В пострадалите карловски села има належаща нужда от доброволци, които освен да разчистват, да се включат в доставянето на храна и вода до откъснатите семейства. Зачестяват също и сигналите за мародери, които обикалят и ограбват къщите на хората, затова в социалните мрежи се появиха призиви за помощ, предаде БНТ днес сутринта.

"Пострадалите семейства на първо време продължават да имат нужда от доброволци за разчистването на кал и боклуци от дворовете. Имаме нужда и от нова инициатива заради многото зачестили кражби и мародери, които обикалят къщите. Призоваваме доброволци - задължително местни жители, които да патрулират вечер с полицията, защото познават и могат много по-лесно да разпознаят съмнителни лица и външни хора", обясни координаторът на местния кризисен щаб в Каравелово.

Хората се оплакват, че изчезват всякакви вещи - от метал, събиран за вторични суровини, през лопати и колички, до компютри.

Заради набезите полицията е предложила местни жители да се включат в нощните патрули из селата. Има нужда от доброволци, които да разнасят вода и храна. Засега има храна, но все пак има нужда от още бутилирана вода, храна в консерви, спално бельо - чаршафи, завивки, възглавници, матраци. Има голяма нужда от нови дрехи, чорапи и обувки.

Малко по-късно през деня дойде новината, че екипи на жандармерията се включват в охраната. Дежурствата им започват утре следобед. На терен е и армията. Министерството на отбраната съобщи, че 140 военнослужещи от сухопътните войски и ВВС помагат на пострадалите в Карловско.

ПАРИТЕ ОТ ЕС

Вчера правителството съобщи, че се обмисля България да поиска финансова помощ от ЕС. Но първо изчаква да се поуспокоят нещата, защото сега по-наложителни са мерките в условия на спешност. Освен това трябва да е ясен и точният размер на щетите. Евродепутатът Цветелина Пенкова (БСП) обаче припомни, че парите няма да дойдат толкова бързо. Затова, според нея, следва България да задвижи нещата. "Тепърва предстои да се обсъжда дали Европейският парламент може да отпусне средства за наводнените райони в България. Институциите не действат толкова бързо, колкото ни се иска. Затова е необходимо държавата да даде заявка, че ще са необходими средства за възстановяване и компенсации на хората. Много е трудно да се реагира в рамките на седмица-две, когато става въпрос за финансиране. Финансиране може да се иска само за последващите действия. Може да се поиска съдействие и за изпращане на техника. Тогава се реагира по-бързо. Но няма информация България да е искала техника за помощ при разчистването", заяви Пенкова.

СЛЕД ДЪЖД КАЧУЛКА

Представители на изпълнителната власт, прокурори и местни жители ще инспектират днес горите в този район, за да установят дали има допуснати нарушения и дали тези дейности са сред причините за бедствието в Подбалкана, съобщи БНР. По-рано земеделският министър Явор Гечев и служебният премиер Гълъб Донев коментираха първоначалните данни, че в района не е имало незаконна сеч. Жителите на пострадалите села твърдят обратното.

Десетки доброволци и военни продължават да разчистват тонове наноси в пострадалите от наводнението карловски села. Общо 348 са пострадалите къщи, информира кметът на Карлово Емил Кабаиванов.

От Министерството на отбраната увериха, че ще предоставят фургони, в които временно да бъдат настанени хората,останали без жилища . Заради прекъснати водопроводи положението остава тежко в селата Слатина, Богдан и Каравелово. Очаква се да бъдат изградени временни водопроводи. Все още водата в района на бедствието е негодна за пиене и готвене. Препоръката е да се използва само бутилирана. Работи се и по възстановяване на електрозахранването.

От Регионалната здравна инспекция в Пловдив призоваха всички хора, които са в засегнатите райони, да използват маски и ръкавици при разчистването на къщите и дворовете.

АДЕКВАТНА РЕАКЦИЯ

Със заповед на служебния министър на околната среда и водите Росица Карамфилова засегнатите от наводнението общини ще бъдат освободени от отчисления за заплащане на депонирания отпадък, които в момента са 95 лв. на тон. Според указанията в заповедта при депониране на отпадъците, образувани при отстраняването на последиците от наводненията на територията на общините Карлово, Марица и Калояново, няма да се заплащат отчисления от такси.

"За да се предотвратят екологични щети и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, ще се упражнява завишен контрол на количествата и вида на депонираните отпадъци, образувани в резултат от отстраняването на последиците от наводненията на територията на засегнатите общини", съобщиха от пресцентъра на МОСВ.

Сред действията, които ведомството предприема, е и ускорена процедура за обособяване на временни площадки за едрогабаритни битови отпадъци. В тази връзка директорът на РИОСВ-Пловдив информира кметовете за необходимостта от осигуряване на такива площадки за събиране на отпадъците от бедстващите населени места. Това ще позволи на домакинствата безвъзмездно да предават едрогабаритни отпадъци (електрическо и електронно оборудване, биоразградими и др. отпадъци), до достигането им до лица, притежаващи съответните разрешителни/регистрационни документи по Закона за управление на отпадъците.

СЕЧТА В СЪЩИНСКА СРЕДНА ГОРА Е МНОГО

„Същинска Средна гора се ползва много (за дърводобив - б. а.). Според мен има и нарушения и незаконна сеч, което няма как да се види освен на сателитни снимки. За съжалени в България не се прави анализ на незаконните сечи. Така не се знае какъв е размерът на този проблем. При законните пък има проблеми при планирането и извършването на сечта“, това каза Тома Белев за „Сега“ бивш зам.-министър на МОСВ в последното редовно правителство.

Нели Дончева от природозащитната организация WWF каза за „Сега“, че една от причините със сигурност са непочистените корита на реки и дерета. По думите й, наетите фирми често нарочно секат здравите дървета близо до брега и в буферната част на водното течение, а не измъкват от коритата изгнилите дънери и друга дървесина. „Те гледат основно да добият повече дървесина, а опасните стари дънери, които задръстват течението, ги оставят“, добави тя. Според Дончева друг фактор, увеличил негативните последствия от наводнението са незаконните сметища, които обикновено са пак в реките и деретата. „Натрупаните отпадъци, включително и от строежи, предизвикват временни завирявания, които след това при отприщването на водата усилват ефекта на приливната вълна. Неподдържаните диги по поречията на реките също са допринесли много за наводненията“, каза още тя. По думите й районът на Средна гора е място с много екстремни валежи. За това и през миналия век там е имало голямо залесяване, което да намали рисковете от ерозия. По тази причина е редно в тези гори да се даде приоритет на тяхната водозадържаща роля, защото тя е по-важна за обществото, отколкото добиването на дървесина“, каза още Дончева.

УТРЕ ЩЕ ЗАСНЕМАТ С ДРОН ГОРИТЕ В ПОСТРАДАЛИТЕ РАЙОНИ

Терените над пострадалите селища ще бъдат сканирани утре с дрон, това съобщи за „Сега“ доц. д-р Стелиян Димитров, ръководител на катедра „Картография и ГИС“ към СУ „Св. Климент Охридски“. „На базата на това ще се направи прецизен цифров модел с много висока пространствена резолюция от 5 см и така ще се види всичко в детайли. Досега подобно заснемане на района не е било правено. Целта е да се видят точно местата, от където е тръгнала огромната приливна вълна, как се е събрала тя. В Същинска средна гора склоновете са по-полегати и има по-големи пространства за събиране на вода. Паралелно ще вземат данни и от метеорологичните изследвания“, каза експертът. „Част от терените ще бъдат заснети с лазерно сканиране, което ще позволи да се види какъв е точно релефът в залесените зони, под дърветата“, поясни той.

Според него част от изсечените дървета са били свлечени първоначално в деретата, предизвикали са забентване и това е довело до акумулирането на много вода, която след това е предизвикала проблема.

Доц. Димитров припомни, че в последно време у нас са станали наводнения в райони, които не са били определени като зони с подобни големи рискове. За това според него, заради промяната на климата, трябва да се направят повече изследвания на по-големи територии от страната. Той прогнозира зачестяванията на подобни бедствия в подножията на планините, където има големи водосбори, акумулиращи сериозни количества за кратък период.