на туризма трябва да е вицепремиер.

А за да се утвърди България като целогодишна туристическа дестинация, освен силно министерство е необходим и сериозен бюджет. Според бранша парите за национална туристическа реклама трябва да са поне 1% от приходите от туризъм в страната. Тези средства обаче трябва да се разходват ефективно, като се управляват от съвет с участието на бранша. Конкретно предложение за ефективно използване на бюджета за национална реклама е от него да бъдат предоставяни на туроператори от 10 до 15 евро за всеки турист, който са довели в страната, без значение с какъв транспорт. 

От бранша настояват най-после да бъдат въведени електронни визи за чуждите туристи и дори държавата да поеме 50% от цената на издаваните входящи визи за гостите от ключови пазари.

От АТИБ призовават четирите партии да издигнат за министър на туризма "човек от практиката, експерт, който може да води разговори на ниво министри и да дава съответните гаранции и доводи, че страната ни е не само отлична туристическа дестинация, но и безопасна". От алианса припомнят, че всичките ни конкурентни дестинации не само имат министерства, но и те са ръководени от хора, които съумяват да защитават интересите на представителите на сектора както на вътрешната, така и на международната политическа сцена.