facebook
twitter

Вие сте тук

80 постове / 0 нови
Последно съобщение
sybil
Литературна тема

 

 

Адрес на предишната тема:

http://old.segabg.com/replies.php?id=266370&p=7

Страници

Geo

Благодаря ви, Сибил!

 

Под стихотворенията на Павел Матев - създателят на темата JKMM е постнал стихотворения на поетесата Миряна Башева. Ето едно от тях:

 

А БЯХМЕ ЛУДИ

На Христо Ганев

А бяхме луди, млади, убедени -
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.
Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите й ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.
Растяхме - малки мислещи растения...
В нас никнеха и вери, и съмнения.
Растеше с нас светът като след болест.
Растеше и противният ни полюс:
запретнаха ръкавите на ринга
Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж и Ринго.
А ние - все на София във скута,
в средата между Лондон и Калкута...
Земята се въртеше ли, въртеше.
Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше.
Под нас Земята беше до колене...
Деца, простете, за да сте простени.
Сега е ред на вас да превъртите
Земите, от бащите неоткрити.

Предводител на ...

В "Киното" разговорът се отплесна към литература, споменах за харесваните от мен "класици" Александър Демант и Ханс-Георг Бек. Лилиан помоли за инфо, щото не ги била чувала, Minderbinder ме разкри бързо и допусна, че поднасям форума. И да, и не ...

 

Да, и двамата са историци, а не автори на художествена литература (единият специалист по римска история, другият византинист), но са дарени с такова необикновено дар-слово и такова умение да разказват увлекателно и просто, че някои от книгите им нареждам до шедьоври на "историческия роман за древността" от рода на "Аз, Клавдий", в това число и преведените на български (точни, но за жалост тромави преводи) "Невинни ръце" и "Византийското хилядолетие". Знайно е, че най-добрите сюжети дава самият живот, а те двамата умеят да ги поднесат по неподражаем начин, така че книгите им са колкото наука, толкова и (великолепна) литература.

Lillian
снимка на Lillian

Благодаря!

67

Малкото чаве щудира в училище "Великият Гетсби".  Разказва ми за разборките в клас, а аз седя и си мисля в контекста на обсъждането на "Тютюн", че то и "Великият Гетсби" си е чист булеварден роман... Ама как да му го река, без да дойде да ме тупа с лопатата неговата амбициозна "англичанка"?!

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Ми аз какво казах оня ден?

Предводител на ...

Па той си е ...

Кажи на детето истината. Някога в гимназията съученик рече в час по литература, че не е чел Багряна заради дядо си, който му казал "зАрежи я тая к..ва на три режима". Е, изкара цафе, но сега е чудесен неврохирург в Монпелие, та мисля, че е преживял.

Аз пък не бях наблягал на Светлозар Игов, а само бях чел Хамлет, и на въпроса "Какво е общото между Лаерт, Фортинбрас и Хамлет?" отговорих, че и на тримата бащите са мъртви от един момент насетне. Било верно фактологически, но трябвало да кажа, че и тримата по своему достигали до истината за Живота, вселената и всичко останало. Оттогава литературна критика не чета.

67

Хи-хи-хи, откога не бях чувала думата "цафе"! Много обичам литературна критика! Понякога тя е значително по-занимателна от самото произведение. Съчиненията на тема "Какво е искал да рече авторът, но не могъл, та сега да ви разкажа аз!" са особено занимателни. Желателно е авторът да е покойник, щото иначе критическите занимания вероятно са болезнени. 

Хм, общото е, че и тримата са шпагаджии. 

Lillian
снимка на Lillian

имам две предложения

първото -отвреме на време да включваме тук и книги от този век,вкл. български

второто - всеки да съобщи книгите ,които са го променили, ако има такива

 

започвам със Здравка Евтимова, последната книга ,коята се купих Една и съща река 2015 год.  е нейна, имаше щанд на издателство Жанет в Созопол

още не съм прочела книгата,но много се изненадах да видя, че много други нейни книги са на английски, без да са излизали на български/не съм сигурна в това/  издадени навсякъде по света

някой ако знае ,да каже, гугъл нещо не се справя, толкова успешна ли е Евтимова? има ли и други , освен Георги Господинов, които издават направо навън?

 

 докладвам  и книгите,които са ме променили

- Макс Фриш с всичките си книги, дотогава бях супер емоционална и намирах това за интелектуална дълбочина, но когато се разпознах в.....охоооо

- Курт Тухолски, Замъкът Грипсхолм, това е наистина странна история, необясним е начинът, по който ми повлия

- Хулио Кортасар, този космополит, единственият ,когото възприемам по един и същи начин и на 18 и на 50 години, само той знае ,че лигите на дявола и нишките на Богородица са едно и също нещо

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Да.  И да не затлачваме темата с рускоезични стихове.

 

За.мен откровението на Макс Фриш беше не 'хомо Фабер', а 'Човекът сепоявява през холоцена'.  Днес,  заобиколен от немци на средна възраст около 80-те, го разбирам с още по страшна сила.

S luncho6
снимка на S luncho6

Гео, можеш ли да издириш  нещо от преди около 4-5 зими....От форума е....Миряна писА, после аз дописвах, после тя и после тя го пусна като съвместно, Миряна-Слънчово стихотворение...Беше като продължение точно на това. Май беше по случай един юбилей....Не помня...

Geo

@@@

Geo

@@@

Darby

Lillian, 21/09/2018 - 20:06 (нов)

 

(...) започвам със Здравка Евтимова (...)

 

Бях много силно впечатлена от разказите й, които публикуваха някога в "Труд", ако не се лъжа. Блестящи и въздействащи описания на характери и атмосфера! 

За съжаление, нямам нейни книги и не зная как стои въпросът с публикуването на творбите й тук и в чужбина.  

Miranda
снимка на Miranda

Дарби, аз я срещнах за първи път в Антологията на в-к "Сега", нейните разкази са наистина човешки и въздействащи.

Отпадането на тази рубрика, според мен,  беше една от най-големите загуби за вестника.

Предводител на ...

Помня нейния "Кръв от къртица". Добра, но стара идея, разказана чрез пренасищане на текста с мъка, което май се удава най-добре Здравка Евтимова. Че то при Белчо и Сивушка има повече радост ...

Иначе идеята бе използвана за чуден македонски филм - Изцелител, пардон Исцелител :)

Памфуций
снимка на Памфуций

докладвам  и книгите,които са ме променили

Докладвам и аз авторите, които са оказали най-значително влияние върху мен - макар някои да не влизат строго в категорията "художествена литература" - но художествени творци чрез есеистиката си са формирали, променяли и насочвали моите мироглед и естетически възгледи наред с "чисто художествената литература". Затова не мога да ги отделя. Изреждането не ги степенува, а грубо отбелязва хронология:

Може би трябва да започна, обаче, с Йордан Йовков, който още от 10-11 годишна вързаст остава мой обичан писател, когото чета и препрочитам до днес , макар да зная текстовете му почти наизуст.

И тогава се появи Стефан Цвайг -  "Шахматна новела" и "Амок" да ми подействаха доста негативно -   в смисъл , че породиха пубертетско чуство за "мирова скръб". Есеистиката му, обаче (препоръчвам един чудесен сборник "Европейската мисъл") оказа силен мотиватор за предпочитание на  европейската литература. (Подобна роля имаше и един сборник есета на Оскар Уайлд - "Критикът като художник"). "Еразъм" на Цвайг, обаче, чийто прочит съвпадна със запознанството ми с Унамуно има́ разтърсващо влияние върху мен.

 Мигел де Унамуно - особено "Моята религия",  и разбира се "Агонията на християнството“ ме хвърли в друга духовна криза. За късмет попаднах тогава на едно томче със съчиненя на Св. Максим Изповедник , който ме преведе по доста стръмни пътеки и оформи сърцевината на религиозното ми чувство.

Така, вече подготвен , успях да се опазя от катастрофалните последици, които сблъскът ми с Албер Камю, особено "Чужденецът", в по-малка, но все пак значителна степен - "Чумата" и, разбира се "Митът за Сизиф" - биха причинили неминуемо.

Тъй бях подготвен и за Макс Фриш, когото приех сравнително спокойно. Не мога да кажа, че ме е променил фундаментално, но "шлифовката" беше все пак болезнена; @Minderbinder - двете книги се четат в различни възрасти. Така се надграждат и - до голяма степен - допълват.

И тук може би следващият, оказал най-голямо влияние върху мен бе Хорхе Луис Борхес, "Градината с разклоняващите се пътеки" и особено "Вавилонската библиотека". Именно прочитът на Борхес насочи интересите ми към двама антрополози Емил Дюркем и Мирча Елияде , с чиято помощ вече гледам на света сравнително спокойно.

Та тва е сравнително краткият обзор на литературата, която ме е формила като човек, и художествена и друга, защото при мен те си вървят заедно.

Miranda
снимка на Miranda

Книгите, които съм прегръщала и с които съм заспивала...

Не не знам някоя така да ми е въздействала, че чак да промени живота ми.

От детството - приказките на Андерсен, може би са ми помогнали да осъзная, че дори и в приказките невинаги краят е щастлив и справедлив.

"Малкият Мук", "Халифът щърк", "Златното руно", с тях направо съм летяла върху вълшебното килимче.

"Когато куклите не спят" на Леда Милева. Научих се да общувам с тях като с живи същества и мъничко вярвах, че са такива наистина.

По-нататък - "Белият кораб" на Михаил Лъкатник. Осъзнах, че да бъдеш лидер на тимуровска команда е въпрос на характер, а не на отличен успех в училище. Рафаел Сабатини - "Капитан Блъд", Майн Рид - "Оцеола" , Оливър Туист на Чарлз Дикенс, "Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичер Стоу.

А после "Тримата мускетари", "Граф Монте Кристо" на Дюма, " Парижката света Богородица" на Юго, "Пармският манастир" на Стендал, "ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА", "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин.

След това Тенеси Уилямз, Съмърсет Моъм, Фицджералд, Ерих Мария Ремарк.

И началото на приключението фантастика - "Трудно е да бъдеш бог" на Братя Стругацки.

Пропуснах българските автори. Най-много съм препрочитала Димитър Димов, Йордан Йовков, Павел Вежинов, Атанас Наковски.

 

 

 

Памфуций
снимка на Памфуций

Единствената фантастика, която мисля, че е оказала значително влияние върху мен е поредицата "Дюн" на Франк Хърбърт. Несъпоставимо по-голямо от "Фондацията" на Азимов. 

Geo

@@@

Minderbinder
снимка на Minderbinder
 

Пет., 21/09/2018 - 23:06

Geo

"Да.  И да не затлачваме темата с рускоезични стихове."

 

Не разбирам, какво точно

Видно е, че не разбираш.

Надявах се, че в тази тема ще се говори за литература, а няма да 'се наливат' стихове на руски, но ти не се удържа и веднага почна. Че и Омар Хаям го пусна на руски, като че ли няма български превод.

 

 

Geo

@@@

 

Lillian
снимка на Lillian

 

Съб., 22/09/2018 - 23:35 (нов)

Geo

 

хубав пост!👍

защо обаче не се осмели да напишеш, за текста ,който те промени, книгите, които те измъкнаха от комфорта, мама, тези в които се разпозна и беше изненадан, стреснат или вдъхновен

ето аз написах Макс Фриш - всичко, което съм мислила ,че не съм

 

и да, ако стиховете имат български превод, няма причина да бъдат поствани тук на руски, освен ако това не оригиналът

Lillian
снимка на Lillian

Памфуций

 

Докладвам и аз авторите, които са оказали най-значително влияние върху мен - макар някои да не влизат строго в категорията 

 

имаме не по-малко от шест съвпадения👍😃

Minderbinder
снимка на Minderbinder

да прочетете  "О стихотворных переводах" - Николай Гумилев.

Ти, дорогой, съществуваш ли извън рускоезичната сфера ?

Geo

&&&

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Единствената фантастика, която мисля, че е оказала значително влияние върху мен е поредицата "Дюн" на Франк Хърбърт. Несъпоставимо по-голямо от "Фондацията" на Азимов. 

Интересно. Не го очаквах за теб.

Макар и много величаена и награждавана, поредицата за Дюн е боза. От рода на "пластелина' и 'троновете'. Не разбирам защо я причисляват към SciFi - тя си е чисто фентъзи.

 

За мен една от най-впечатляващите книги в жанра SciFi е 'Градът' на Саймък. Много харесвам Лем и Стругацки.

А, когато бях юноша блед, бях силно впечателен от 'Тайнствения остров' на Жюл Верн. Има нещо айнрандовско в нея, не мислиш ли ?

Памфуций
снимка на Памфуций

За мен една от най-впечатляващите книги в жанра SciFi е 'Градът' на Саймък

Тва за кучетата ли беше? Хубава е, но не бих казал, че ми е повлияла или променила.

Дюн независимо за "свръхестествените способности" , които дава подправката, не е фентъзи ни най-малко. Просто за сметка на технологията има много социология, политология, антропология, философия на религията, дори екология и промяна на климата, ако щеш. Дори за джендъра има (орденът, жените-риби, жените-"резервоари". И тва е писано в първата половина на 60те.

ddantgwyn
снимка на ddantgwyn

Пон., 24/09/2018 - 00:14

@Памфуций

Просто за сметка на технологията има много социология, политология, антропология, философия на религията, дори екология и промяна на климата, ако щеш. Дори за джендъра има (орденът, жените-риби, жените-"резервоари". И тва е писано в първата половина на 60те.

Не мисля, че във фондацията има чак толкова много технология.  И не мисля, че трябва изобщо да се сравняват двете поредици (imho).

 

И не забравяйте за Гордън Диксън 👀

Памфуций
снимка на Памфуций

Не мисля, че във фондацията има чак толкова много технология.  И не мисля, че трябва изобщо да се сравняват двете поредици (imho).

Не ги сравнявам, а посочвам, коя е имала по-голямо въздействие върху мен. За хора, чели Гибън и Тойнби, Фондацията не казва кой знае какво ново. 

Е, късните книги, които намесват роботите и особено концепцията за "Галаксея" си струват размисъла.

ddantgwyn
снимка на ddantgwyn

Пон., 24/09/2018 - 00:44

@Памфуций

Не мисля, че във фондацията има чак толкова много технология.  И не мисля, че трябва изобщо да се сравняват двете поредици (imho).

Не ги сравнявам, а посочвам, коя е имала по-голямо въздействие върху мен. За хора, чели Гибън и Тойнби, Фондацията не казва кой знае какво ново. 

Значи сте чели тези двамата преди да прочетете поредицата за фондацията?

Страници