Много грешки, закъснели решения и популизъм са допуснали здравните власти и бившето правителство при управлението на коронакризата у нас. Голямата жертва на всичко това са хронично болните хора. Проследяваните диспансерно болни през преминалите вълни на епидемията са намалели сериозно. Част от тези хора са изчезнали от статитиката, защото са починали. 

Това показва анализът за здравното обслужване на населението по време на коронавирусната епидемия на Националния център по обществено здраве и анализи. Докладът бе възложен от служебния министър Стойчо Кацаров, който обаче се въздържа да се включи в представянето на данните. 

България е на относително по-добри позиции по заболеваемост от COVID-19 по време на епидемията - на 21 място в ЕС, но много по-напред по показател смъртност на населението, като тук страната заема трета позиция, коментира шефът на НЦОЗА доц. Христо Хинков. Страната ни се представя зле спрямо другите в ЕС по показател предотвратима смъртност благодарение на превенция. Още по-зле е класацията ни по показател смъртност, която би могла да се предотврати с по-добро лечение. Средната продължителност на живота през 2020 г. у нас е намаляла с 1,5 г. Тези данни показват, че едно от обясненията за високата смъртност са неуспехите на самата здравна система да овладее ситуацията. България пристъпи към масово затваряне на болници по време на първия локдаун, което е осуетило възможността за лечение на много хора, за тях не е помислено, коментира шефът на НЦОЗА доц. Христо Хинков.Той отново припомни, че за високата смъртност добринасят имено структурни предпоставки като по-висока обща заболеваемост на населението и по-ниска продължителност на живота. Няма уникална причина за високата смъртност в България, някакво извънредно обяснение, считат експертите. Оттам обясняват високата смъртност спрямо заболеваемостта и с голям броя неотчетени от официалната статистика болни. 

На този фон съставът на Националния оперативен щаб не бе оптимален - в него липсваха достатъчно епидемиолози и вирусолози, което не позволи взимането на адевкатни решения в редица случаи, изтъкна още Хинков. Според анализа на центъра една от големите грешки в управлението на самата система е равномерното определяне на процент легла във всички болници, независимо от специализацията. Това доведе до заразяване на много лекари и не е добро решение, макар да е трудно да се прецени доколко е било възможно създаването на чисти ковид болници-този въпрос изисква допълнителен анализ, считат още експертите от центъра. Като грешка на щаба и правителството се отчита липсата на адекватни мерки за укрепвнане на болничната база след първия локдаун и закъснялата финансова подкрепа за системата. Едва през ноември и декември, 2020 г. бяха заложени сериозни суми в подкрепа на здравеопазването, изтъкна Хинков. Анализът на центъра на предприеманите от НОЩ и кабинета мерки пък показва, че голяма част от тях са били половинчати и непоследователни. Щабът и правителството са се водили в много случаи от политико-популистка целесъобразност, вместо медицинска, изтъкна Хинков. Очаква се анализът с подробните данни да бъде публикуван по-късно днес. 

В процеса на ваксинация бе подценена ролята на джипитата и се разчиташе на зелени коридори, изтъкна още Хинков. Според него като цяло към управлението на коронакризата е възникнало недоверие и това е една от причините за ниския интерес към ваксинирането. 

Както "Сега" писа, анализът бе възложен от служебния министър Стойчо Кацаров на Националния център по обществено здраве и анализи в края на май. Проверката на експертите покрива целия период от началото на кризата - от 1 март, 2020 година до края на май, 2021 г.