Медия без
политическа реклама

Две социологически агенции отчетоха тежък срив на ИТН

Първите оценки за проекта на бившите служебни министри регистрират потенциал от 8-9% от гласовете

17 Септ. 2021Обновена
Алфа Рисърч

Тежък срив в резултатите на "Има такъв народ" (ИТН) отчетоха паралелно две различни социологически агенции. И двете изследвания категорично показват, че партията на Слави Трифонов бързо пада надолу в сравнение с постигнатия резултат на изборите от 11 юли.

 

Данните на "Алфа Рисърч"

Налице са сериозни размествания в електоралните нагласи, отчитат от „Алфа Рисърч” в национално-представително проучване, проведено в периода 8 - 15 септември 2021 г. Според социолозите тези размествания могат да бъдат разглеждани като „пряка санкция на избирателите към цялостното поведение на партиите в 46-ия парламент и специално, към проявената отговорност и компетентност в опитите за съставяне на правителство”.

Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли - ИТН, към която имаше и най-големи нереализирани  очаквания. С 16.9% от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процента спрямо резултата си от последните парламентарни избори и губи първото място.

То вече се заема от ГЕРБ с 21.1%, която не повишава резултата си, но съумява в голяма степен да запази твърдите си привърженици. Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу, констатират социолозите.

В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16.5%, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след левицата, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е "Демократична България" с 13.2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%.

Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече, „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4-процентния праг, е "Възраждане" (3.5 на сто).

Непосредствено преди разпускането на парламента 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% - в президентските.

Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 8 - 15 септември 2021г. национално-представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране -  пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

Данните на "Галъп интернешънъл"

Второто изследване е на "Галъп" - също национално и представително, но проведено в малко по-различен период - между 2 и 10 септември. Ако изборите за Народно събрание се провеждаха в първата половина на септември, резултатите биха били следните, сочи проучването: ГЕРБ-СДС с електорална готовност при 22.5% от пълнолетните българи, БСП – при 16.1%. „Демократична България“ – 15.8%, „Има такъв народ“ – 15.5%, ДПС – 11.9%. Близо над бариерата изглежда ИБГНИ с 4,8%. Под бариерата личат най-вече две формации: „Възраждане“ – с 3,1% и ВМРО – с 2,4%.

47.1% казват, че със сигурност възнамеряват да гласуват на парламентарните избори. Други 23.8% вероятно биха гласували, но още не могат да кажат със сигурност. Това означава, че вероятно ще гласуват повече от 3 милиона българи, като изследването не отчита гласове в чужбина. Тепърва ще се отчете какво ще е влиянието на провеждането на парламентарни и президентски избори в един и същи ден, уточняват от "Галъп".

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено между 2 и 10 септември сред 1007 души по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

 

Политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев

Три тенденции могат да бъдат прочетени в настоящите електорални нагласи, смятат в "Алфа Рисърч" – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии. Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за нови политически проекти.

Първото тестване на проекта на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев в проучването показва, че двамата разполагат с потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. "На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десетка“, но дали ще запази това ниво, или ще бележи по-големи флуктуации надолу или нагоре, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор", посочват от "Алфа Рисърч".

Според изследователите появата на проекта вещае няколко труса в сега действащите политически субекти: най-голяма се очертава щетата за ИБГНИ, която идването на бившите министри потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, която може да падне до трета или четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящият тренд при "Демократична България". И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.

Вече е категорично ясно - Кирил Петков и Асен Василев навлизат самостоятелно в политиката. Това сподели пред журналисти Петков, когато предаде поста на икономически министър днес на наследника си Даниела Везиева.

От "Галъп" посочват, че изследването им няма как да установи недвусмислено подкрепата за тепърва създаващата се формация на Петков и Василев, тъй като теренът на изследването е преди обявяването на намеренията им. Но изтъкват, че двамата са сред политическите фигури у нас с най-бързорастящ личен рейтинг. При бившия премиер Бойко Борисов, например, то е 15.1% (което е исторически минимум за него), докато при Кирил Петков през този месец е 33.8%. Това го нарежда сред първите в класацията на най-харесваните политици, която е оглавява от Румен Радев (с лично доверие от 65.5% през този месец).

 

Оценки за служебното правителство

Според "Алфа Рисърч" най-висока оценка получава правителството от гражданите за организацията на изборите на 11 юли – 63% положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 43.7% от анкетираните.

В други две ключови сфери обаче преобладават критичните оценки. Едва 27% смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, а 45.6%  са на противоположното мнение. Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на ковид пандемията и по ваксинацията – 24.2% положителни срещу 42% отрицателни мнения.

Така цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44.9% одобрение срещу 30.9% неодобрение. Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета – той получава 48.7% положителни оценки, едва 18.9% отрицателни, а почти всеки трети (32.4%) няма определено мнение.