facebook
twitter

Вие сте тук

5 постове / 0 нови
Последно съобщение
Вестник СЕГА
Конграчулейшън, моите цветя са хубави !

Когато премиерът Бойко Борисов говори с американци, връща спомените ми за френската кинокомедия от 1965 г. "Полицаят в Ню Йорк". Тя бе много популярна в България през Студената война. Сюжетът разказва как жандармеристи от Сен Тропе пътуват с кораб за полицейски конгрес в Ню Йорк, където изпадат в поредица смешни ситуации поради незнание на страната и езика. За да се подготвят, главният герой Людовик Крюшо (Луи дьо Фюнес) предава на своите колеги знанията си по езика на Шекспир. От урока му на кораба те запомнят една фраза: "My flowers are beautiful" (Моите цветя са хубави), чрез която се оправят във взаимоотношенията с американците.

Откакто САЩ не намират повод да поканят Борисов на гости (а това са много години), той използва всяка възможност за контакти с американци в България или на международни срещи, за да увери себе си и своите сънародници, че всичко е наред с Големия брат. Но изглежда не е,

 

защото го преследва оценката,

 

дадена му през 2006 г. от тогавашния американски посланик Джон Байърли в доклад до Държавния департамент под заглавие "Най-популярният политик в България - големи надежди, сенчести връзки", който се изучава от всички следващи пратеници на САЩ в България. 

След огласяването му през 2011 г. се разбра какво пише в него: "Бойко Борисов е непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция и очевидно блестящо бъдеще в българската политика (...), обвиняван е в сериозна криминална дейност в миналото и поддържа тесни връзки с "Лукойл" и руското посолство (...). Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ". Колко прозорливо! - спомнете си миналогодишния устрем на Борисов да бъде сниман как се ръкува с американския президент Доналд Тръмп в централата на ООН в Ню Йорк. Шифрограмата завършва с извода: "Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не бива да забравяме с кого си имаме работа".

Сякаш този доклад му направи черна магия, от която отчаяно се мъчи да се освободи. Където и да срещне американци, упорито ги уверява, че не е такъв, но те си имат едно наум.

 

Поредният епизод на неговите страдания

 

бе в понеделник на бизнес закуската на Американската търговска камара с българското правителство. Словото, което произнесе, можеше да се озаглави "My Flowers Are Beautiful", защото през цялото време уверяваше, че неговата политика е хубава за Америка.

Започна с летящ старт: изтребителите Ф-16 Блок 70. Представи се като мъченик (великомъченическата поза бе разиграна и във вторник за българската тв публика ), борил се самоотвержено за сделка с американците, така че да им плати колкото може повече въпреки съпротивата на лошите сили в България: "При тази яростна, подла съпротива, която имаше (...), не се изкуших да дадем по-малко пари за израелските Ф-16 или както нашите съседи в Румъния, които купиха стари португалски самолети (...) Беше подло, защото ни обвиниха в лобизъм за сделка между българското и американското правителство (...) Беше подло, беше трудно, но с финансовия министър (Горанов) и с вицепремиера Каракачанов го направихме (контракта - б.а.) необратим (...) Действат подло, но не могат да съборят сделката. И нашето геополитическо партньорство със Съединените щати не може да го нарушим. Това беше целта, основно.  Всичко това в департамента (кой? - б.а.) го знаят. Затова се знае, че сме се борили за България и на какво бяхме подложени тука." От тази тирада американците трябваше да разберат, че техният истински приятел в страната е Борисов, а подлеците са онези, които харесват друг самолет, например "Грипен", като президента Румен Радев. Внушението бе, че САЩ не бива да гледат с добро око на опонента му, и грешат, ако му се доверяват.

 

Вторият въпрос в конспекта му

 

бе диверсификацията на енергийните източници в България, за която американците настояват от години, за да намалят зависимостта на страната от Русия. Изпя си урока без запъване и без да спомене Русия нито веднъж: "Нима е лесно да направиш интерконектор с Гърция ?! Половин милиард струва, но се строи. Така че да имаме реална диверсификация на газ. И "Балкански поток" се строи. Така че всички наши съседи - и Гърция, и Турция -  никоя не може да се сърди, че сме направили газови магистрали, за да могат нашите индустриалци да работят. Докато другите говорят, ние си направихме и тръбата с Турция. Проведохме конкурсите за компресията. Кои го спечелиха? Американската компания "Солар". Колко милиона е сделката? - 350 милиона."

Третият въпрос бе за АЕЦ "Белене" и отново го разви благоуханно: "Имаме също много добър шанс да направим много голям проект с "Дженерал електрик", "Росатом", "Арева"  - сега "Фраматом" - и една друга компания, която все я забравям. Вече имаме два български реактора. Тази догма - руска централа, руски реактори - не съществува към тоя момент. Българската държава, българският данъкоплатец е заплатил пълната стойност на тези два реактора и те са тук. Те са 100 процента българска собственост. Така както консорциумът е подал документите с американски турбини, с френско-германско оборудване на контурите и електрониката - мисля, че това също би бил един много красив проект."  С други думи: "My flowers are beautiful". Ето как една и съща фраза очертава всички аспекти на отношенията на България със САЩ и ролята на Борисов. Логично бе да завърши със скромна самопохвала: "Пак повтарям - много трудно, но геополитически решения се взеха и неслучайно всички, които говориха преди мене, споделиха, че по-добри отношения със Съединените щати никога не е имало в много сфери, и се надявам това да продължи."

В сравнение с миналогодишната бизнес закуска

 

този път Борисов се яви по-добре подготвен

 

Не се зае да разубеждава американците, че не е такъв, какъвто го знаят. Обикновено те го "бутат в правилната посока", като му напомнят за проблемното в България върховенство на закона и някои основни демократични принципи като свободата на словото. За разлика от миналата година той се въздържа да ги заблуждава каква медийна свобода има в България и как се е преборил с контрабандата, защото скандалът с политическия натиск над националното радио е съвсем пресен, а зад решетките още не е влязъл нито един голям контрабандист. Тактиката да хвърля прах в очите на американците явно не работи, защото те все така не намират основание да го поканят на посещение, отказвайки да забравят с кого си имат работа. Затова избра да ги омае с преданост.

Ако някой като Байърли му намери кусур, че поддържа "тесни връзки с руското посолство", спокойно може да му отговори, че от години не е стъпвал там по никакъв повод и че дори никой от правителството му не ходи на руските приеми. Докато на американската закуска заведе половината кабинет.

Към статията във в. СЕГА
торбаЛан

Нямам какво да кажа, ама дай да напиша едно мнение.

Hey Joe

Светослав Терзиев

👍

Каква поразителна прилика на Пръстовете с вождовете на африканските племена, продаващи за роби най-силните мъже в племето за стъклено мънисто!

blue_fish

Имаше още една хубава фраза: "My tailor is rich!" 

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Какви са добавките за вреден труд на Неговите преводач(к)и ?

За една приятелка питам. . .

😨

×