От началото на 2022 г. търговските банки променят едностранно в договорите с клиентите си начинът, по който определят лихвата по кредитите в евро и швейцарски франкове. Причината е, че използваният индекс LIBOR, който е базата за определяне на лихвата по тези заеми, вече не се изчислява от британския орган за финансов контрол (Financial Conduct Authority). Затова и българските банки, които до момента са използвали CHF LIBOR и EUR LIBOR за определяне на лихвите по отделни договори за кредит, трябва да го заменят с друг референтен индекс. За доларовите заеми промяна се очаква от средата на 2023 г., когато FCA спира да изчислява USD LIBOR.

У нас кредитите във валута, различна от лева, които използват LIBOR за лихва, формират не повече от 1% от пазара.

Промяната на лихвените индекси не налага преподписване на съществуващите договори, посочват банките и уверяват, че избраните алтернативни индекси няма да оскъпят отпуснатите вече заеми. Повечето банки са уведомили още през декември клиентите си за тази промяна.

Пощенска банка например обяви, че за кредитите в швейцарски франкове от 1 януари за база използва индекса SARON Compound Rate, който се администрира от швейцарския финансов регулатор SIX Swiss Exchange Financial Information AG. 

По договори за кредити в евро Пощенска банка заменя EUR LIBOR с референтния лихвен процент на банката, наречен ПРАЙМ използван за потребителски и жилищно-ипотечни кредити в лева. Той е разработен още през 2013 г. и отговаря изцяло на законовите изисквания за ясна изчислителна процедура и формула, основана на параметри, които се публикуват от БНБ, посочват от Пощенска. Договорите по евровите кредити ще се актуализират с ПРАЙМ от датата, следваща първата за 2022 г. падежна дата на месечна вноска. Промяната няма по никакъв начин да рефлектира върху лихвата по договорите за кредит на клиентите, уверяват от Пощенска банка. 

Банка ДСК уведомява клиентите си, че също вече ще прилага от 1 януари SARON за заемите в швейцарски франкове, а за евровите - Euro Interbank Offered Rate (EURIBOR). Препоръчаният за доларовите заеми алтернативен индекс е Secured Overnight Financing Rate (SOFR).

НОВ РЕГЛАМЕНТ

По подобен начин от 1 юли 2018 г. банките у нас замениха базовия индекс СОФИБОР по всички потребителски и жилищни кредити в левове, след като БНБ спря да го изчислява. И тогава не се наложи преподписване на сключените договори, нито подписване на допълнителни анекси. Някои банки замениха СОФИБОР с EURIBOR, други - с основния лихвен процент, който изчислява БНБ, трети - със собствен референтен индекс, който изчисляват на база на статистиката на БНБ за средните лихвени проценти по депозитите на домакинствата и бизнеса.

Всички тези промени в начина на изчисляване на лихвите по заемите започнаха с влизането в сила на нов еврорегламент, който затегна правилата след финансовата криза през 2008 г. Регламентът е в сила от средата на 2018 г. като мярка срещу съмненията, че много европейски банки са манипулирали лихвените индекси. Бе поставено условие всички референтни лихви да се изготвят само от лицензирани администратори, включени в регистъра на Европейския орган за ценни книжа и пазари. Това е и причината БНБ да се откаже от СОФИБОР тогава.

ПЕНСИОНИРАНЕТО НА LIBOR

В началото на тази година бриганският FAC обяви, че спира да поддържа на 31 декември LIBOR - London Inter-Bank Offered Rate или Лондонската междубанкова лихва на предлагане, към която са обвързани кредити за над 300 трилиона долара в цял свят. Това е лихвата, по която големите международни банки осигуряват финансиране една на друга. Котировките й се определяха изцяло на база проучване, в което банките казват на каква цена очакват да се финансират, а не на реалните стойности, на които това се случва. В периода 2008-2012 г. - времето на финансовата криза и последвалата рецесия, бяха направени редица разкрития, че всъщност LIBOR е "лихвата, по която банките не заемат една на друга". Тогавашният управител на Bank of England отбеляза, че на LIBOR не може да се разчита като обективен индикатор. А разследване на Wall Street Journal разкри, че много банки участващи във формирането на LIBOR, всъщност са декларирали далеч по-ниски лихви от тези, на които реално са се финансирали. По този начин финансовите институции са маскирали влошаващото им се състояние в навечерието на кризата и са заблуждавали инвеститорите.

ПЛАВАЩА КОМПОНЕНТА

Референтните индекси всъщност са плаващата компонента на лихвения процент по кредитите, чиито котировки се следят ежемесечно. Към нея банките добавят фиксирана надбавка (spread) според срочността на заемите и риска. За потребителите е важно сами да могат да проверят и изчисляват базата, на която се формира лихвата, т.е. информацията за нея да бъде лесно достъпна и проверима. Правилото, наложено от БНБ, е промяна в лихвата по заема да може да се предприеме, когато референтната лихва падне или нарасне с повече от 0.5 процентни пункта. Банката обаче винаги може едностранно да промени рисковата добавка.