Шофьор, който откаже да му бъде извършена проверка по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта извършва две самостоятелни административни нарушения. В този случай е приложима нормата от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), според която се налагат две отделни наказания и при това те се изтърпяват поотделно. Това реши общото събрание на съдиите от Върховния административен съд в свое тълкувателно решение, публикувано днес.

Тълкувателно дело № 1 от 2021 г. беше образувано по искане по искане на главния прокурор с въпроса дали става дума за две отделни нарушения или само за едно.

Съгласно разпоредбата на ЗДвП, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или пък откаже на предписание да му се направи медицинско изследване, се наказва с отнемане на шофьорската книжка за срок от 2 г. и глоба 2000 лв.

Според ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. На практика това означава, че при отказ за тестване за наличие на алкохол или наркотици, то ще се изтърпят отделно две наказания от по 2 години без книжка и по 2000 лв. глоба.

Според преобладаващото мнение в медицинската наука водачът е в пияно състояние, когато по време на произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание, не по-малко от 0,50 промила. Пленумът на ВАС е възприел становището, че „при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство“. Едновременната употреба на алкохол и наркотични вещества допълнително засилва отрицателния ефект върху психомоторните функции на човешкия организъм, което увеличава обществената опасност, пишат още върховните съдии.

Противоречащо на правната и житейската логика и несъответстващо на целта на закона е приемането, че двата отказа могат да се приравнят като правни последици и степен на обществена опасност на един отказ по някоя от проверките, респективно да бъде наложено едно общо наказание при наличие на два отказа. С оглед гореизложеното се налага извод, че всеки от двата отказа изпълва състава на нарушение по Закона за движението по пътищата, заключава ВАС.