„Понякога” е думата, която писателите от всички времена обичат. Това не са мои наблюдения, това го научих от гимназиалния учител Мишо П., който го беше засякъл в десетилетията на съдбовна обвързаност с литературата. Според Мишо така авторът се освобождава от отговорност, че онова, което разказва и внушава, е абсолютно валидно за всички времена и за всички човеци. Понякога (а също тъй и къде ли не) се случват нашите сюжети и всичко извън тях, дори противоположното, също има право на живот и също може да е мъдро, вярно и честно. В литературата плурализмът е далече по-добре защитeн, отколкото в живота.
И тъй - понякога! - си мисля за времето, което идва срещу нас и отминава, без дори да позволи да го разгледаме отвътре. Щом вървим един срещу друг, значи то идва от бъдещето. Не от обещанията за бъдещето, а от самото него. Прочее бъдещето отсега се произвежда тук, край нас, и само този факт ни прави песимисти. Какво беше казал поетът? „Не бойте се, деца, за утрешния ден”... Виждате колко не е вечна поезията. Направо си е време за уплаха - не за децата, за родителите. Като гледаме какви люде го майсторят този утрешен ден, по-добре да не разсъмва. Поколенията, които идват, ще се намерят в небрано лозе. Поправка: в обрано лозе. И във всичко друго - обрано.
Крадено е през всичките години на прехода
В последно време процесът е почти автоматизиран. Кражбата е държавен бизнес - в смисъл, че се върти този бизнес от хора, които се изживяват като държавници. Но това е в материалния свят - той е по-подвластен на времето. Какво ще успеем да спасим и да оставим на потомците от по-високата, духовната и ценностната страна на живота? Какво виждат те да се извършва с изграденото в морала, с устоите на държавата и нацията? Как приемат непонятното, старателно отдалечавано от истината, от гласността, от законността и дехуманизирано до крайност поведение на групировката около властта? И приемат ли го въобще? Забелязват ли как в тази ВИП среда нормалните правила за коректност и дори приличието са вече дълбоко назад - в дъното на пейзажа, че лъжата отдавна е престанала да пари устите им, че оскърбителният тон и безконтролното ломотене на управниците лишават отношенията между хората и усилията на нацията от всякаква смисленост и що-годе позитивна настройка?
Какво може да се очаква от бъдещето на страна, в която правителството и парламентът водят истерична кампания срещу държавния глава? Какво ще остане от тези институции, оплюти и омаскарени от държавни мъже и жени? Тонът на нападките наподобява всяка друга балканска свада - дотолкова обвиненията и клеветите са лишени от чисто институционална сдържаност и дори от най-непретенциозно възпитание. Оскърбителни са поне за половината български народ, посочил с гласовете си кой да седи на върха на страната. Говорят с апломб и необяснимо чувство за превъзходство, с дочути оттук-оттам купешки приказки. Със самочувствие говорят и със сарказъм.
Говорят, като че знаят какво е беквокал.
Говорят, като че знаят коя е столицата на Китай.
Говорят, като че знаят защо са турени там и какво се очаква от тях.
Всъщност не могат да преглътнат едно: че този човек ги победи на избори. И друго - че не могат да постъпят с него като с Иванчева. Тя също ги смачка на избори и сега ще гние в тъмницата. За урок на всеки, който ще се осмели пак да ги надвие!
Откритото попиляване на истината, на принципите, на приличието дори са отличителни за властта в републиката. И ако днешната политическа класа доведе и легитимира този разврат, утрешната ще бъде негова рожба. Тя ще се ражда, ще расте и укрепва (и властва!) по примера на сегашните лъжедемократи и най-обикновени самозванци.
Обикновените критерии за подреждането на политическите лица отдавна не действат в България
Още в началото на прехода един мъж, който за краткото изминало време на промените бе сменил четири политически партии, вместо да бъде осмян и отхвърлен, стана кмет на София. Отблагодари се на софиянци, като продаде водата на града и ги държа месеци в жажда и нечистотия. Подобни уроци в миризливата прегръдка на хамелеони и на подставени лица не се оказаха достатъчни на българите в България. Просто нацията нагоди нагласите си към реалната действителност. Вървим към пълно претопяване на техните и на истинските ценности.
Децата почти от люлката попадат в клопката на отвратителни манипулаци. Те растат манипулирани. Утре манипулирани ще гласуват. Те ще имат различни от нашите представи за добро и зло, за доблестно и срамотно. Един деятел от управляващите - едроглав и вакъл, сочно обясняваше как е станал член на БКП, защото в армията без червена книжка повече от капитан не можеш да израснеш. Иначе той никога не е изповядвал идеите на онази партия и няма нищо общо с нея. Това, да се запишеш някъде само защото си откровено меркантилен, в нормално общество се смята за позорно. Вместо да го тръбиш, там ще го пазиш като най-секретна лична информация. Тук това е извор на самочувствие, предмет на гордост, стъпало към просперитет. Но това разрушава душите на поколенията след нас, легитимира пребоядисването, кариеризма, необузданата алчност. Някога се смяташе, че всичко лошо детето научава на улицата. Днес развалата тече от телевизора - и вкъщи няма чистота и свяст. И само който не съзнава, че днес се изработва нашето утре, само той ще може да умре спокоен.
Колкото до управниците, те това го знаят добре, сигурни са и отсега се грижат и действат и в бъдещия ни живот
тяхното мазно щастие да остане непокътнато
Вече има закон, който освобождава високопоставени политически лица от наказания за делата им във властта. В момента се прокарва друг, който ще удвои срока за разсекретяване на документи от държавните решения и сделки - за да останат недостъпни доказателствата за черните им дела. Цинично и арогантно, но предвидливо. Безнаказаността е част от разгрома на нравите и дори на обикновеното приличие, който пълзи към близкото българско бъдеще. За новите поколения ценностите на предишните ще са вече антикварни.
А думата „понякога” някак неусетно се изгуби в нашия текст. Онова, за което си похортувахме тук, май се случва не понякога, а винаги, всеки път. „Понякога” не е много честна дума, ако я турим пред болки и неволи всекидневни, пред хроничните наши страдания или пред върволици от престъпления, които нямат свършване. В речника на прехода нейната честота се стопява. И вече не е честно да я употребяваме често. Не може да бъде понякога онова, което е всеки път, всеки ден.
И още нещо. Дали ни се иска, или не - утрешният ни свят ще бъде червен. Червен от калинките, плътно накацали, облепили българския пейзаж. Тогава, при толкова червено, може и антикомунизмът да изчезне. Просто страничен ефект: ще свикнат с цвета...
Колега, не се ли хареса така добре и точно изрисуван?
Ако не ти харесва картината, то е заради нравствената грозота на модела, а художникът е перфектен - майстор!
Отново е време за силни думи и големи писатели.
Преценката на нравствените качества е извод, чиято правилност зависи от ползваните критерии.
Постига се чрез съпоставка (сравнение) на характеристиките, които бележим с етикета "нравственост" и качествата на личността. До грешен извод обикновено се стига, когато критерият и/или сравнението са порочни.
Познавам добре творческата биография на автора и не съм открил основания да правите такива изводи за него. Отношението ви към него е укоримо.
Реакцията ви характеризира вашите качества и недостатъци. Ползвате думи, за които администраторът на този сайт би трябвало да ви изхвърли от тук. Отношението ви към автора и мен е в нарушение на действащите ни закони и ако живеехме в нормална държава, бих отделил нужното време за да ви ограмотя правно, което, разбира се, нямаше да е безвъзмездно.
?
Познаването на творческата биография не дава основания за нравствени качества .Творчеството е някакво съзидание.оценката му винаги субективна.Четенето на вестници не е показател за личностни характеристики но вашите бележат семпъл духовен хабитат.?
Опитите за заплахи показват духовна нищета.
Вероятно колегите вече са докладвани щото не са възвишени ,че да дават оценки трябва да са поне Я Толостой Я Омир в краен случай Митьо Пищова.А забравих Николо Паганини ама тоя май бе футболист упсс
ако афторът те е визирал, не си потребител, а предмет на творбата му.
Ако афторът беше художник, ти щеше да си натютморт.
? автора
Хайде, от мен да мине - ще поясня.
Принципът за свобода на мнение е провъзгласен в чл. 39 от Конституцията - "Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин."
Това право е ограничено в хипотезите на ал. 2 - То не може да се използва за:
- накърняване на правата и доброто име на другиго и
- за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред,
- към извършване на престъпления,
- към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Авторът на статията се ползва с име на един от най-добрите български писатели и изразяване на отношение към него от вида "халтура както винаги", попада в ограничението на свободата на мнение.
БРАКС, една нравствена личност, която не е съгласна с мнението на автора, би оспорила изводите му с доводи. Би казала например, "Господин Донков, не приемам вашите оценки за нашата действителност, защото ..." Такова опониране би било законно и етично. То би било и обществено полезно, защото истината е многоаспектна и трябва да се търси в многообразието на мненията, но то трябва да бъде законосъобразно.
БРАКС, вашето не беше такова. Вие демонстрирахте отношение, чиито характеристики авторът коментира в статията си като наш приоритетен и фундаментален обществен проблем. При това не само отбелязва проблема, но и търси произхода му и неговите решения. Тази дейност е общественополезна. Би било добре, ако можете да допринесете тя да бъде още по-ефективна. Вместо да го направите, вие блокирате обществения диалог с личностни нападки.
Можете да считате адвокатската ми консултация за безплатна.
Нещата са пределно прости давате линк, биография /и аз търсих не откривам/
И тогава виждаме от каква камбанария ни ръсят всеки петък тук нравоучения.
А горния е трагичен .Къде ви са личните напдки? Вие първи сте написали за разпознаването.
Е писмено изразяване на мнение,което не се очаква да се доказва поради факта,че написалият го не е получил или изискал хонорар или друга облага .Това че за някой автора е "добър писател" не е догма и не освобождава от възможност написаното да бъде винаги на поне средно ниво. защото ако го напише някой анонимно отношението ще е друго, Ползвайки дадена трибуна и получавайки облаги няма как да се очакват само и единствено положителни мнения, и отрицателните не са причина изказалите да бъдат обругавани.Няма как да спрете хората да мислят .Не за първи път тук се изказват мнения .
И аз познавам творчеството на Хитлер..художник даже бил.А колко творци в миг бяха отречени..
Каква страна сте след като имате такива водачи ,такива "герои" И улици на имената на престъпници даже националният ви герой арестуван,съден като крадец и убиец при кражба с взлом..
Първо правило на евтината манипулация е "Като нямаш аргументи, обругай опонента".
Коментарът ви, колега, е полезен, защото е илюстрация на порочност на критериите при обработката на информация. Благодаря, че ми съдействате. Можем да извлечем обществена полза от включването ви.
Идеята на автора, е че българският проблем не е, че някои ги спират да мислят, а че не може да се мисли - не се познават механизмите на мисленето, затова много често то е порочно. Проблем не е, че някой не е съгласен с някакви изводи, а начинът по който изразява и налага несъгласието си. Проблем не е, че всеки има недостатъци, а несъобразяването с този факт и охулването на личността по този повод. Има законова забрана за това, при това деянието е счетено за толкова обществено опасно, че е обявено за престъпление.
Критерият, колега, е законът. Той установява кое е правилно и кое - не. Кой какви права и задължения има. Искате или не искате, дали ви харесва или не, спрямо него сравняваме коментарите тук и съответно личностните качества и недостатъци, а не биографии.
Според обхвата на съзнанието им (преобладаващите теми, които съзнанието е в състояние да отразява), хората сами се обособяват в три групи:
- които обсъждат личности;
- които обсъждат събития;
- които обсъждат идеи;
Призивът на автора е да обсъдим онези обществено-актулани проблеми, за които са необходими съзнания с възможно най-широк обхват. Статията му е издържана в този стил и дух. Не е нравоучение, а установяване на типични характеристики на българското ежедневие като мислене, емоции и поведение.
А това второ правило, пак от евтината манипулация. Прави тънки намеци, без да посочваш конкретно, щото може да има последици.
Та ако имаш факти - посочи ги, за предпочитане - заставайки с името си, за да носиш отговорност за истинноста им.
Браво на К. Донков!
Направо е безмилостен спрямо гербавите калинки!
Един деятел от управляващите - едроглав и вакъл, сочно обясняваше как е станал член на БКП, защото в армията без червена книжка повече от капитан не можеш да израснеш.
Впрочем, точно така обясняваше членството си в БКП и Р. Радев при диспутите с Ц. Цачева. Беше интересно, впрочем - двама членове на БКП се чудят как да си оправдаят членството в партията. А при партийните събрания преди 10 ноември надали е било така.
Г-н Донков ?
ssto ?
>>><<<
Понякога е петък, 13-то число
параскевидекатриафобия.
Точно на 13-то число в петък, картинка с толкова много калинки!!!
Бачо Калине - все така!
Не обичам да коментирам нито литературни, нито морално- етични теми- не се усещам компетентна (обущарят да си гледа обувките). Обаче форумните коментари просто потвърждават тезата на автора за изместване на критериите - никой не коментира текста аргументирано, хората са съсредоточени да коментират автора и биографията му или да се коментират един друг
ТОчно коментариите са ПО текста защото тук е пляснат текст с афтор ,който насажда нещо си и следователно няма как да се коментира текста отделно от афтора..защото текста не разказва за извънземни а е позициониран като лична позиция и освен цел хонорар иде реч и за внушения.
Бог да ни е на помощ ...
Не мога да не се съглася. Халтура (особено активна в последно време) с подчертано червен политически привкус, партийно поръчение. Което поразитетлно точно съвпада с внушенията на колегата БРАКС ?
Безпристрастен наблюдател би видял точно обратното. Паркетната "държавна глава" не спира безотговорно да лае по правителството, което не се занимава с него поради простата причина, че длъжността е пренебрежима по отношение управлението на държавата. Изобщо въпросната "глава" действа като рупор на бкп и русия, а авторчето му припява като "баквокал", а то знае какво е. ?
Безпристрастният наблюдател би видял, че кафявото море, в което сме затънали до гуша не е от шоколад.
Горното е жалка, долна манипулация, ако ще и целия народ да е посочил, то е за една парадна, празна длъжност. Не за някой, който да управлява държавата. Комуто стиска - прави партия, изработва програма, предлага я на избирателя и като/ако го изберат - управлява. А не да го турят на измислена, безотговорна позиция, а той да почне да злоупотрябява с правото да говори. Стига с тази тъпня, че бг народа иска да го управлява едно шапкарче.
На върха на нашата страна седи който е избран за това, и това няма да се промени заради кефа на този или онзи.
Хвала на Автора!За гражданската позиция!?
Донков ?
Леле, колко хейт се е изсипал, много мъка има по тоя свят..
Донков ?
>>><<<
Настъпиш ли крадливците или техните интереси и ето, изсипва се кош от НАЗНАЧЕНИ тролове с негативни мнения.
Бачо Калине, ти си знаеш тези неща, но да ти кажа, че и ние ги знаем.
Количеството платени лайномети не е обществено и общественото мнение!!!
Ами наивният и елементарен текст си е привлякъл съответната публика. Бе някой знае ли кой е измислил тая глупост, че мухите се събирали на мед, около меда се събират оси, а мухите такива сборища на мухоеди ги избягват, те се събират около други неща.
Разбрахме, че има нещо по-особено при вас.
Изглежда, писането с лява обувка е трудно.
Какво ви попречи да ползвате главата и ръката си - някаква травма ли имате?