Идеята на служебния кабинет за данък свръхпечалба е несправедлива и неприемлива, тя ще ощети голяма част от фирмите и ще забави растежа. Това са част от коментарите на икономисти, "разбиващи" доста от обявените от служебната власт планове за данъчни промени.

Сред тях е тази за нов данък свръхпечалба за всички юридически лица, с който от второто полугодие на 2023 г. да бъдат обложени свръхпечалбите на всички фирми. Първоначално финансовият министър Росица Велкова обясни, че за определяне на свръхпечалбата ще се ползва дефиницията, въведена от ЕС за сектора на горивата - за база се визмат усреднените печалби за 2019, 2020 и 2021 година, които ще бъдат увеличени с 20%, и разликата спрямо печалбата от 2022 г. ще бъде обложена с 33% данък. 

В публикувания от МФ проектозакон обаче дефиницията е по-различна - предлага се основата за определяне на солидарната вноска да бъде разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност, увеличена с 20 на сто, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 години.

"Така нареченият данък свръхпечалба е абсолютно неприемлив. Огромна част от българския бизнес ще бъде ударен, което е абсолютно недопустимо", коментира икономистът Владимир Сиркаров пред Нова телевизия. По думите му това се дължи на формулата за изчисление - според нея ще се съпоставят годините между 2018 и 2021, а 2022 г. няма да бъде включена. Според него целта е да може повече компании да попаднат в тази концепция на свръхпечалба и да бъдат ударени от държавата.

"Миналата година държавата щедро раздаде пари на бизнеса. Сега иска да измисли някакъв данък, с който да си ги върне обратно, което е малко абсурдно", коментира и икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Според него антикризисните мерки също са допринесли за проблема. "Всъщност ще вземе пари от всички. Не само от тези, които са получили много пари от бюджета, а и от тези, които нищо не са получили и сами са се справяли. Даваш на едни, пък искаш да си ги вземеш, но от други, което създава неравнопоставеност", каза още той.

"Облагането на свръхпечалбите няма да бъде за 2022 г., когато бяха свръхпечалбите. Нямаме представа дали второто полугодие на т.г. фирмите ще имат свърхпечалби. Т.е. те няма да върнат тези пари, които са взели м.г. като компенсации и които не трябваше да се дават. Това променя ситуацията", коментира Ангелов и днес пред Би Ти Ви. По думите му преди да се види бюджета с очакваните приходи и разходи от всеки един данък, е трудно да се коментира. "Не съм оптимист, че за 6 месеца може да се съберат 6 млрд. лв. приходи в бюджета", заяви той.

"Имаме предварителни данни от МФ за печалбите през миналата година. 47 млрд. лв. е прогнозната печалбата на бизнеса, което е двойно спрямо годините преди пандемията. Част от бизнеса печели от тази криза и създава тази инфлация - петролни компании, банки. Те се справят чудесно защо им плащаме тока и им даваме компенсации. Защо не се фокусираме към тези, които страдат", попита той в предаването "Тази неделя" по Би Ти Ви. Според него е трябвало да се помогне на малкия и среден бизнес.

Бизнесът също осъди мерките. "Няма такъв свръхданък, който да компенсира свръхбезотговорните свръхразходи на свръхпопулизма на депутатите. Това ще забави растежа при всички случаи. Това не са пари, които чакат складирани, за да бъдат преведени в някакви сметки", смята председателят на АИКБ Васил Велев. Според него планираният данък свръхпечалба ще ощети фирмите. Вместо това, той призова държавата да намали собствените си разходи.

"М.г. върлуваше жесток популизъм и се раздаваха пари, които сега ни трябват. Условията за сегашното положение бяха създадени тогава, затова цените тръгнаха нагоре. При производителите се вдигнаха цените 50% още миналата година и сега това е естествено. И сега се чудят как да натиснат административно цените. Няма как", коментира зам.-председателят на Българската търговско промишлена палата Красимир Дачев. От БТПП са "за" запазване на данъчните ставки, за премахване на облекченията, освен за хляба и детските храни, за запазване на ниските нива на държавен дълг, за 3% дефицит и за компенсации за всички небитови клиенти без изключение, дори и тези, които имат свръхпечалби - "иначе се получават големи игри".

Икономистите коментираха и свалянето на прага за кешовите плащания от 10 на 5 хил. лв. "Ограничаването на плащанията в брой автоматично води до по-висока събираемост”, смята Ангелов. Те подкрепят и връщането на ставката на ДДС за част от бизнеса, защото намаляването на данъка реално не се отразява на крайния потребител. Според някои фирми обаче по-високото ДДС може да вкара доста от бизнеса в сивия сектор. 

МФ предлага нов еднократен данък за всички фирми със свръхпечалба

Черен сценарий за държавните финанси написа служебният министър Росица Велкова. Според нея съществуват редица рискове пред държавата заради очертаващия се тази година огромен бюджетен дефицит от 6. от БВП.

15 Март 2023