facebook
twitter

Вие сте тук

3 постове / 0 нови
Последно съобщение
Вестник СЕГА
Партийността срещу гражданските ерупции

Прието е след избори да се правят анализи и в това шоу се включват всички нива на комуникацията. Тези нива са многослойни - от телевизионните обобщения на дежурните политолози до спонтанните моабети из кварталното пазарче или в местната бакалница. Ще ви издам една моя скромна тайна - анализите, при това на всички равнища, са ми по-интересни от резултатите. Слушам радио, гледам телевизия - това правя като всички, но ми е особено удоволствие да шпионирам какво си дума гражданството по пейки и кафененца. Понякога и сам провокирам гражданството да се поизкаже, ако то ми се стори твърде дискретно. Правя го, като пущам някоя по-радикална концепция. Примерно подхвърлям нещо такова, с убедителен тон и с натъртване: "Абе, по-добре старите въшки, щото новите по-силно хапят". Или пък някоя привидно ефектна, но всъщност смазваща с глупостта си модна сентенция от рода на: "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят". После зачаквам и периодично вметвам поддържащи огъня фраза. Почти винаги потича оживен, реактивен диспут, в който убедеността на хората в правотата им е често единствена константа. Другото е изключително пъстро ветрило от идеи: как парАта командва всичко и как всички избори са купени; как децата на комунистите са милионери и всички са в Америка; как Иван Костов и досега дърпа конците, след като ограби България; как еврейската мафия управлява света; как руснаците ще се нервират накрая и ще палнат фитиля на планетата; как "по-добър от Бойко няма и скоро няма да има", или как "банкянският тиквеник само лапа и лъже"... 
Понякога се питам - защо правя това? Дали е обикновено политическо любопитство от моя страна, дали 

е манипулативно професионално интригантство? 

Или дори дефект, порок някакъв мой, свързан примерно с емоционални дефицити? Не знам, пак казвам. Обикновен сеирджийски нагон е, вероятно. Надявам се да е невинен. Освен това си давам ясна сметка, че моята позиция само привидно е на "умника отстрани". Всъщност уж дълбоките ми убеждения и прозрения са тъкмо толкова наивни, колкото и на събеседниците ми. 
Ала при тези си наблюдения се убедих, че хората избират за кого ще гласуват главно по две причини: 
А) По сметка. Това А) се дели на две: 
1. Лична такава - жената работи в пощата; свако е другар на кмета, или дори;  дадоха ми 50 на ръка, що да ги не взема. 
2. По рационалност и целесъобразност. Примерно тоз обеща да насади дръвчета или да намали данъците; онзи пък асфалтира улицата и направи градинка и тротоари. 
Има и втори вид гласуване, доста разпространен, впрочем. Да го формулираме като: 
Б) Емоционален вот. Изчерпва се с обяснения от този род: "За този пък кривия никога няма да гласувам"; "Така хубаво приказва човекът, все едно са му го написали"; "Не я ща тая, прилича на първата ми жена - мръсница и в червата", "Айде да си ходят вече тез, до гуша ми дойдоха, все същите муцуни."  Или: "Тате беше с тези, или пък дядо онези го биха и затвориха..."
Та така. Сега обаче ще приключа с фейлетонната част на опуса си и ще си позволя наблюдението, че изборите все повече се превръщат в избор 


между партийната система и нещо друго, 


което хората не формулират ясно все още. Голямата част негласуващи, както и тези, които гласуват с "Не подкрепям никого", са противници на партийността. (Впрочем какво стана със задължителния вот, заради който се създаде и опцията "не подкрепям никого"? И каква е разликата между да не идеш до урните и да гласуваш "не подкрепям никого"? Има ли санкции за негласуване; ако няма, що за задължение е това?) 
Случилото се на тези избори, особено в София, пускането на идентични бюлетини от непримирими иначе в партийните си пристрастия хора, както и от такива, които станаха електорат на един млад ентусиаст, говори за девалвация на партийното. Това, съчетано с невисоката активност, е също такава индикация. 
Но добро ли е то, или лошо? Не бързам да го отрека, нито да се прехласна. То е част от световна тенденция. Ненавистта към партиите е била силна у нас и през други времена, тя е иманентна част от психологическите и политическите особености на всяка общност. Призивите за "единство на нацията" са били в основата и на разпускането на партиите през 1934 г. на миналия век,  те са и в основата на сравнително лекото приемане на еднопартийната система след 9 септември 1944 г. Но да има или да няма борещи се помежду си за власт партии е фундаментален въпрос на демокрацията и управлението на една страна. Спомням си как удари партийното и една коалиция в Германия между божем непримирими и крайни политически сили преди години...
Подобни неща говорят за предстоящи и вероятно доста радикални промени в политическото поведение на целокупното гражданство не само у нас, но и по света. То е свързано с надежда, но и с несъмнени, при това големи рискове. 
Защото да се избират успешно умни и непродажни управници е възможно само тогава, когато тези, които ги избират, сами са умни и непродажни. 
А съдейки от "шпионските" си занятия, оставам при заключението, че сме далеч от този етап. 

Към статията във в. СЕГА
ssto

Изборите и коментарите им съдържат в себе си много повече информация.

 

Ако авторът беше използвал социологическата си самодейност за да надникне малко по-дълбоко в представите, би могъл да установи разбиранията за това, къде сме и къде трябва да идем. Изходната ни позиция и целта определят представата ни за посоката на пътя, който мислим, че трябва да изминем.

 

При изследването и коментирането им трябва да се слага предупредителен знак 35+. Някои наблюдения са много депресиращи. При слаба и неукрепнала любов към народа изследователят може да изпита покъртителни преживявания.

zipe

Аз да питам всички, които се гневят на партийността какво точно предлагат насреща? Типажи като Бонев?

 

Хайде да се хванем на бас, че тоз чиляк или ще си купи нова къщурка в полите на Витоша и нов автомобил в близко време, или ще стане за посмешище с неадекватните си и неизпълними предложения? Лично аз предполагам първото, но може и да е комбинация от двете.

 

Второ, колко време ще трябва на електората, за да разбере, че трябва редовна смяна по върховете на властта. Може людете да не изглеждат кой знае колко умни и красиви, но е хубаво да изкарат един мандат в управлението. После следващите и така докато всички се научат, че покрай личното забогатяване е добре да правят и нещо за обществото.

×