Quantcast
Как Москва прочисти дисиденти, крадци и проститутки за олимпиадата | СЕГА
facebook
twitter

Вие сте тук

5 постове / 0 нови
Последно съобщение
СЕГА администратор
Как Москва прочисти дисиденти, крадци и проститутки за олимпиадата

Между 19 юли и 3 август 1980 г. Москва приема XXII олимпийски игри. Видимата част е град като от картичка: чисти улици, никаква престъпност, голям асортимент в магазините – пълна демонстрация на постиженията на комунизма пред западния свят.

Всичко това е старателно подготвено от комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). През юли 1979 г. секретариатът на ЦК на КПСС утвърждава строго секретен протокол №168/6с, наречен "За въвеждане на временни ограничения за влизане в Москва по време на Олимпиада`80 и изпращане на граждани на Москва и Московска област в строителни отряди, спортни и пионерски лагери и други места за отдих през лятото на 1980 г." 

Това означава изпращане на

 

всички "неблагонадеждни елементи" зад 101-ви км

 

Списъкът на първо време включва побойници, алкохолици, наркомани, бездомни, изнудвачи, осъдени и проститутки.

Последните били пращани в санаториуми в отдалечени села, но някои са оставени в Москва. Според архивите още през 70-те години се появяват т.нар. валутни проститутки, много от които сътрудничат на КГБ заради контактите си с чужденци. Точно те остават и по време на игрите предлагат услугите си в най-големите хотели "Русия", "Метропол", "Интурист", "Белград".

Москва обаче е превърната буквално в затворен град – броят на командировките рязко намалява, отменят се влакове и самолети, ограничава се влизането с лични коли. Да се попадне в столицата можело само по два начина – с пропуск или нелегално (например в товарен вагон). Нелегално се промъквали т.нар. мешочници, които идвали от близки градове, за да се снабдят с дефицитни стоки.

Студентите били пращани в строителни отряди, а на родителите било препоръчано да запишат децата си в пионерски лагери, чиито смени били удължени. Истината е, че никой не е бил принуждаван, но настоятелно се предлагало на семействата да си изпращат децата далеч от Москва. Някои от по-големите ученици пък отивали на селскостопански бригади за по месец.

Външни хора в Москва все пак пристигали, но основно милиционери. На олимпийските обекти работели около 15 000, много от които идвали от други региони. Но това довело до друг проблем.

"Кошмарът на олимпиадата станаха кражбите.

 

Крадяха милиционерите, най-вече тези от други градове

 

Изхитряваха се да изнасят всичко, което не бе закрепено добре. Изтръгваха телефоните с кабелите, даже развиваха осветителните крушки. Когато повдигнах въпроса за изчезването на 79 телефонни апарата, ръководството на милицията ми отговори, че разследват кражба на 300 000 рубли в хотел "Космос", а аз ги занимавам с такива дреболии. Да ги отпиша – това беше техният отговор", разказва директорът на олимпийския комплекс "Крилатское" Дмитрий Каменев.

Но сериозни престъпления по време на игрите няма. На улиците било непривично пусто, а за автобусите със спортисти правели "зелена улица", като и без това оределите автомобили на московчани били отправяни из пресечките.

Единственият ден, в който се събрали много хора, е 28 юли – тогава страната се прощава с Владимир Висоцки, който умира три дни по-рано. Официално смъртта му не била оповестена – според партийното ръководство масово прощаване не е необходимо. Но новината се разнася и без вестниците: три дни пред театъра на Таганка стоели хора, чакащи възможност да се простят с Висоцки. На 28-и опашката станала 9 км, имало 108 000 души. Милицията контролирала реда и нямало инциденти. А погребението не е отразено от съветската телевизия, всички медии били заети с олимпиадата. Снимки правили само любители и кореспонденти на чужди медии, дошли за игрите.

Под особен контрол била взета още една категория московчани – душевноболните. Имало повод за това: През 1978 г. в Подмосковието се появили самоделни капани. Изяснило се, че ги поставял психичноболен и осъждан мъж. В докладна записка на Юрий Андропов, тогава шеф на КГБ, се казва, че за превенция на агресивните им намерения душевноболните лица трябва да бъдат поставени в превантивна изолация.

Но под маската на временното прочистване на града

 

вървяла и друга чистка политическа

 

Дисидентите били изгонвани от страната, временно изселвани, пращани в затвори и психиатрии.

"Изглежда, че по това време КГБ получи по-широки пълномощия. Те се проявиха в серия нови арести, в моето депортиране", пише в мемоарите си акад. Андрей Сахаров, изселен в Горки в началото на 1980 г. Впрочем той е един от първите, заговорили за бойкот на игрите. Бойкот, който после западните страни направиха официално заради нахлуването на съветски войски в Афганистан през 1979 г.

Милицията се борела и с криминалния контингент. Ликвидирани били две големи нелегални групи таксиметрови шофьори, които се занимавали с измами и нелегална търговия. Иззети им били почти 7000 огнестрелни оръжия. Мнозина дребни престъпници били вкарани зад решетките, а спекулантите получавали недвусмислени намеци във формата на административни глоби. Имало и друг метод:

"В едно юлско утро оперативните работници задържаха 20-те най-известни криминални авторитети. Докараха ги в МВР, където ги посрещнаха министър Николай Щелоков и първият му заместник Юрий Чурбанов. Те им поставиха изискване "да предпазят столицата от нежелателни ексцесии в периода на олимпиадата". Това бе посрещнато от присъстващите лица с пълно разбиране", разказва историкът и бивш сътрудник на КГБ Олег Хлобустов.

Арестувани били дори и младежи, които стреляли за забавление с прашки по неоновите реклами. Пет дни по-късно съдът се произнесъл за максималния срок на предвиденото наказание (то било от 3 до 7 г.), само един от задържаните – 18-годишен, получил условна присъда

КГБ се занимавал и с друго. Много преди игрите започва мащабна подготовка за предотвратяване на терористични актове и външни диверсии. Властите се готвят за сериозни инциденти и притесненията им не са безпочвeни.

На игрите в Мюнхен`72 са взети заложници, загиват 12 души; на 8 януари 1977 г. в Москва е извършен първият терористичен акт – в центъра има три взрива, които убиват 7 души; пак през 1977 г. терористи завземат самолет на Lufthansa; през май 1978 г. терористи убиват бившия италиански премиер Алдо Моро; през август 1979 г. при взрив в катер загива лорд Маунтбатън; а през декември 1979 г. е влизането на съветски войски в Афганистан – повод за отмъщение от "чуждестранни елементи".

Още през октомври 1975 г. в МВР се създава "Управление по охрана на обществения ред и безопасността на XXII олимпийски игри". На следващата година делегация от СССР, в която официално влизат хора от КГБ, отива на игрите в Монреал`76, за да се запознае с опита на канадските служби. През юни 1977 г. в КГБ се създава отдел за "оперативно-чекистки мероприятия по пресичане на подривните акции на противници и враждебни елементи в периода на подготовка и провеждане на олимпийските игри в Москва".

Независимо от бойкота на западните страни в столицата пристигат много туристи. Вместо очакваните 150 000

 

Москва приема над 200 000 чужденци

 

Но не всички желаещи идват – на 6000 души СССР отказва визи, защото има сведения, че може да проведат протестни акции. 

Милиционери и служители на КГБ работят и на олимпийските обекти. Обикновените зрители и спортистите били удивени, че трибуните се запълвали на 1/3 още преди отварянето на входовете – това били цивилни служители на органите. Такива имало и на церемониите.

"7000 души във фона, който изобразява как мечето Миша (б.р. – талисманът на игрите) плаче. Това всъщност бяха войници", разказва за закриването генерал-майор от запаса на ФСБ Александър Михайлов.

Към статията във в. СЕГА
Epikur

 

  Подобни публикации днес ще се приемат двусмислено. От едната  страна ще е отрицание на тоталитарното безумие и липса на граждански свободи, от другата-съжаление за изгубения строг ред, контрол и сигурност.

  Конкретно за нашата държава пък нямаме нищо с което да се похвалим че ни е наред, затова под "мъдрото ръководство" на тези безхаберници и некадърни калинки, заслужено сме на дъното. 

   Извън темата на публикацията, но пак във връзка с Московската Олимпиада, бях чул отмосковчанка  за един странен факт. През целия период на Олимпийските игри, в Москва времето е прекрасно. Нито капка дъжд, меко ласкаво слънце. Още на следващия ден след края, Москва е потопена от бурен дъжд, порои с почти библейски характер. Московчанката твърдеше че СССР е можел да командва времето, да променя някои метео-параметри и така да го видоизменя по свое желание. Не знам дали е било точно така, моля ако някой знае повече, да напише.

   Но има и друго. Струва ми се, че и на зимните Олимпийски игри в Сочи, видяхме нещо подобно. Накрая в последния ден при награждаванията времето стана ужасно.

Testament
снимка на Testament

Лъжа  бе дъждовно и доста променливо  бях там .и дописката не е особено точна.

Каубой
снимка на Каубой

"Истината е, че никой не е бил принуждаван, но настоятелно се предлагало на семействата да си изпращат децата далеч от Москва. Някои от по-големите ученици пък отивали на селскостопански бригади за по месец."

Да, бе, да. Да не съм я сърбал тая супа, че да вярвам на ТАШШука.

Жить стало лучше, жить стало хорошо. тАК СКАЗАЛ ОТЕЦ НАРОДОВ.  хАРП? Че бащицата слънцето и звездата на световния пролетарият да мигнеше, ЛедникоФ период почваше...Любители, историци.

Vladimir Tkachev

Какви бездомници в СССР? Първият бездомник (просяк) видях през 1987 г.в Западен Берлин. Думата рекет се появи само след 10 години. През 1980 г. в СССР нямаше частен бизнес и не можеше да има рекет. Ако някой е бил експулсиран на 101 км, най-вероятно някой хулиган или току-що освободен престъпник. Безплатни санаториуми и детски ваканционни лагери... Сега можем само да мечтаем за това. И тогава това беше норма.