Медия без
политическа реклама

Проверката в НАП - теч има, щети също, виновни - не

Агенцията е обект на посегателство и не следва да носи отговорност, обяви шефът на данъчните Галя Димитрова

20 Февр. 2020ОбновенаМИЛА КИСЬОВАЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
Pixabay

С гласовете на управляващите парламентът одобри доклада на временната анкетна комисия, която трябваше да изясни обстоятелствата около източването на личните данни на близо 5 млн. данъкоплатци от сървърите на НАП. От доклада става ясно, че няма виновни за пробитите системи на приходната агенция.

С особено мнение са подписали документа депутатите от БСП - Румен Гечев, Иван Иванов и Жельо Бойчев. В мотивите си те изтъкват, че в него не се "извежда по ясен и категоричен начин отговорността на ръководствата на Министерството на финансите и на НАП". Според тях принципалът на НАП - министерството на финансите, би трябвало да отговаря за всички технически, софтуерни, кадрови и организационни мерки, а отговорността му била посочена "ясно, детайлно и недвусмислено от проверката на НАП, осъществена от Комисията за защита на личните данни".

Анкетната комисия предлага да се създаде възможност за персонално носене на отговорност от тук нататък. Тя обаче ще бъде за подизпълнителите, с които Министерството на финансите ще сключва договори. 

Иначе депутатите от временната комисия са стигнали до извода, че през последните 20 години цялата комуникационна и информационна инфраструктура на държавната администрация е изграждана поетапно като самостоятелни системи. Това създава проблеми, защото никой не е мислил за интегрирарането на новите софтуери със старите. Създават се пробойни, които никой не е намерил за нужно да запуши. Същата е констатация и на Държавната Агенция "Електронно управление", когато нейното ръководство беше изслушано в комисията. 

Като друг проблем е откроено провеждане на обществени поръчки и сключване на договори за закупуване на нови софтуери без осигурена поддръжка.

Членовете на анкетната комисия препоръчват да се извърши пълен одит на системите на всички централни и общински администрации. Препоръчва се и по-добър подбор на ИТ-специалистите в администрацията, като се обръща повече внимание на образованието и специалността на кандидатите, а също така и се преразгледат възнагражденията. Предлагат и да се промени Закона за защита на личните данни, с която да се даде право на КЗЛД да има да право да търси и реализира наказателна отговорност спрямо администраторите на лични данни при извършено престъпление. Освен това се предлагат и по-високи наказания за компютърните престъпления, които към момента са доста малки.

КАКВО КАЗАХА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

От обясненията на Красимир Ципов от ГЕРБ, който беше председател на временната комисия, излезе, че основният проблем бил в ревностното желание на данъчните да свършат по-добра работа. „НАП, в желанието си да предоставят повече електронни услуги на българските граждани, не са положили достатъчно усилия за осигуряване на информационната сигурност и те признаха това”, посочи Ципов. Той изтъкна още, че за последните 20 години не се инвестирало достатъчно за създаването и поддържането на информационни системи за защита. И призова да не се правят политически изводи по киберинцидента, докато не приключи воденото досъдебно наказателно производство.

КАКВО КАЗАХА ДАНЪЧНИТЕ

Галя Димитрова, изпълнителният директор на НАП, свали за пореден път всякаква отговорност от агенцията, както и лично от себе си за случилото се. „НАП, като обект на злоумишлено посегателство, не следва да носи отговорност за настъпилите вредоносни последствия ... НАП, като всеки друг субект в електронния свят, не е застрахован от злонамерени престъпления.” На това основание данъчните отхвърлят като неправилна наложената им санкция от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Пред депутатите Димитрова се впусна в сложна и неразбираема компютърна терминология, за да опише какви мерки е предприела агенцията за защита на информацията. В същото време призна, че ЕС и ОИСР продължават да не допускат НАП до международния обмен на данъчна информация, докато агенцията не докаже, че може адекватно да защитава сигурността на данните.

КАКВО СИ ГОВОРИХА ДЕПУТАТИТЕ

Обсъждането на доклада на комисията в пленарната зала почти не засегна съдържанието му, а премина в политически и персонални нападки между депутатите. Началото даде Румен Гечев от БСП, който с насмешка разказа, че в звената за информационно обслужване на НАП служителите с образование в областта на компютрите били малцинство. „Има учители, пожарникар, топло-ядрена енергетика, аграрна икономика, химик, хранително-вкусова промишленост, геодезист, фотограф, опазване на околната среда, щурман насочвач, специалист по спортна стрелба”, изреди Гечев, съпроводен от смеха на колегите си.

„Разбрахме, че щурман насочвач не може да работи в НАП. Че ние имаме президент летец. Какъв е проблемът?”, отвърна Маноил Манев от ГЕРБ. А след като социалистите настояха за поемане на отговорност и оставки, гневно ги нападна: „Вие, наследниците на комунистите, обичате да раздавате присъди, но това време няма да се върне.”

„Ама, уважаеми колеги, 80 процента от вас са бивши членове на БКП. Г-н премиерът е бил активен член на БКП, а вие го обиждате. Аз съм възмутен”, иронично му отвърна Румен Гечев. Пререканието стана толкова остро, че накрая депутатите излязоха в почивка, за да се успокоят страстите.

Още по темата