Големият град вече не е най-притегателното място за живеене в България. Както и в много други държави, и тук миналата година селото придоби нова привлекателност, след като хиляди хора бяха блокирани в бетонната джунгла по време на извънредното положение. За пръв път от години във вътрешната миграция превес взема посоката "град-село", показват данните на Националния статистически институт за демографските процеси в страната през 2020 г. Отлив има дори от София, която в последните години непрекъснато увеличаваше жителите си като магнит за хората, търсещи по-добри доходи.

През 2020 г. в преселението между населените места в страната са участвали 197 242 лица - значително повече в сравнение с 2019 г., когато вътрешната миграция е била от 128 179 души. 48.4% от хората, сменили местоживеенето си миналата година, са избягали от града на село. За сравнение, през 2019 г. този дял беше само 27.4%, а основната вътрешна миграция бе от един град в друг. Според статистиците тук влияние е оказало поставянето на КПП-та на изходите на градовете, което е накарало много хора да сменят настоящия си адрес.

Докато в последните години София традиционно бе най-привлекателният град за нов адрес - през 2019 г. в нея се преселиха 19 969 души, - миналата година столицата бележи отлив за пръв път от много години. През 2020 г. населението й намалява с 20 378 души. Към 31 декември в област София-столица са преброени 1 308 412 души. Лидер по увеличение на населението се заема от Софийска област - с 11 805 нови жители тя е на първо място сред областите по този показател. Още само 4 области бележат ръст в броя на своите жители - Кърджали, Варна, Бургас и Перник.

Пандемията преобърна и традиционните процеси във външната миграция. През 2020 г. 6649 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. Това е в пъти по-малко от емигрантите ни през 2019 г. - 39 941 души. Най-предпочитани от емигрантите дестинации миналата година са Германия (22.2%), Руската федерация (14.6%) и Турция (13.0%). Топ 3 на предпочитаните държави за нова родина през 2019 г. бяха Германия (20.3%), Обединеното кралство (17.7%) и Италия (13.5%). Последните две обаче миналата година преживяха дълги периоди на пълен локдаун.

Любопитно е, че въпреки усещането, че много българи се завърнаха в България от чужбина, тук тенденциите остават почти без промяна в сравнение с 2019 г. През 2020 г. 37 364 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България при 37 929 година по-рано. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24.3%), Германия (9.6%) и Руската федерация (9.3%). Същите са данните и през 2019 г.

СМЪРТНОСТ

Как ковид-19 повлия на смъртността в България бе една от най-оспорваните теми. Годината се отличава драматично в това отношение и статистиците я сравняват единствено с преживяното по време на войните в началото на ХХ век. Миналата година са починали 124 735 българи. Броят им е с 15.4% по-голям спрямо 2019 г., а смъртността е най-високата, измерена от над 100 години. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 16 652, отбелязва статистиката. За сравнение на 31 декември починалите лица, при които е бил потвърден ковид-19, бяха 7576.

"В историята ни не сме имали подобни числа от 1918 г., когато след Първата световна война губим 151 000 българи. След Балканските войни губим 121 000, а през последните 10 години умират между 108 000 и 110 000 души годишно", коментира вчера пред Нова телевизия Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. Тя цитира данни, че в пиковите седмици на вълната - например в двете седмици след 23 ноември, достигаме до над 4500 починали на седмица при обичайно между 1900-2300 души за последните 5 г.

Във всички области има увеличение на смъртността, но най-голямо е в областите Видин - 4.8 промилни пункта, Разград и Смолян - по 4.6 промилни пункта. Най-малко е увеличението в областите Бургас - 1.2 промилни пункта, София (столица) и Ловеч - по 1.6 промилни пункта. Тук прави впечатление, че Разград официално бе сред най-слабо засегнатите от коронавируса райони у нас.

Трябва да се отбележи, че на фона на пандемията нивото на преждевременна смъртност - това според статистиката е делът на хората, починали преди да навършат 65 г., остава без промяна спрямо 2019 г. То е 20.5% от общия брой на починалите. Умрелите жени на възраст под 65 г. са 13.7% от всички починали, а този показател при мъжете е 26.6%.

АКЦЕНТ

Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души. В сравнение с 2019 г. населението на страната намалява с 34 934 души, или с 0.5%.