Кафявите мечки се оказаха виновни за особен вид бюджетни разходи - за обезщетяване на пострадали от набезите им. Слава богу, не става дума за нападения над хора, а най-вече за поразии върху пчелини, овощни градини и ниви, за съборени огради и други подобни. Подгонени от глад, мечките посягат на меда в кошери, кършат клони, за да се доберат до плодове, похищават домашни животни, ровят в кофи за боклук и по сметища, вършеят из ниви с овес и царевица. Всичко това обаче се случва много рядко. Обикновено набезите са в слабо населени и икономически неразвити райони, където местните хора разчитат на земята и на природата за поминъка си. 

В края на годината Министерството на околната среда (МОСВ) отчете, че през 2021 г. са постъпили рекорден брой предложения за изплащане на компенсации - 160 (за сравнение през 2020 г. заявките са били 128). Сигнали се подават в горските и ловните стопанства, общинските администрации и управите на националните паркове, екоинспекциите. Полицията и телефон 112 също приемат оплаквания за инциденти. Все още има преписки, които са в обработка, а вече са изплатени над 220 000 лв. на засегнатите от мечешки визити, става ясно от съобщение на екоминистерството.

Под закрила

Кафявата мечка, която е най-едрият обитател на българските гори и планини, е застрашена от изчезване, тъй като дълги години е била мишена на бракониерски лов и популацията й намалява от над 500 до около 300 индивида. Вписана е в Червената книга и е под специална защита. Именно затова у нас тя вече може да бъде отстреляна само ако е много агресивна и е станала стръвница. Иначе, каквито и пакости да върши дивото животно, никой няма право да му посяга, а ако нечие имущество е пострадало, може да се оплаче и да получи обезщетение след оглед и оценка на щетите. Тази практика е въведена през 2003 г. и се основава на Закона за лова и опазването на дивеча.

Компенсациите се изплащат, след като специална комисия установи и оцени щетите, като отчита пазарните цени в съответния район за увреденото имущество. Следите на мястото на нападението трябва да са запазени и обстановката - непроменена, за да се докаже при огледа, че вредата е нанесена от кафява мечка. Подаващите жалбата трябва да имат документ за собственост и регистрация на имуществото, разрешително или договор за ползване на пашата в съответното място.

Проверява се дали са взети всички възможни превантивни мерки, съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество. Работна група установява размера на щетите.За растящия брой набези на мечки всъщност са виновни хората - безогледна сеч, нахлуване на автомобили, атв-та, моторни резачки, промени в климата влияят лошо на естествените местообитания на мечката и храната намалява. За да оцеляват, дивите животни търсят прехрана в села и земеделски имоти. 

"Запазване на биоразнообразието в България е един от приоритетите ми. Изплащането на обезщетения е един от най-добрите механизми за намаляване на конфликта мечка-човек и в този смисъл е пряка консервационна мярка за опазване на вида", коментира новият екоминистър Борислав Сандов, който е известен природозащитник.

Кафявата мечка обитава широколистни и смесени гори в Родопите, Рила, Пирин и Централна Стара планина, но наблюденията на МОСВ показват, че около 90-95 % от всички щети при мечешки набези са в област Смолян. И това не е чудно - именно в Родопите е най-голямата част от популацията на кафява мечка, а освен това районът е по-слабо населен, хората обитават села и махали в планината и всъщност делят една територия с мечките. Това съжителство има своите рискове.

Мерки

Европейският съюз (ЕС) насърчава повече взимането на предпазни мерки, отколкото компенсирането на вече нанесени вреди. Съществуват възможности за финансово подпомагане на стопаните за превантивни мерки, като електрически огради и др., посочват от природозащитната организация WWF (Световен фонд за защита на дивата природа). Въвеждането на ефективна програма за предпазване на стоката е условие земеделските производители да получават субсидии от ЕС за развитие на животновъдство, пчеларство и земеделие.

Малки петна от горскоплодни видове, далеч от населените места, могат да осигурят храна и да намалят мечите пакости. Добри резултати дава засаждането на малини, ябълки, диви круши, офики, джанки и др. Стопаните не бива да пускат стадата си на паша без пастир и без кучета пазачи. 

Меню

"Менюто" на тези животни зависи от сезона и от географските условия. В Стара планина например около 75% от храната им е с растителен произход.

В началото на пролетта мечките обикалят незаснежени райони в търсене на остатъци от жълъди, стъбла и корени от тревни и луковични растения. Обръщат камъни и белят мъхове от дърветата, за да хванат насекоми.  
През лятото се отдават на "плодова диета" - похапват къпини, малини, овошки, а най-любими са им ягодите. През есента започват да се подготвят за зимата, като наблягат на по-калорични и витаминозни неща - жълъди от бук и дъб, шипки, сочни треви и корени.