Американският художник от български произход Христо Явашев - Кристо почина на 84 години в Ню Йорк. Новината разпространиха сътрудниците му, а в съобщението се допълва: "Кристо живя пълноценно, не само мечтаеше за неща, смятани за невъзможни, но и ги реализираше".

Христо Явашев, който работеше неизменно в сътрудничество със съпругата си Жан-Клод де Гийебон, получи световно признание с пространствените си художествени инсталации, опаковащи с плат различни предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Сред забележителните му проекти са опаковането на Райхстага в Берлин и на най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и "Плаващите кейове" - оранжеви пътеки, прекосяващи езерото Изео.

Твърде малко знаем както за личността, така и за работата на този единствен български артист, аплодиран от света - въпреки че тукашните медии с любопитство следяха международния отзвук от неговите произведения (поне след 1990 г). В последните си шейсет години той бе гражданин на света, а най-вече - обитател на далечната планета на своето изкуство. 

Роден е в Габрово на 13 юни 1935 г. Дядо му е академик Анани Явашов, открил руините на древния римски град Абритус, а баща му - известен фабрикант. Учи във ВИИИ "Николай Павлович" (днес Национална художествена академия). През 1957 г. емигрира и година по-късно пристига в Париж, където среща Жан-Клод. През 1973 г., след като 17 години е бил без гражданство, става гражданин на САЩ. До смъртта си Кристо не се завърна в България. Макар че връзките му с родината не са напълно прекъснати - основен партньор в техническата реализация на неговите проекти бе племенникът му Владимир Явашев.

"Изкуството е най-важното нещо в живота ми. Не обичам да споря, защитавам или раздавам морал. Аз съм срещу абсолютно всичко, което е пропаганда - религиозна, политическа или екологична. Само човеците могат да правят изкуство. Това е неудържим порив и не може да бъде оправдан от чувството за добро или лошо. Изкуството е изкуство", казваше той.

Само преди дни Кристо, затворен от началото на карантината в своя дом-студио в Сохо, даде пространно интервю пред Си Ен Ен. „Аз съм артист, който е напълно ирационален, напълно безотговорен и напълно свободен", каза той. На това място той живее и работи от 1964 г., когато с Жан-Клод пристигат в Ню Йорк. „Никой не идва тук. И аз се страхувам да излизам. Не искам да ходя в болница, не искам да ходя никъде. Невидимият враг може да дойде по всяко време“, смее се Кристо.

Дори и след смъртта на Жан-Клод през 2009 г., художникът продължаваше да подписва като сътрудничество с нея монументалните проекти, които създава. Тази година трябваше видим неговата опакована в сребърен плат и червено въже Триумфална арка. Първоначално проектът трябваше да е готов през пролетта, но се забави, за да не наруши спокойствието на гнездящите по това време керкенези. Насрочена за предстоящия септември, инсталацията отново бе отложена - този път за септември 2021-ва, заради коронавируса. Кристо, който след две седмици щеше да навърши 85 години, бе изпълнен с творческа енергия и се надяваше да реализира и други проекти след това. 

Последната монументална "опаковка" на Кристо бе "Плаващите кейове" в Северна Италия. Над 1 милион души успяха да се почувстват като Исус, ходейки по вълните на езерото Изео, а допълнителен шанс да влезем "в кухнята" на проекта бе документалният филм на Андрей Паунов "Да ходиш по вода", прожектиран по кината у нас. През 2018 г. той пусна на езерото Серпентайн в лондонския Хайд Парк своята "Мастаба". Тя бе нещо като демоверсия на отколешната му мечта - да създаде гигантската пресечена пирамида от подредени нефтени варели в пустинята в ОАЕ.

"Кристо и Жан-Клод винаги са подчертавали, че искат артистичната им работа да бъде продължена и след смъртта им. Затова L'Arc de Triomphe, Wrapped съгласно волята на Кристо ще бъде реализиран между 18 септември и 3 октомври 2021 г.", допълва днешното съобщение от неговия кабинет. От 1 юли до 19 октомври тази година в Центъра "Помпиду" ще се проведе и голямата изложба за живота и работата на двамата в Париж.

През 1958 г. Кристо написа в писмо: "Красотата, тишината и изкуството винаги ще триумфират". Днес тези думи звучат по-силно от всякога, се казва още в съобщението за кончината му.