В една изложба на художничката илюстраторка Текла Алексиева са събрани кориците на книгите на библиотека “Галактика”- една поредица на варненското издателство, задвижена от Огнян Сапарев, Агоп Мелконян и Любен Дилов - баща, тъй като дотогавашните български фантасти (от Светослав Минков и Емил Коралов до Павел Вежинов) вече не пишеха.
* * *
Жанрът хумористична фантастика се роди през 1978 г. с една радиокомедия, която прерасна в трилогия, после в пет книги, накрая съкратени и сгъстени в романа на Дъглас Адамс „Из пътеводител на галактическия стопаджия“, който се продаде в 15 милиона англоезичен тираж. Не зная тиража на българския превод, но “Стопаджията” стана любимото ни четиво. После вогоните развалиха всичко. Въпреки съкращенията те останаха персонажи в романа “Пътеводител на галактическия стопаджия”.
Вогоните са убедени, че са родени за двете най-висши дейности - музиката и поезията, - а ние, земляните, сме родени да се възхищаваме на гениалните вогони и на несравнимото им чувство за хумор. Техният хумор наистина не може да се сравнява с нашия, защото е твърде различен. За вогоните е много смешно, когато някой се подхлъзне и падне или се опари. Докато неофашистите в Германия, особено в Саксония и Тюрингия, си правят оглушки за Всесжението (Холокоста). За вогоните то е голям майтап и мега преувеличение. Но и ние, земляните, се смеем на какво ли не. През шейсетте години на ХХ век Филип Бувар и други френски журналисти нарекоха президентска проза приповдигнатите слова на президентите, а в сп.”Нюйоркър” се появи определението “президентски хумор”.
На 26 юни 1963 г. президент Кенеди се изправи пред Берлинската стена и в знак на солидарност с берлинчани се провикна: Ich bin ein Berliner! Мистър Крушчев, tear this wall! Но берлинер значи и кофи-кейк като поничка. US президентът крещеше: "Аз съм една поничка." После US President George Bush junior отиде в Латинска Америка и каза: “Жалко, че не говоря латински!” Когато вертолет с охранители бръмчеше досадно над моравата на Белия дом, президентът Рейгън се усмихна на репортерите: "Някой да има в джоба си един Stinger?"(портативна ракета).
В България предстояха избори. В просъница чувах радиото напразно да пита слушателите си кои са народните будители. Но не от радиото, а аз получих отговор. Два двутактови мотоциклета, тунинговани да трещят оглушително, разбудиха всичкия народ в комплекс “Изток”, където живея. Предстояха избори. В платените медийни изяви единият кандидат каза, че е най-големият демократ. Другият - също. И третият. Не мога да избирам между еднакви неща и не станах от леглото, за да отида да гласувам. Радиото продължи с драматургия, музика и поезия. Някакви нарциси казваха, че са гениални; радиоводещата като ехо повтаряше, че те са гениални. Така се изнизаха разните “изотопии, топ-туентиз, бъди какъвто си”. Радиоводещата беше клакьорка. Тя разбираше от християнство, ислям, будизъм, журнализъм и ставен ревматизъм, от поезия, литература и музика. Но освен “демокрация” тя не знаеше повече от 500 думи. Не знаеше, че няма Буршие, има булевард "Джеймс Баучер". Не знаеше, че няма "Раковска", а улица "Раковски". Не знаеше, че детската приказка не е за лисицата и лисеца, а за лисицата и лисугера. Не знаеше, че градоначалник не е кмет, а военен комендант. Не знаеше защо президентът Тръмп не се шегуваше, когато каза, че американските F-16, които купуваме за милиарди, не могат да летят в едно и също небе с руските C-400, които Сърбия и Турция вече притежават. Президентът Тръмп не се шегуваше и когато каза, че макар да се изтеглят от Сирия, американските войници ще продължат да “пазят” Киркук и други петролни полета. Не знаеше най-важното: че вогоните са вече тук! Не знаеше, че освен роман на Стайнбек “Зимата на нашето недоволство” са думи на Шекспировия злодей Ричард III. Now is the winter of our discontent / Made glorious summer by this sun [or son] of York. Тази година, 2019-а. Но преди да застудее, ще дойде циганското лято. Индианското, както пееше Жо Дасен. Ще отидем, когато искаш, където искаш. Хайде на море! Отидох. Ахой, много е хубаво! Чехите нямат море, пък се приветстваха с моряшкия поздрав (Ahoy).
DI copyright.
Panta rhei
И ний сме дали нещо. "Дамата с рентгеновите очи".
Благодаря Ви DI, за пъстрата писаница!
Не мога да забравя кориците на Текла Алексиева, бяха нещо ново и толкова различно ...
Е, това вече дори и слепите го разбраха, но пак има някои, които предпочитат да се правят на неразбрали
👍
гадно и злостно по вогонски.
Ahoy? =Ahoj!
Агоп Мелконян добавя още няколко основни закона на роботиката, след тези на Айзък Азимов!
👍👍👍
"Tear down this wall" го е казал Рейгън през 1987 г. на Горбачов, а не Кенеди на Хрушчов.
Роналд Рейгън, с когото ни плашеха промивачите на мозъци от НРБ, вагоне (той си знае защо е вагон).
Добре написано (както обикновено) и с известни неточности (както обикновено?). Аз го интерпретирам като закачка с читателя – открий къде „сгреших“.
Фразата: „Жалко, че не говоря латински!” не е на Буш, а се преписва на Дан Куейл. Както се оказва, това е измислица, но той има други забележителни фрази, бих казал пророчески, например:
„Вярвам, че тенденцията към повече свобода и демокрация е необратима, но това може да се промени.“
Иначе любимият ми президентски хумор е на Рейгън, когато казва при проба на микрофон, че започва да бомбардира Русия след 5 минути...не че е смешно за всички тогава.
https://en.wikipedia.org/wiki/We_begin_bombing_in_...
Вогоните са и строители на галактически магистрали, ДИ като да се шегува с някого :)
Една от любимите ми истории на автора е тази за учителя по математака, които нарочно допускал грешки, за да могат дечурлигата да го поправят ;)
"Една от любимите ми истории на автора е тази за учителя по математака, които нарочно допускал грешки, за да могат дечурлигата да го поправят ;)"
Това си е редовна практика в елитнита училища, напр. в СМГ от времето на директора Стоянов
Много хубава писаница.
"Tear down this wall" го е казал Рейгън през 1987 г. на Горбачов, а не Кенеди на Хрушчов.„
Думите на Кенеди са „Оставете ги да дойдат в Берлин„
„Μια άλλη φράση της ομιλίας του ήταν επίσης στα γερμανικά, "Lass' sie nach Berlin kommen" ("Αφήστε τους να έρθουν στο Βερολίνο"),[3] και απευθυνόταν σε εκείνους που ισχυρίζονταν ότι «μπορούμε να συνεργαστούμε με τους κομμουνιστές», παρατήρηση την οποία ο Νικίτα Χρουστσόφ χλεύασε λίγες ημέρες αργότερα.„
https://el.wikipedia.org/wiki/Ich_bin_ein_Berliner
В своята реч Кенеди говори за свобода.
Може би защото демокрацията тогава още не е била измислена.
Или защото не е бил демократ .
Защо Хрушчов и сионистката върхушка на СССР не приемат предложеното сътрудничество със САЩ и Кенеди?
Защо 68ма година СССР отказва предложението на Де Гол рублата да замести долара като световна валута?
Имаше независимост СССР?
И какви са последствията за нас?
Ахой !
Хубаво бре. Хубаво. То хубаво, ама:
-- зорлем кахъри за тъпите политици и журналисти -- ами че нали те работят в плътно съответствие с пазара на продукцията им;
-- зорлем кахъри, че останал в къщи и не гласувал -- мойта мама кога навърши 75 рече: "нямам право да гласувам повече и така да решавам живота на тези преди мен", и съм се зарекла -- и аз така, като дойде времето;
-- зорлем кахъри за ужасните вогони -- пак клетите германци излязоха виновни -- е, аман бре, Джимо 😉
Да живейш, хубаво хем, Джимо 😊👍
>>><<<
Разбрах какво не е искал да не ни каже Джимо, в такт 7/8.
Си вземи хавлията и сипи една ракия на Бого Райнов. Утре от същото.. 😂.
Освен написаното, Джимо, радио-журналистите не знаят също, че няма дума „дебат” (чуждицата е само в множествено число), както и няма „студиА” (там пък е само в единствено). Че няма „100 върхОВЕ”, а 100 върха. Че няма наркоманиИ, а наркомАнии. Че „експертиза” и „експертни умения” са две различни понятия – първото е становище по специфичен въпрос, а второто – познанията в тази област. Че канцлерът на Германия не е „канцлерКА”, дори и да е жена, а кметицата не може да бъде кмет, който е „бременна” („Кметът е бременна”!?). Че не се казва „нашата колеГА”, а „нашата колежка” или „нашия(т) колега”. Че географските понятия са „ДонбАс”, а не „ДОнбас” и „КАлгари”, а не „КалгАри”. Че композиторът се произнася ШУман, а не ШумАн. Че фелдшер се произнася „фелШер”, а не „фелЧер”. Че осъществяването на планирани мероприятия не е „случване”, а изпълнение, реализиране, провеждане и пр. – случват се само случайни събития, които са непредсказуеми и като такива – непланируеми и неконтролируеми.
И много други неща, които са пропуснали на уроците по граматика, география, музика…
Браво Бачо!
Винаги удоволствие.
И коментари Може!
Що оня мръкавия забранил коментите ?
Сетих се покрай този текст за две неща, които, общо взето, никога не забравям, а именно: едното - карикатура в Дикобраз от ученическите ми години, на която дете рови с лопатка в плажа на пясъка и пита нещо като: "Тато, Tatry не са ли нещо jako Nesebar?"
Другото е от подготовката ни като наблюдатели от БСЧИ от далечната вече, но близка до нашите сърца 1990 г.
Тогава ни подготвяха лектори от NDI - Националния демократически институт на САЩ. Казваха, че нямало как демократите, примерно, да обещават по-добро, примерно, здравеопазване от републиканците, затова и битката на избори в САЩ била на ЛИЧНОСТИ.
Е, поне през далечната 1990 г.
Поздрави,
Гледам сега как Мая Манолова иска да прави проект, между другото, и за честни избори и граждански права. Няма ли кой да ѝ каже, че такъв проект вече има, и той е от 1990 г.? Нали уж е "уважаван", по собствените ѝ думи, адвокат? И не бе ли Изборният кодекс нейн проект? И не захапа ли змията опашката си?
Бърбън. Мирише и в гроба. 😂
От доста време Джимо бърка времето с климата и епохите с месечния цикъл.
Да-а-а. "Калинка юнайтед".