Медия без
политическа реклама

Дори кабинетът отхвърли мерките на ГЕРБ и ОП за „вечния длъжник”

Правосъдното и финансовото министерство смятат, че ще се нарушат правата на кредиторите, а банките искат поне година отсрочка

Илияна Димитрова

Широко рекламираната законодателна инициатива на ГЕРБ и „Обединени патриоти”, с която обещаха край на проблема с „вечния длъжник”, не намира подкрепа дори и от страна на собственото им правителство. Така излиза от становищата на компетентните държавни ведомства по промeните в Закона за задълженията и договорите, внесени през юни от парламентарното мнозинство.

С изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсванията й, освен в случаите, когато задължението е отсрочено и разсрочено. Такова е предложението на управляващите. Мярката няма да важи за задължения на еднолични търговци, както и за дългове, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.

Идеята обаче среща неодобрението на правосъдното министерство на Данаил Кирилов. „Предлаганото изменение не е съобразено с продължителността на съдебните производства и изпълнителния процес, поради което и на практика ще се стигне до погасяване по давност на множество задължения без реална възможност изобщо да се пристъпи към принудителното им изпълнение”, посочват чиновниците на Кирилов. И допълват, че така ще бъдат нарушени правата на кредиторите, а недобросъвестните длъжници ще получат стимул да поемат задължения, без намерение да ги изпълняват.

Сходно е и мнението на финансовото ведомство на министъра в оставка Владислав Горанов. „Предложеният 10-годишен срок на абсолютната погасителна давност следва да се обсъжда в контекста на стандартния срок на договорите за кредит, които са с обичайна продължителност повече от 10 години, поради което 10 години не винаги биха били достатъчно дълъг срок, в който кредиторите могат да съберат вземанията си”, изтъкват от министерството. И предупреждават, че може да се стигне и до неочаквани нежелани ефекти от въвеждането на мярката – например кредиторите да притискат длъжниците за допълнителни обезпечения.

ПОЗИЦИЯТА НА БАНКИТЕ

От Асоциацията на банките в България настояват да се избегнат възможностите за „шиканиране на процеси и злоупотреби с права”. Затова предлагат предвиденият 10-годишен срок да се увеличи на 15-годишен.

Банкерите посочват също, че мярката ще постави в неравностойно положение кредиторите със заварени задължения спрямо онези с нововъзникващи такива, тъй като няма как да са знаели, че ще бъде въведена – нито при възникването на задълженията, нито при настъпването на изискуемостта им. По тази причина искат да се удължи от 6 месеца на 1 година срокът за влизане в сила на законопроекта, за да могат кредиторите да предприемат действия по събиране на вземанията си.