facebook
twitter

Вие сте тук

171 постове / 0 нови
Последно съобщение

Страници

ssto

.

JKMM
снимка на JKMM

Памфуций  Съб., 20/04/2019 - 03:32

Но за сметка на това води войни, преживява национални катастрофи, плаща васален данък, изплаща окупационен дълг, репарации, че и преминава през световната икономическа депресия.

За Голямата депресия си прав, но войните съм споменал, а националните катастрофи са свързани с тях. Васалният данък не е само разход, защото срещу него сме получавали достъп до огромните пазари на Османската империя. За окупационния дълг (доколкото сме го плащали) вече съм писал, че НЕ е цената на Освобождението ни т.е. разходите за воденето на Освободителната война, които са огромни (да не говорим за безценните човешки жертви), а цената за текущото администриране на българската територия през периода на руската окупация, както и разходите за създаването на полиция, армия, администрация и т.н. Ако тогава съществуваха такива български институции, разходите за тяхното функциониране щяха да са за наша сметка. Нещо повече – дори ако бяхме останали под османска власт, тя щеше да продължи да събира данъците от българските територии  и с тях да плаща тези разходи, а вероятно не само тях. Поради всичко това според мен Русия не е длъжна да поема и тези харчове и е нормално те да са за наша сметка.

Репарации плащаме и след 1944 г. – на Гърция, а тези на Югославия за радост са ни опростени.  

Памфуций  Съб., 20/04/2019 - 03:32

Но има една огромна разлика - българските малцинства в чужбина виждат бъдеще и перспектива в тази държава и в оргомната си част мигрират в нея (има и към Америка, но доста по-малко и то основно след втората катастрофа, ПСВ).

👍 А сега е доста по-различно.

Памфуций  Съб., 20/04/2019 - 03:32

В момента, обаче, в който дадоха отпаднаха изходните визи, населението се втурна навън: помня още хората, които тръгваха за Канада през Хавана. 1996,  на 7мата година от промените, помня една от най-популярните песни:

https://www.youtube.com/watch?v=d3XGoWP__Nw

И за песента - 👍

Важен въпрос е защо тръгна тази масова емиграция – заради кризата на комунизма или заради това, което започна да се случва след събарянето му? Според мен и заради двете, но много повече заради второто и липсата на "бъдеще и перспектива в тази държава", както добре си написал. От горната песен:

"Не усещаш ли, че слънце, вяра и звезди

само в локвите под теб проблясват?

...

Дадоха ти тъпа роля в нечия игра,

искат да си вечно сив и мрачен..."

Да напиша и аз няколко действителни случаи. Първият по-отдавнашен - моя позната от Златоград ми разказа как веднага след ВСВ двама братя се разделят. Единият остава да живее в северна Гърция, а другият се преселва в България, в нейния град. 60-те години „гъркът“ идва на гости на брат си и като вижда каква голяма къща си е построил започва да се тюхка, че не е дошъл и той тук.

По-нови случаи: лично познавам хора, които още 1990 г. отидоха в Германия като политически емигранти (без въобще да бяха такива), поработиха известно време там, събраха по някоя марка и се върнаха тук, като започнаха частен бизнес. През 90-те един млад дипломиран зъболекар пък отиде в ЮАР и изобщо не се върна – и до днес не вижда "бъдеще и перспектива" тук, което по моему е най-големият проблем.

Памфуций
снимка на Памфуций

Васалният данък не е само разход, защото срещу него сме получавали достъп до огромните пазари на Османската империя.

Бърз коментар , че бързам да си легна. Утре е Цветница - натоварен ден. Не виждам разлика в мненията ни за Окупационния дълг.

След Освобождението Княжество България има митнически режим с Османската империя. Нещо повече - има митнически режим и с Източна Румелия и е имало митници по границата, вкл. и по котловините в Стара Планина. С Освобождението България губи османския пазар, а не 1885 или 1908 г. Затова И. Румелия се развива икономически по-добре от Княжеството (има и други причини, но те са конюнктурни).

В различните моменти различни фактори обособяваха емиграцията, но както и сам казаш - имаше хора, които тръгнаха още 1990 г. Т.е. тогава още е наличен песимизмът за бъщето на държавата и на тях в тази държава. Познавам хора, които преминаха през лагерите "оттатък" - още не бяха отпаднали, а "Стената" вече беше паднала. Нито един не се върна.

Комунизмът беше пагубен за България, мисля, защото вкорени мисленето, че държавата е длъжна да уреди живтота на хората, да се погрижи за всичко, След тези две поколения, хората просто не знаеха как да се оправят в прехода. Липсата на частна собственост не преполага развитие на предприемчив и предприемачески дух, а и по принцип набързо урбанизираните селяни никога не са блестели с иноваторски и предприемчев дух. Дори потомците на някогашните турговци и индустриалци го нямаха , както личи от резултатите от реституцията.

А най-лошото е, че преходът беше извършен от такива хора.

JKMM
снимка на JKMM

Една молба към Сине мету:

Преди време писах във форума нещо в смисъл, че вероятно щеше да е по-добре България да избегне комунизма.

Не защото не отчитам постиженията му, а заради неговото събаряне (вместо реформиране) и всичко, което последва – деиндустриализация и въобще дехуманизация на обществото. Казано направо бяха заличени (почти) всички комунистически постижения, за които ти пишеш.  

С други думи щеше да е по-добре да избегнем комунизма, за да не сме на губещата страна и в Студената война. Би ли споделил – чисто хипотетично -  твоето мнение по въпроса?

 

П.П. Извинявам се на г-н Донков, че се отклонявам от текста му.

ssto

.

Sine_metu

Честит празник!

По- горе си дал половината отговор – „грозна разкаляна пътека.“

Сиреч, ъ- кхъ, ъ- кхъ, буболечките – 13- годишните са гении според собствената ми както- винаги- непогрешима теория, ма аз да полаская егото ни, пък ти ще почерпиш, та буболечките – вече са извършили анализа.

Остава да се напъне мюдюр- беят със синтеза и покрие пътеката с плочки, докато и това умение не е загубено за България, да сложи вратичка на дупката и връчи ключ с план- график на байчото. Или на химичката. Имам спецотношение към тоя предмет.

Другата половина даже нема нужда от анализ. Не е задължително да си 13- годишен, за да се договедиш и пускаш фъстъците от час десет минути преди стумпедата.

От дума на дума ще стигнем до избирателната система, ще видиш 😁

Sine_metu

Нед., 21/04/2019 - 01:59 (нов)

JKMM

Една молба към Сине мету:

Преди време писах във форума нещо в смисъл, че вероятно щеше да е по-добре България да избегне комунизма.

Не защото не отчитам постиженията му, а заради неговото събаряне (вместо реформиране) и всичко, което последва – деиндустриализация и въобще дехуманизация на обществото. Казано направо бяха заличени (почти) всички комунистически постижения, за които ти пишеш.  

С други думи щеше да е по-добре да избегнем комунизма, за да не сме на губещата страна и в Студената война. Би ли споделил – чисто хипотетично -  твоето мнение по въпроса?

Страхът от разбойници не спира хората да си градят къщите. Днес разбойниците пишат книги как грабежът бил исторически- неизбежен - и- даже- по европейски ценен- рийш ли, но напразно се потят. Не писаниците им ще се чуват, а тихият глас на оня, дето сигурно вече и не го споменават в училище - „Безсмъртно нека остане навеки построеното тук. от мен!“ Много е човешко и много българско. Да не би първица да ни разоряват или от вчера да ни управляват безобразно зле? Кой- кой, ама ние сме ако не шампиони, то поне медалисти в тия дисциплини.

 

И да знаеш, че нема такова нещо като победени в Студената война. Имаше доктрина Брежнев – икономически рай за такива като нас и нещо като диш- хакъ за Съветския съюз. Към 1985 само несъбираемите им вземания от Третия свят беха повече от годишния БВП. Само от квотите за нефт и газ за СИВ – 100 млн. тона нефт и малко по- малко природен газ; нашите беха 10 млн. тона и 7,8 млрд. кубика газ – годишно губеха по около 18 млрд. долара, днешни 50. А далеч не беха само нефтът и газът. Метали и руди, за нас 3 млн. тона; дървесина, 1 млн. кубика за Ганьо; въглища, кокс, ток, химикали, памук… Машини. Лично съм купувал химично оборудване – чист титан, но 4 пъти по- евтино от шведското с 40 микрона покритие. Оръжие. Миг- 29 за 7 млн. рубли. Сега по колко ни искат за грипените и ефките, че не мога да се сетя?

 

Свръхзадачата на десетилетието 1985 г. – 1995 г. бе да се предвиди краят на доктрината Брежнев и разпадането на СИВ – изобщо не беше трудно, Горбачов го заявяваше в прав текст, – и да се ограничат щетите. Вместо това и „другарчетата“, и „господарчетата“ правеха точно обратното на нужното.

Sine_metu

Нед., 21/04/2019 - 11:40 (нов)

ssto

...двата основни подхода в мисленето - синтез и анализ. да  изкоментираме специфичните им предимства и недостатъци, и как да постигаме баланс в прилагането им.

 

Предлагам един прост, всъщност най- простия, добре познат и теоретично - Нютон ли бе казал, че няма нищо по- практично от добрата теория? - и практически модел: цикъла НОРД. Подчертавам цикъла понеже в управлението има няколко аксиоми. Едната ти я споменах : системата на управление се състои от субект - висшия мениджмънт, висшата власт и собствено система за управление - норми и институции, по човешки казано правила и хора. Другата е най- важната : управлението не е еднократен акт; винаги е цикъл - постоянно повтарящи се действия и най- важното в най- важното - за да има управление, а не нещо друго, сме длъжни постоянно да възпроизвеждаме както целия цикъл, така и всеки от елементите му поотделно; наричат се също стъпки, етапи, фази.

 

НОРД е

Наблюдение. И не само. Включва и следенето, и отчитането, и воденето на записи, и комуникацията.

Оценка. И не само. Включва всички аналитични дейности - проверка на данните; определяне на факторите и връзките, помежду им и с външната среда; обособяване на управляемите; определяне на показателите, най- паче на целевите, но не само; моделиране, обикновено чрез блок- схеми; определяне на критичните точки и параметри; разработване на сценарии; оценяване, много важна дейност, затова и целият етап е наречен на нея; сравняване на сценариите.

Реакция. Включва онова, което може да се нарече и синтез - ИЗБОР, включително на начини, средства и ресурси. ПЛАН за действия, задължително! Втората аксиома - за да възпроизвеждаме цикъла, както впрочем и всяка човешка дейност, резултатът, продуктът от всяка стъпка трябва да бъде вход на следващата и vice versa. Не знам как се нарича действието без план.

Не че не знам, но ще премълча.

Действие. Най- важното - винаги е коригиращо д. Животът не почва от нас

 

Изглежда сложно, но не е. На жаргон наричат НОРД и „новобрански“ метод, с него учат младите войници как да гръмнат по възможност врага, а не взводния или началник караула. Учат и по- висшите същества - служебните кучета.

Разбира се, когато говорим за обществено управление, трябва да не забравяме, че стъпките се извършват по правило на различни места и от различни хора. Значи нужни са координиране, а това значи и - уви! - неизбежната писана технология. Законче нещо, такива работи.

 

За това се сещам като разровя мравуняка

 

 

Sine_metu

П.С.

 

Предлагам също да не губим време с така наречените „глобални математически модели за социално- икономическо управление“. Практическата им неприложимост е доказана преди десетилетия.

Даже Иван Костов, чиято тесна специалност бе именно математическото моделиране на икономиката, не посочи аналитични решения на системите си от уравнения в частни производни.

ssto

.

Sine_metu

Ще стигнем и до това.

 

Нека първо поизчерпим ограниченията към методата.

По- горе споменах глобалните математически.

Непреодолимото ограничение не идва от математиката. Винаги може да се измисли нещо : апроксимация до решими функции, преобразование, топология... свръхмощно изчислително средство, в края на краищата, въпреки че хич не е добре за управление да се отделят ресурси, колкото за самия процес.

 

Непреодолимите пречки са в самия характер на социално- икономическите процеси - дискретни (дискретизирани) и вероятностни. Простичко казано, можем да познаваме и да сме описали процеса „наливане на вода в каца“ от валежите в Рила до нивомера в кацата, ама винаги може да се окаже, че я комшията ти е спрел водата, я детето извадило маркуча, я кацата е без дъно.

Неизвестните неизвестни, както сам казваш.

 

Ако сметаш, че НОРД- ът става, спирам дотук

 

П.П. На студентите много им харесаха „известните неизвестни“.

Понеже - грешка, която правя и тука - понякога забравям, че изучавано, или коментирано, не значи научено

 

ssto

Разбира се, че става, но има и по-прецизни понятия.

 

Давай с твоите, а аз ще си превеждам на онези, с които мисля.

 

То, няма кои знае колко много възможности - ще мислим нещата като събития, или като онова, което ги прави такива.

 

Трябва само да определиш общото между тезите в списъка и така да ги направим съпоставими и мислими, а по същество - да ги приведем към общ знаменател. Ти го определи кой ще е. Аз мога с всякакви

Думи думи

 

Колко пъти ще се дъвче едно и също във форума и от едни и същи форумци?

Дали е било по-удачно да се избегне комунизма в България.

Защо умишлено се забравя за старателно подготвената трета национална катастрофа от фашистката върхушка в България, разделянето на територията и м-у Гърция, Турция и Югославия, и гасене на лампата на начинанието, наречено държава България?

БКП на тогавашната политическа обстановка, външна и вътрешна, е била последната надежда за България за запазването на териториалната и цялост.

И я запази.

България в последният момент се сдобива с могъщ покровител.

Да си припомним и думите -  Българи, бъдете спокойни! От България нищо няма да се вземе.

Да се чешем по тила и да се питаме врели-некипели, не е най-добрият начин за прекарване на времето.

Може да го оползотворите като се поразровите в документите.

 

 

 

 

ssto

Думи думи, приемам тезата, но тя не помага да постигнем общ поглед върху случващото се с нас българите. Остава си една отделна теза.

 

 

Проблемът е, какво е общото между това, за което сте писал и всичко останало - как да ги направим съпоставими.

 

Нека да видим за какво ни пишете - за стратегически план за унищожаването на България ли?

 

Ако е това, той на някого е бил нужен, значи е бил потребност за него.

В същото време ще е форма на скрита агресия към българите, значи е бил проблем за нас.

Ако е стратегия, значи се осъществявала планомерно.

Решението, ползата за обществото ни, е намерено в идването на БКП на власт и протекцията на СССР.

 

 

Sine_metu

Задачата е, да определим:

1. какви незадоволени обществени потребности обозначаваме с тях?

2. има ли и други, по-приоритетни за обществото ни сега?

3. кои са пречките да ги задоволим?

4. кои са най-важните (приоритетните) с чието преодоляване да започнем?

5. има ли други проблеми, които не сме посочили тук, които да са по-важни?

6. какво искаме да постигнем като обществена полза?

7. как да планираме и организираме постигането им?

 

Разбира се, в този списък ще включим и избирателната система, но ..., когато определяме приоритетите, нека да посочваме критериите, спрямо които ги оценяваме като такива.

Е, не...

Има ли по- незадоволена и по- остра обществена потребност от тази най- сетне мнозинството хора да получи възможност да овластява точно определени личности за изпълнението на точно определени задачи?

Демокрация му казват впрочем, от около 25 века.

А дали избирателната система е приоритет?

Сещаш ли се за друга пръчка в мравуняка, по която мравчиците ще изнесат зрънцата? Всички зрънца и не както ги виждаме ние, а целокупният.

 

И качеството на информацията, и ценността на идеите, и всичко останало просто ще остане непоискано, ако го няма материалният политически процес, в който хората да виждат реална полза за себе си

Думи думи

 реална полза за себе си

 

С индивидуалисти, използвачи и егоисти нищо не можеш да постигнеш.

А и такива вече ги имаме.

Катастрофален продукт на либерализма.

Думи думи

 „„..да постигнем общ поглед върху случващото се с нас българите. ..„

Без да се направи една обща обществена равносметка на последните 80 тодини на историческите процеси в България, общ реален поглед на случващото се сега не е възможен.

Пропагандата в услуга на западният или още по западен господар, както виждаме не допринасят за какъвто и да е поглед.

Би било добре да се стъпи поне на това, кое е било добро за България.

Но това е лукс, както виждам.

ssto

.

Sine_metu

Оки, но моля те виж не само какво питам, а и какво казвам и при пътешествието сред идеите не изпускай от поглед някой материален политически процес. „Материален“ е условно казано, защото и той е идея, но от онези, които консолидират и правят необходими останалите. В края на краищата се опитваме да говорим за социология, а не за физиология на съзнанието

Sine_metu

Което не значи, че не чакаме разказите с нетърпение.

Просто „ближе к телу“, както казваше красавицата Алевтина З- ская

HBK

Този пост на г-н К. Донков е чудесен; не само защото е актуален (време е да разровим мравуняците), но защото провоцира една дискусия, която е впечатляваща по интелигентност, задълбоченост и искренност. И това благодарение на всички дискутиращи, но най-вече на Sine metu, Ssto и разбира се, Памфуций. Техните разсъждения (не само идеи) са завладяващи. А Форумът на СЕГА от привлекателен става притегателен,  магнетичен.

 

И така:

 

Повечето от интелектуалците  (а вероятно и от „нормалните” Българи)  са незадоволени от статуквото (не казвам нещастни, а само пренебрегнати); обвиняват за това антимеритократичния подход на властимащите; и предлагат задачите (не целите) за да подобрим (не променим) „статуквото”:

 

Задачата е, да определим:

1. какви незадоволени обществени потребности обозначаваме с тях?

2. има ли и други, по-приоритетни за обществото ни сега?

3. кои са пречките да ги задоволим?

4. кои са най-важните (приоритетните) с чието преодоляване да започнем?

5. има ли други проблеми, които не сме посочили тук, които да са по-важни?

6. какво искаме да постигнем като обществена полза?

7. как да планираме и организираме постигането им?

 

Напълно съгласен. Това са важни и дори необходими задачи. Но по-важно е проумеем, дали след като ги решим, ще можем нещо да променим. Какво зависи от нас. Да приемем, че например моите потребности са : Държавност,  справедливост, възможност за себереализация. Нещо повече: някой хипотетичен „фактор” ме упълномощи да ги реализирам. Какви са инструментите: насилие?, убеждение?, нова идеология?, нова религия?. Тоест, как да постигнем диспенсация на идеологията. 

 

Проблемът привидно изглежда социален, но всъщност е дълбоко биологичен, по-точно психофизиологичен. Да се надяваш, че с повишаването на БВП и на потреблението на глава от населението, ще решиш проблемите на населението е толкова безнадежно умотворение, колкото е безнадеждно да се надяваш, че като се нахраниш ще елиминираш нуждата от храна, като се напиеш ще елиминираш нуждата от вода и като се наиграеш (на цар) ще елиминираш нуждата от игра (и царуване).

 

P.S. Горното „умотворение” изглежда песимистично, но не е така. Само изглежда така.

циникЪтхедонист

Основния проблем е, че  провежданата  политика обслужва личното благо, а не това на обществото.

А се пропагандира точно обратното.

☺️

 

 

Думи думи

Проблемът е, че има кой да им вярва, и никой не иска да мисли с главата си.

ssto

Не успях с моя материал днес. Ще остане за утре, или когато стане.

 

Sine_metu

Лека вечер, не бързай, но и моля те не го задържай заради съмнения

 

Sine_metu

Вт., 23/04/2019 - 13:11 (нов)

HBK

 

Благодаря ти за добрите думи.

Мислите ти за потребностите ме присетиха за един класически инструмент

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Maslow%27s_hierarchy...

 

ssto

.

JKMM
снимка на JKMM

Нед., 21/04/2019 - 02:23  Памфуций

С Освобождението България губи османския пазар, а не 1885 или 1908 г.

Това не е точно така – дори 30 години след Освобождението, през 1907 - 1908 г. приблизително половината от българския износ е все още към Османската империя т.е. запазили сме тези пазари:

История BG - Цената на Независимостта на България   https://www.youtube.com/watch?v=VxXsKinx-AA, след 13:37

Нед., 21/04/2019 - 02:23  Памфуций

... имаше хора, които тръгнаха още 1990 г. Т.е. тогава още е наличен песимизмът за бъщето на държавата и на тях в тази държава. ... Нито един не се върна.

Тогава имаше песимизъм за текущия момент, но не и за бъдещето и това може да се види дори и от писания във форума на преживели го. Сигурен съм, че ако нещата бяха тръгнали добре доста от първоначалните емигранти щяха да се върнат, а новите щяха да са много по-малко.

Нед., 21/04/2019 - 02:23  Памфуций

Комунизмът беше пагубен за България, мисля, защото вкорени мисленето, че държавата е длъжна да уреди живтота на хората, да се погрижи за всичко, След тези две поколения, хората просто не знаеха как да се оправят в прехода. Липсата на частна собственост не преполага развитие на предприемчив и предприемачески дух, а и по принцип набързо урбанизираните селяни никога не са блестели с иноваторски и предприемчев дух. Дори потомците на някогашните турговци и индустриалци го нямаха , както личи от резултатите от реституцията.

А най-лошото е, че преходът беше извършен от такива хора.

Аз съм на различно мнение. По моему не комунизмът, а събарянето, вместо реформирането му, беше пагубно за България. А държавата трябва да осигури условия, при които всеки може да реализира потенциала си. И съвсем естествено е, че хората не знаеха и все още не знаят как да се оправят през т.нар. "преход" – защото той е преход от живота към смъртта, както сполучливо го определи Валентин Вацев. И защото предприемаческият дух е дарба като всяка друга т.е. не се среща често и не се предава често по наследство, както сам си отбелязал. За предприемаческия дух липсата на частна собственост в икономиката е пречка, но когато тя бъде отстранена, той неминуемо се проявява – разбира се, съобразно и другите условия. Нещо повече – в някаква степен той се проявява дори и при липса на частна собственост – като се започне от някои (стопански) ръководители и се стигне до черната борса, в най-различни форми и пак съобразно другите условия. Един красноречив пример – командирът на поделението ми в казармата беше точно такъв човек с размах. Проучваше произхода на всеки един от войниците, викаше родителите на тези, които можеха да помогнат с нещо на поделението и говореше с тях за това, беше сключил договор с мебелното предприятие в града и през някои съботи изпращаше там войници да работят срещу обзавеждане на поделението и т.н.

Памфуций
снимка на Памфуций

Имах предвид свободния пазар с Османската империя.

Социализмът нямаше как да бъде съхранен. Затова "се караме" със сине_мету. Класическият социализъм започна да остъпва още с въвеждането на вътрешностопанските сметки 1980 (ако не се лъжа). Смъртен удар му нанесе Указ 65. И как си представяш икономическите отношения с ЕО, стне ЕС без частна собственост - без свобдно движение на стоки и капитал - с търговски зони като в Китай през 80те?

Sine_metu

Вт., 23/04/2019 - 21:28 (нов)

Памфуций

„За престъпното водене на безусловно нужната и справедлива Балканска война ще ти го кажа със същите думи, с които и първия път. „Марш- наскок в Беломорието и отбрана, отбрана, ако ще и сто години. Не щурм на Одрин и Чаталджа, а завземане на безспорните, признати и от Лондонската конференция земи между Марица и Струма.“

 

Що пишеш глупости? Чаталджа е причината за първото примирие. Одрин се налага заради втория младотурски преврат, който - подобно на ситуацията с преврата 1876 - осуетява постигането на договорките след Чаталдженското примирие. Отбрана, отбрана, отбрана няма смисъл, когато си заобиколен от противници.

 

Проблемът не е самата война, а начинът, по, който се стига до нея, дипломатическата и подготовка.

Неутралитетът тогава не е единствената правилна страна - както историята показва, правилната страна е печалившата.

Толкоз по историята на войните и дали сме имали работа на Чаталджа и Одрин.

Съгласен съм за „толкоз“ в смисъл да затворим темата тук.

Но не и като я претупваме.

Казваш „отбрана няма смисъл, когато си заобиколен от противници“.

Първо, настоявам че не говоря за отбрана изобщо, а за  „Марш- наскок в Беломорието и отбрана, отбрана, ако ще и сто години. Не щурм на Одрин и Чаталджа, а завземане на безспорните, признати и от Лондонската конференция земи между Марица и Струма.“

Второ. Има пет възможни стратегии, когато си заобиколен.

Три са очевидно невъзможни за нас или са самоубийствени : да биеш заедно всички или без най- големия; да биеш поотделно всички или без най- големия (за протокола : ясно е, че вариантите „всички или без най- големия“, нарича се също „правило N или N - 1“ дават повече на брой стратегии; ясно е и защо не се спирам отделно на всяка); да сбиеш всички или най- големите. Точно последната стратегия ползват „съюзниците“ ни; за жалост, но напълно очаквано, срещу нас.

Ние разчитаме на четвъртата - Балкански съюз. Крайно рискована изобщо, доказано е от безброй примери преди и от двете световни по- късно. А рискът за заобиколената страна е точно 100%. Съюзът е необходим, но не като самоцел, а за :

- Единствената стратегия с висока вероятност за успех. Петата - бързо постигане, „марш- наскок“, на реалистичната цел, Беломорието и преминаване в отбрана.

 

Пак ще те помоля да не ми приписваш неща, които не съм казвал. Не съм и помислял. За неутралитет говоря досежно ПСВ, откъде накъде ми го „шиеш“ за Балканската?

 

Трето. Казваш, че дипломатическата подготовка е причината за катастрофата. Не съм съгласен. Дипломатическата ни готовност - Балкански съюз, Лондонска конференция - е възможният максимум по отношение на реалистичната цел и потенциално успешната, но неосъществена, стратегия. Дипломацията ни се оказва катастрофа вследствие избраната катастрофална стратегия.

Страници

×