Предложената от здравното министерство антилобистка поправка в Закона за обществените поръчки, която щеше да задължи частните болници да го прилагат, не успя да стигне дори до парламента. Промяната в закона е изпаднала по изключително скандален начин от текста с цената на напълно невярно прессъобщение, разпространено от правителствената пресслужба. На 7 октомври след заседанието на кабинета, от МС съобщиха официално, че проектът за промени в Закона за обществените поръчки е приет и частните лечебни заведения, финансирани над 50% с публични средства, вече ще прилагат закона. Във внесения в парламента законопроект обаче за лечебните заведения няма и дума, показа проверка на "Сега". 

Промяната в Закона за обществените поръчки и включването на частните болници в кръга на възложителите по него бе лансирана от здравното министерство след скандала около оставката на шефа на НЗОК Дечо Дечев и установените рекордни разлики в цените на лекарствата в частните и държавните болници. Дечев даде пример с продукта за онкологични заболявания "Пеметрексед", при който цената е варирала от 129 до 1063 лв. В топ 10 на цените са само частни болници, които не прилагат Закона за обществените поръчки, обясни тогава шефът на НЗОК. В разгара на скандала бившият здравен министър Кирил Ананиев обяви, че практиката частните лечебни заведения да не прилагат ЗОП противоречи на европейското законодателство. Ананиев намекна, че изключването на частните болници от кръга на задължените да обявяват поръчки лица е допуснато неслучайно през 2016 г. и не е фигурирало оригинално във внесения от кабинета проект. Според въпросната поправка, прокарана от депутати от различни партии и Лъчезар Иванов от ГЕРБ, лечебни заведения с над 2/3 частно участие не са възложители на поръчки, независимо от това дали получават над 50% от приходите си от публични фондове. 

В изпълнение на поетия ангажимент бившият здравен министър Ананиев е внесъл конкретни текстове във финансовото министерство по готвения от тях проект за промени в Закона за обществените поръчки, става ясно от мотивите към първоначалния вариант на проекта. Ананиев предлага изключението за частните болници да отпадне и вместо това да се въведе общо правило болниците да имат статут на възложители независимо от собствеността, ако поне 50% от приходите им идва от публични източници на средства. Тази промяна не просто е включена в проекта от МФ, но е представена като основна причина за внесените промени в закона. "Неприлагането на закона при възлагане на лекарствени продукти не позволява да се спазват принципите на публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и принципа за ефективно разходване на публични средства. Отсъствието на конкурентен подбор при възлаганията с цел получаване на "икономически най-изгодната оферта", влияе върху цената на услугите, предоставяни на ползвателите на болнична или извънболнична помощ", се изтъква в публикуваната на сайта на МФ частична оценка за въздействието от законовите промени. 

В Министерския съвет всички тези аргументи и съответните текстове в закона са се изпарили, съобщи пръв сайтът "Право и здраве". От публикуваната стенограма от заседанието не става ясно нищо с изключение на това, че точката е приета на вносител. Това означава, че по проекта е имало забележки и е върнат на вносителя за доработване. След тази доработка всички текстове от проекта, свързани с частните болници, са изчезнали. Не е ясно дали България няма да бъде санкционирана за неспазване на европейското законодателство след поредната лобистка отстъпка за частните болници.