facebook
twitter

Вие сте тук

171 постове / 0 нови
Последно съобщение

Страници

Памфуций
снимка на Памфуций

 

Пак ще те помоля да не ми приписваш неща, които не съм казвал. Не съм и помислял. За неутралитет говоря досежно ПСВ, откъде накъде ми го „шиеш“ за Балканската?

 

Трето. Казваш, че дипломатическата подготовка е причината за катастрофата. Не съм съгласен. Дипломатическата ни готовност - Балкански съюз, Лондонска конференция - е възможният максимум по отношение на реалистичната цел и потенциално успешната, но неосъществена, стратегия. Дипломацията ни се оказва катастрофа вследствие избраната катастрофална стратегия.

и аз говоря за пвс.нищо не ти приписвам. Повтарям неутралитет не би донесъл нищо съществено.

дипл. подготовка очевидно не ти е ясна, щом навързваш и Лондонската конференция като някакъв дипломатически успех. Лондонската конференция постига две неща: линията Енос-Мидия като европейска граница за Турция и образуването на албанска държава. Нищо друго.

Слабостите от дипломатическата подготовка се виждат веднага - никаква предварителна уговорка за границата с Гърция, отказ от принципа за неделима Македония, неосигурен румънски неутралитет, претенции за компенсации от Сърбия. Раздорите са неизбежни.

 

Идеалното решение би било Балканският съюз да не води войната от 1912 и произтичащата от нея война 1913, а да изпълни първоначалното си предназначение - да участва в страната на Русия и Антантата в една обща европейска криза. Но не би.

 

Sine_metu

П.П.

Само като повод за размисъл, подчертавам размисъл

Има ли нещо общо между тогавашното ни стратегическо положение и днешното - съюзи като слънце, мрак и несъгласие по целите

ssto

.

Sine_metu

Ср., 24/04/2019 - 11:15 (нов)

ssto

Бях ви помолил да споделите и критерия за определяне на приоритета. Кое налага като важно, да обсъждате тази част от историята ни?

 

 

В послеписа си към войните споменах мотива, всъщност изпреварих въпроса ти, по- късният час на таймера е понеже исках да уточня; спрях редактирането като видях, че го задаваш.

 

Оставям по- нататъшното ровене в събитията отпреди век.

Но не ми дават мира аналогията със и въпросът за стратегията.

 

Както тогава, и днес имаме безспорни национални цели.

Външнополитическа - още ВНС обяви стремежа ни към ЕС и НАТО, след това го потвърждаваха всички, има почти пълно съгласие и в обществото по най- общите й белези. Затварям и нея, що се отнася до мен. 100% съм убеден в нуждата ни от НАТО, все още над 50% в тази от ЕС. Въпреки че Брюксел направи много, за да ме убеди в противното, говоря за Брюксел- ЕС. Изпълнителните органи на ЕС най- безцеремонно си присвояват функциите на политическите, това впрочем се признава почти единодушно и от партиите, ослушва се само ГЕРБ, а ЕС като цяло си присвоява национални. Което също се признава от партиите- сапиенси.

 

Много по- инак стоят нещата с вътрешнополитическата цел.

Хем я има и е на челно място в Конституцията - стремеж към социална, демократична и правова държава, хем и досега няма дори базисни определения на понятията. Да не говорим за отговори на въпросите как? кой точно? кога? и къде?, които в съвкупността си са другото име на стратегията.

 

Дали затова не правим същите стратегически грешки? Същата катастрофа

Ще се съгласиш, че въпросът е с висок приоритет.

Нещо повече. Струва ми се, че така поставен - диалог и дебат, общуване и просвета по най- общите белези на обществото и държавата - е безспорният ти (ни) личен приоритет.

 

(ни) - Наравно с избирателната система, но преди нея по време.

Думи думи

„Някой от развиващите темата в тази насока може ли да определи мотивът ви?„  👍

 

Не търси мотив. Това е просто похват.

Казват, че народ, който живее само с миналото, той е мъртъв.

Активистите ни са обучени, те знаят какво правят.

Sine_metu

Ср., 24/04/2019 - 11:15 (нов)

ssto

 

Не споря, че е по- логично дебатът, комуникацията и просветата по най- важните въпроси... посочих най- общите белези на държавата - социална, демократична и правова понеже отдавна пиша за тях, отпреди избирателната. Нека не са те, нека греша, не е важно. Нали затова е общуването?.. да предшестват материалния политически процес.

 

Имам две съображения да бутам напред избирателната. Всъщност три, но третото е очевидно - нищо не пречи да върви едновременно с другите важни, както повечето неща в живота.

 

Едното е че въпросът вече е поставен. Имаше референдум. Отделно е, че почти гласуваната мажоритарна е най- голямата известна ми диверсия срещу демокрацията, право противоположна. Така или иначе, милиони се изказаха за нова избирателна.

Другото е, че самодейните обществени процеси са бавни. Нямаме десетилетия за зреене. Огледай се - властта е подпомагала по един или друг начин всички партии в днешния парламент още при създаването им.

Коя е по- бързата писта? Фундаментален въпрос или нещо, което всеки може да разбере? Което значи и по- голяма вероятност за подкрепа от властови център, различен от текущите управници

HBK

Мотивацията за действие или бездействие на всяко живо същество, включително човешкото, се базира на 4 основни инстинкта: 1. Себезащита, 2. Себеизхранване, 3. Себерепродукция и 4. Себереализация. Всички останали нужди (включая социалните) се градят върху и са субординирани под тези инстинкти.

 

Ако транспонираме психофизиологичните инстинки във социални нужди е съвършенно ясно, че инстинкта за себезащита изисква Държавност; този за себеизхранване – Икономика; този за себе-репродукция – Здравеопазване; и този за себе-реализация – справедлива Правосъдна система. Това са базичните нужди на всеки човек: където, когато и както и да е живял.

 

Това е теоретичната база (тя е различна от системната Класификация на Abraham Maslow за универсалните потребности). Базирайки се на нея, ето как виждам практическото приложение на теорията за избора на целта, пътят и стратегията пред страната ни. Само да напомня, целта не е ефективна Икономика, а чрез ефикасна икономика към обществено Благополучие (като синоним на индивидуална удовлетвореност).

 

1. За да си върнем Държавата трябва да потърсим инструментите. В момента не разполагаме с такива в страна си. Инструментите са извън нея – Великите сили. В последните 800 години най-важните социални, икономически, политически и психологически промени страната ни са ставали под въздействие на външни сили и обстоятелства. Ние не само нямаме сили, но нямаме и избор. Имаме обаче право да артикулираме предпочитанията си. С една дума, не можем без Господар, но можем да афишираме предпочитанията си.

 

2.Предпочитанията: Европа. Болшинството от нас предпочитат Европа (някои даже вече са в нея). За съжаление, обаче, една малка част от властимащите (малка, но влиятелна) се чувства застрашена от Европа и действа активно за да запази „статуквото” чрез осигуряване на покровителството си от по-голямия брат.

 

3. Пътят: За известно време (може би 1-2 десетилетия) отказ от претенции за национален суверенитет (никога не сме го имали; това е мит, изкуствено поддържан от т.н. „патриоти”); активен диалог в Общността, към която принадлежим (за пръв път в последните 800 години – по собствено желание, и даже настояване) и официална покана за Генерал-Губернатор от Европа (така както са го правили, при това неколкократно, нашите по-мъдри и по-честни предшевственици).

 

4. Стратегията: да убедим Генерал–Губернаторът, че жизнено важните лекарства за страна ни са: ЛУСТРАЦИЯ, НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ (на вече „приватизираното”) И ЕВРОПЕИЗАЦИЯ. Всеки, който откаже да приеме лекарствата да се счита за национално-безотговорен предател.

Sine_metu

Две аксиоми, според мен :

 

Глобалната оптимизация е невъзможна по принцип.

Не говоря за Него, разбира се. Човешката оптимизация на която и да е система е винаги в точка и за точно определено, обикновено кратко време. Времето е най- ценният от ресурсите.

Задачата de minimis на държавата е създаване и управление на ключовите - социални, интелектуални и технически инфраструктури, минимално необходими за свободната дейност на индивидите и естествените групи.

 

Обществото е жив организъм.

То се развива, включително до погиване, възпроизвежда се, включително до израждане и е среда на метаболизъм - обмяна на информация, енергия и материя. Причините за социалните кризи са в метаболитните дисфункции и диспропорции.

Дисфункциите - алчност, егоизъм и необузданост; в скоба : нормалните функции са отлагане на потреблението за бъдещо натрупване, синергично действие за взаимно подпомагане и съревноваване за блага чрез създаването им - се проявяват на индивидуално и групово равнища, диспропорциите - на обществено. Типичната диспропорция и причина за икономическите кризи е натрупването на средства за производство и други активи по начин, при който метаболизмът е силно затруднен или изобщо спира.

Задачата maximum на държавата е постоянната превенция на дисфункциите и кризисно управление на диспропорциите.

 

Малко по- късно, ако не ме домързи, ще покажа с числа как именно пренебрегването на двете аксиоми срина соца. За да няма погрешни впечатления - запазването му е последното, което може да ми мине през ума. Соцът трябваше да бъде преобразуван в социална държава още преди 1975 година.

 

По- нататък, живи и здрави, ще опитам да преведа казаното на български.

циникЪтхедонист

Безплатно здравеопазване и образование като основна грижа на държавата.

Ако говорим за общополезна функция. 

Всичко останало е узаконен рекет. 

Sine_metu

Четв., 25/04/2019 - 23:25 (нов)

циникЪтхедонист

Безплатно здравеопазване и образование като основна грижа на държавата.

 

Безплатно - не. Удовлетворява първата аксиома - базови инфраструктури, но противоречи на втората - значи рано или късно заминава на кино. Достъпно. Безплатно само в частни случаи и за определени групи.

Важна бележка : правилно удовлетворяваната потребност създава нови. За да бъде достъпно, трябва да има покрай ред други неща и минимален доход, и постоянно повишавана заетост, нали? За протокола : в първо приближение се нарича закон за постоянното нарастване нa потребностите и е формулиран от - дръжте се! - Ленин през 1905 г.

 

Изобщо, понятията са нещо мамата си трака.

Ще ми позволите още една скоба. Мислех да допълня предложения от колегата ssto начин за оценка и ранжиране на потребностите и проблемите. Помните където изброява стъпките по точки. Майбахът на тази група методи е уж! познатият SWOT анализ. Наистина е майбах - изключително труден за правене и по принцип отговорност на висшия мениджмънт, в нашия случай на бъдещото първо демократично Народно събрание. Споменавам го да се има предвид и заради понятията. Къде например тургате свободното движение на хора и капитали? При силните страни или при заплахите? Затова, но не само, приемам подхода на колегата и затварям скобата.

Sine_metu

Има още едно, което схващам като аксиома, но не мога да му намеря точното място и формулировка.

Отделна ли е, трета, допълва ли първата, предшества ли я?

 

Както и да е. Споделям

Глобалната оптимизация е невъзможна, но няма ли абсолютен критерий, абсолютно правило?

Струва ми се че има и това е моралът.

Над функциите и патологиите - може да е излишно, но ще кажа пак : егоизмът и злото изобщо са болест - е законът, а над него е моралът.

Ясно е, че е принципно недостижим, щом е абсолютен.

Но ни дава и посока, и координати, и основа за съпоставки.

И най- вече е императивно задължение на всеки.

 

Светата ни Църква, каква подходяща тема за Разпети Петък, няма структурирано социално учение като Католическата. Въпреки че го подкрепя. Казвам го много сериозно, специално съм разговарял с наши отци, включително и с хора от най- висшия кръг.

Католическата, не забравяйте това!, е противник и на социализма, и на капитализма. Като чета папа Войтила и не само, на моменти имам чувството, че чета Плеханов или Благоев.

 

Как пък не чуха нищо, ама нищичко от Войтила наш'те десни „идеолози“!

До ден днешен се ослушват като глуи кучки у див кукуруз. Оня ден гледам кого събрала Добрина Чешмеджиева по тема за корупцията. С изключение и половина - все видни адвокати на клептокрацията и дейци на принципа „Приватизация на обществените ползи, обобществяване на частните загуби“

Памфуций
снимка на Памфуций

Не само католическата църква, но и някои протестантски деноминации имат дълга традиция на социални учения. Дори британският "дистрибутизъм", който ще даде социалната доктрина на християн-демократите, си има предистория в увлеченията на Белок и Честертън към католицизма, а и протестанските социални учения от края на 19 в.

Но католическата църква е "многопрофилна" по отношение на социалните аспекти на нейните доктрини. Само един поглед върху "почетния папа" Бенедикт и действения Фанциск показват тази многопрофилност. Защото Бенедикт иде от консервативните кръгове на западна Германия, докато Фанциск - от Латинска Америка, известна още със течения в католицизма като "богословието на освобождението", "християнкомунизъм" и подобни. Никъде както в Латинска Америка католическата църква не е толкова социална. И може би затова е толкова популярна там.

ssto

.

Sine_metu

Преди всичко, системата на потребностите не е една. Три са. Не говоря за разлики поради раси, култури, конфесии и така нататък. Три отделни във всеки отделно взет човек. Първата, на която ти настояваш, а аз може би не съвсем точно свързах с егоизма, безспорно е най- утилитарната и с най- много приложения и протоколи, ако ползвам ИТ термини. Но същевременно е най- нисшата по ранг – обезсилва я всяка потребност от по- висшите. Определението за нея, общият й член е…

Упс! Засега спирам тука. Я виж с колко обиколки съм напред. Не ми е жал, но не ми се бега самичък. Изтегам се на зелената пролетна тревица и чакам. Обещал си нещо. Ако пък искаш, после можеш да опиташ с отгатването на трите системи. Давам и жокер, и помощ от приятел.

Жокерът е, че общите членове, формулите и на трите се различават с много малко. Все пак говорим за сходни неща.

Помощта са мотивите в първата. Да, емоциите, при това съм се постарал да ги подредя „емоция – с коя потребност е свързана“

Страдание, радост, страх, надежда, гняв, удовлетвореност, интерес, пренебрежение – с личните потребности; вина, самоуважение, чувство за отговорност, безотговорност, презрение, уважение, симпатия и антипатия – с личните норми и правила; срам, отвращение, стеснителност, увереност в себе си, гордост, възхищение, възмущение и одобрение – с чуждите, включително обществените норми; жалост, радост за другия, завист, благодарност, алчност, щедрост, злорадство, доброжелателност – с чуждите потребности; обида, възторг, наскърбяване, обожание, поощряване, взискателност, подозрителност, доверие – с взаимоотношенията; мъка, тържествуване, самодоволство, негодуване, превъзходство, унижение, ласкаене, надменност – с презрението

циникЪтхедонист

Да го преформулирам през достъпно. 

Държавата би следвало освен достъпност, да осигурява и равнодостъпност до базисните блага конкретно. 

Демек, в тази област поне да няма привилегировани. 

Защото именно привилегиите пораждат корупцията. 

Наблюдаваме точно обратното. 

Узаконяване на привилегиите

Относно морала, споделям напълно. 

Моралът преди Правото, а не обратното както се опитват да ни убедят някои материално  заинтересовани. 

HBK

Относително-Глобалната оптимизация не само е възможна, но е и задължителна. Важно е, обаче: 1. да определим какво значи оптимизация (диапазон на задължения, да не я бъркаме с идеализация) и 2. Да дефинираме за кой период от време се отнася.

 

Основния критерий дори не e времето, а световната популация; при брой на населението по глобуса от 2.5 – 3.0 милиарда оптимизацията трябва да почива на едни принципи, а при население над 8.0 милиарда на съвсем други.

В пъвата половина на 20-ти век инструментите за оптимизация бяха Моралът и Идеологията; във първата половина на 21-ви век тези инструменти най-вероятно ще бъдат Страхът и Принудата. Едва ли някой от нас може да се сети за случай, в който истинска Демокрация да е била постигана без принуда, насилие и/или граждански войни.

 

Държавност – това значи Цивилизация, почиваща на хармонията между Морал и Инстинкти; Правосъдие - тирания над животинските инстинкти; Здравеопазване – средство за поддържане на баланса между човешките и природните ресурси. Това значи платено здравеопазване. Задължително. Медицинското застраховане – незадължително.

 

Но най-важното: Земята не е Рай. И не може да бъде. С обединени усилия може да се постигне оптимизация (не идеализация), но тя винаги ще бъде крехка, временна и валидна за определен период, определена територия (относителна глобализация) и диапазон.

циникЪтхедонист

Човече, смисъла на медицината е да лекува болните, не да генерира печалба. 

Търговския модел е гибелен за здравеопазването.

 

Sine_metu

За оптимизация на Земята не ми е хрумвало, драги.

Имам предвид ограниченията пред всяка система.

Повечето доказателства са математически, но има и едно, което не е. Македонският мислител Коле Макиавелски възкликва „Ми но, сека промена води до друга!“ когато се чуди защо не му излизат пасиансите

Sine_metu

Съб., 27/04/2019 - 02:54 (нов)

циникЪтхедонист

Човече, смисъла на медицината е да лекува болните, не да генерира печалба. 

Търговския модел е гибелен за здравеопазването.

 

Бият ти се доводите, драги.

 

Малко по- горе правилно отбелязваш, че е грехота един субект с 200 хилки месечна заплата да плаща 729 лева за пенции и безработица и само 240 лева здравни вноски понеже има таван от 3 хилки за осигуровките.

 

Проблемът не е в модела. Всеки модел е търговски.

Проблемът, като във всичко е най- напред пълната липса на морал в управниците и после в постоянното обществено недофинансиране на здравето.

Бацето мое да се лупа у гърди колко „дава“ за здраве, давачът ни той, но истината е че у нас частните разходи са безпрецедентните 56%. Официално, а на практика над 60%.

Оттук - хроничен недостиг, а от него - истинската опасност. Надеждата за сапиенс- управление не е умрела, но заплахата утре да нема кой да ни лекува е все по- реална

 

циникЪтхедонист

Не схванах, поради що ми се бият доводите.

Продължавам да отстоявам тезата, че целта на медицината не е да генерира печалба. 

Както и  че превръщането на болниците в търговски дружества обслужва частния, а не обществения интерес.

И моментното състояние  на тези болници говори достатъчно, по отношение  ефекта от тази дейност. 

Памфуций
снимка на Памфуций

Човече, смисъла на медицината е да лекува болните, не да генерира печалба. 

Търговския модел е гибелен за здравеопазването.

Ах, сети се социалният дарвинист, че само с "оцеляване на най-приспособените" и с "потребностите на стадото" не става. ....

Sine_metu

Любимият ми граф казва, че хората се променяме, Памфуцие.

И че в това е величието на човека

циникЪтхедонист

Нали правим разлика между желано и действителност?

Действителността продължава да е "оцеляват приспособимите".

Моралът е пожелателен. 

Sine_metu

Изтъркай последното, молим ти се

циникЪтхедонист

Щото, не е вярно, или щото знаеш как да го направиш задължителен.

☺️

Моралът трябва да е официалната роба на владетеля. 

За съжаление, царя е гол. 

Sine_metu

Съб., 27/04/2019 - 15:33 (нов)

циникЪтхедонист

Не схванах, поради що ми се бият доводите.

Продължавам да отстоявам тезата, че целта на медицината не е да генерира печалба. 

Както и  че превръщането на болниците в търговски дружества обслужва частния, а не обществения интерес.

И моментното състояние  на тези болници говори достатъчно, по отношение  ефекта от тази дейност. 

 

Не схващаш, понеже грешиш и в трите си довода.

 

Коя е целта на медицината? Научно- приложна дейност, която... лесно можеш да запълниш многоточието. Няма нищо общо нито с тебе, ако не си медик, нито с мене, а още по- малко с кво беше? А, печалба. Общо с нас имат три дейности -  превенцията и спешната, които и в момента са държавни, и лечебната. За простота и поради малкия им дял пропускам стоматологичната и доболничната, да не говорим че последната те праща или вкъщи, или в лечебната система. От последната вадя мутренските клинички. Нали не си мутра? Нема да ти шият цици или да те спасяват от битовите ти пристрастия?

 

Ако е така, би ли ми посочил една, ама само една МБАЛ или СБАЛ на печалба? Независимо държавна или частна.

Неотдавна писахме за най- голямата и най- добрата МБАЛ. Не само у нас, но и в цяла ЮИ Европа. Частна. Та какъв беше финансовият й резултат след 300 милиона лева първоначална инвестиция и още 120 милиона след 12 години дейност? 60 милиона дългове. Да ти имам и понятието за печалба.

По- важното. Кой е общественият интерес? Да имаме първокласна болница, финансирана с 500 милиона чужди пари или да робуваме на мухлясали клишета? Що не отидеш да погледнеш с очите си? Фойаето е пълно като на Централна гара, за некои планови операции се чака половин година като при любимия ви соц. Що не обясниш на десетките хиляди спасени хора безценните си съображения колко неправилно е това? Па тогава да споделяш

 

Дай неква идея кво да са МБАЛ, ако не търговски дружества. Отдели към Министерството на здравето? Пък що към здравето, защо да не ги зачислим направо към АПИ. Или към ДФ „Земеделие“. При „Ало, Банов“? Такъв опит са натрупали, че за две- три години ще ги оглозгат до кокалче.

Нищо лично, симпатичен си ми, но убий ме, не проумявам.

Пред очите ни се върти такава вихрушка от корупция и разхищения заради централизираното безконтролно управление, че ще я сърба и следващото поколение, а продължавате да папагалствате

циникЪтхедонист

Никви грижи, не съм от обидчивите. Обменяме представи. Липсата на контрол и безнаказаността за злоупотребите са в основата на плачевното състояние на сектора, в същност и на цялата държава. Тук имаме пълен съвпадък на представите.

циникЪтхедонист

HBK

Човече, смисъла на медицината е да лекува болните, не да генерира печалба. 

Търговския модел е гибелен за здравеопазването.

 

Човече, замисли се малко. Медицината няма цел защото не е живо същество. А целта на медиците е чрез професията си да си изкарват прехраната, за себе си и за семействата си.  Едва след това, за част от медиците целта е Себереализация. Така е било откакто има има хора и животни, медицина и медици. Но най-важното което винаги съм твърдял е „НАИ-ЧИСТИТЕ И ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ  ПАЦИЕНТИ И ЛЕЧИТЕЛИ СА ПАРИЧНИТЕ – УСЛУГА СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ”.

 

Разбира се, че търговският модел е гибелен за здравеопазването. За пародия на здравеопазването като нашето – когато една мутренско-полицейска държава се опитва да заблуди стадото си с камуфлаж на социално здравеопазване. По-горе Sine Metu се е опитал да обясни -  около 60 % от стойноста на обслужването в държавните ни здравни заведения се заплащат от джоба на болния. Това е милостинята, която мутренското ни управление може да отдели за здравеопазване, защото пари трябва да се осигурят и за други общественополезни дейности като подслушване, поръчкова прокуратура, съд и милюция. Моделът дори не е търговски а манипулативен – камуфлаж на Здравеопазване. Перверзия.

 

Но по-съществено е друго – на добро здравеопазване и профилактика могат да се радват само държави и личности имащи финансови възможности за това. Да, светът не е справедлив. Цели страни, социални прослойки и държави (възможно е и континенти) не са облагодетелствани. Има късметлии и по-малко късметлии. Така е откакто свят светува. И най-вероятно така ще бъде и за в бъдеще.

 

В миналото войните са били естественият регулатор на популацията, сега тази роля се пада на Здравеопазването. Дали и доколо Здравеопазването ще се справи със задачата си (намаляване на страданието и увеличаване продължителността на живота) зависи от много фактори, но най-вече от броя на популацията. При над 8 милиарда човешки същества по Глобуса няма начин Здравеопазването да не стане ... селективно.

Sine_metu

Съб., 27/04/2019 - 20:40 (нов)

HBK

Човече, смисъла на медицината е да лекува болните, не да генерира печалба. 

Търговския модел е гибелен за здравеопазването.

 

Човече, замисли се малко. Медицината няма цел защото не е живо същество. А целта на медиците е чрез професията си да си изкарват прехраната, за себе си и за семействата си.  Едва след това, за част от медиците целта е Себереализация. Така е било откакто има има хора и животни, медицина и медици. Но най-важното което винаги съм твърдял е „НАИ-ЧИСТИТЕ И ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ  ПАЦИЕНТИ И ЛЕЧИТЕЛИ СА ПАРИЧНИТЕ – УСЛУГА СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ”.

 

Разбира се, че търговският модел е гибелен за здравеопазването.

Далеч си от истината, братко. Освен че сам си противоречиш.

Да погледнем малката матрица, подчертавам матрица, на потребностите и още веднъж отбелязвам, че не е и половината.

Какво мотивира лечителя?

На много prima vista

Страдание, страх, надежда, гняв, удовлетвореност, интерес, самоуважение, чувство за отговорност, уважение, симпатия, увереност в себе си, гордост, възмущение, жалост, радост за другия, щедрост, доброжелателност, възторг, поощряване, взискателност, доверие, мъка, тържествуване, самодоволство, негодуване, превъзходство

26 от 48 емоции

На езика на психолозите - за себе си ги наричам зоолози, при цялото ми уважение и както още поне петнайсет професии от тоя клон на науката - това се нарича положителна идентификация.

Виждаш ли нещо бакалско?

Страници

×