facebook
twitter

Вие сте тук

21 постове / 0 нови
Последно съобщение
Вестник СЕГА
Субект. И нищо лично?

Учудващо запазен, господинът дава воля на красноречието си. Не позволява на водещата да го прекъсва, непрекъснато усилва темпото. Може да се каже: владее положението в студиото. Надписът под него пояснява: представител на неправителствена организация. Това е за мен информация многозначителна и сигурна. Щом този мъж е някъде из въпросните НПО-та, значи всички приказки за мощно финансиране от чужбина ще са чиста правда. Знам го аз този мъж, този... субект. Не съм го забравил.

Запозна ни набиращият тогава скорост литературен деятел Николай Петев... Това е, рече, много важна утрешна клечка в комсомола. „Клечката” бе млад, сияещ, нетърпелив да почерпи. Прогнозата не се сбъдна напълно, юнакът не я оправда, но поне се мотаеше около „клечките”. Контактите ни се въртяха около творчеството на една напориста мрачна поетеса. „Другарят К. моли да прегледаш стихотворенията още един път. Сигурен е, че стават за печат.” Това бяха посланията, а К. беше секретар на комсомолския ЦК. Но стихотворенията не ставаха и „клечките” – и малките, и големите, се отказаха. Скоро след това момъкът израсна (или пък го разкараха) – отиде в някакво стопанско обединение и всеки път го срещах все по-напълнял и разцъфтял. Обясних си го едва когато Петев ми разказа нещо повече.

На новата си работа нашият познат ръководел връзките с чужбина. Пътувал нито много, нито малко, но все за СССР. Всички се удивлявали: началник, пък на Запад праща подчинените си. А самият той – единствено по изключение. Наблюдавали го, защото подозирали нещо „нездраво”. По-простодушните решили, че сигурно е завъртял рускиня и се стреми към Москва по зова на сърцето. Истинската причина обаче вероятно е можело да се разкрие само със специални разузнавателни средства. Петев бе я изкопчил от самия него (както обикновено става) по време на почерпка.

Нашият човек въртял бизнес с... маратонки*. Бизнес скромен, строго личен и доходен

Това, което ще ви предам накратко, надхвърля придобитата ми с годините търпимост. Късмет е, че съм го бил забравил досега. Непоносимо бе, че си спомних, като съзрях този субект по телевизията.

По време на войната в Афганистан¸оная, съветската, каменните му сипеи, урви и пропасти изненадали армейските части. Подкованите ботуши и чепици изтръгвали от камънака предателски звук. Войниците се движели като върху опънат барабан. Афганистанците стреляли безпогрешно и по шума, да не говорим, че изненадата била направо немислима. Освен това било невъзможно и просто да се тича по време на бой, когато трябва – и да си плюеш на петите. Държавата била обула своите солдати направо за отвъдното. Момчетата пишели сърцераздирателни послания до дома: да им пратят „кроссовки”, защото на война кроссовките спасяват живота. По белия свят хората обували маратонки и бягали за здраве. В чукарите на Афганистан войничета се надявали с маратонки да избягат от смъртта.

В СССР маратонки нямало никакви. Майките подивявали от страх, за чифт български „Рибок” давали всичко: пари, бижута, ласки. С един куфар стока нашият се връщал със сума колкото за „Лада”. Афганистан бил за майките като пистолет, допрян до челото. Само че го държал този пистолет един захилен, жалък тукашен мерзавец, който не се гнусял да се възползва от тяхната паника и безпомощност.

 

Беше го разправил на Петев с повече подробности, отколкото се полага

 

(Ergo: и в уискито е истината!) Самият Петев пък се дообясни така: „Давам ти тая информация, защото знам, че няма да я затриеш. Един ден все ще я излъчиш някъде – да знае този самодоволен народ, че из него ходят ей такива зверове и мародери, а той ги търпи и храни и съвестта му не знае.” (Спомням си тези думи на тогавашния Петев и се убеждавам, че преди да станем това, което сме днес, всички сме били по-свестни и по-достойни.) Но аз очевидно не оправдах надеждите, забравих този ужас за десетилетия, никъде не го „излъчих”, дори сега го разказвам тук накъсано и набързо с оправданието, че няма вече такъв „самодоволен” народ** и че зверове и мародери го кръстосват, без да се крият и преструват, а изпъчени и горди. И най-странното: понякога се появяват наистина с маратонки, мамка му и прасе...

 

______________________

*Тези дни предпочитано издание за електронна журналистика помести остроумно есе за културата на маратонките в България по време на соца. За вълненията, за начините на сдобиване, за манията по новите марки. За изстрадването и осмислянето на самото притежание. Текстът не се отнася до мен: купувал съм си няколко пъти в чужбина, но всеки път синовете ми ги отмъкваха и така не успях да се приобщя към тази култура. Само дето сега си спомних някои причини, поради които не понасях този вид обувки.

Първо: не можах да преглътна сиротния вид на възрастните хора в началото на прехода. Той почти задължително се подчертаваше от белите маратонки, оставени им от синове и внуци да ги доизносят. Старци и старици – сигурно с тях са ги и погребвали, бедните...

И второ: новите тогава български политици, вманиачени по бели маратонки. След като със зор свалиха белите чорапи, те упорито се явяваха по маратонки в парламента, по партийни събрания и конгреси. Някои от тях, вече в залеза, се кипрят с тях по старому. Може би им напомнят издоените в собствените им джобове държавни бордове, безплатният черен хайвер и куфарчетата с пари, криминално отмъкнати от митниците и изсипани в черните партийни каси. Те си ги разказват тези приключения, преглъщат сладостно, а аз поглеждам под масата: дали случайно не са с бели маратонки. Оказва се: да...

Също и заради песента за белите маратонки на старозагорската гара, която бях намразил, защото ергенчетата на съседа я въртяха денонощно и ми пречеха на живота.

Но за афганистанската връзка и за негодника, който бе изнудвал и изцеждал копейките на войнишките майки, не си спомних, забравил го бях. А е трябвало точно него да помня...

**Онзи народ, ако тая мерзост се беше разчула, щеше да го презре и да го отхвърли, за едно „здрасти” щеше да жадува. Днес ние ха-ха без малко да кажем: бизнес, нищо лично...

Към статията във в. СЕГА
maestrata

Така беше!Даже още По!Хвала!

DeOjeda
снимка на DeOjeda

Тоест, държавата СССР не осигурява маратонки на войниците си. Не се обръща за съдействие и към братската НРБ, която би продала маратонки на братския СССР.

Тогава? По-добре ли щеше да бъде, ако и въпросният "мародер" не продаваше маратонки за войниците? Или щеше да е по-зле? Да ги подарява ли трябваше?

anarhia

 Г-н Охридски, явно и Вие сте успяли да шитнете някой и друг чифт "Ромика" на голяма далавера.

KaraKoliu

Няма значение дали има логика и кой за какво е виновен. Важно е историята да е възможно най-сълзлива и сантиментална. И така вече 50 годин.

Миряна Б.

Драги ми Калине, оня ден си купих от подлеза под нашата кооперация гуменки - червени, без връзки, с ластиче. Тази покупка ме корумпира, почувствах се гадна консуматорка, но си купих и очарователна червена чантичка от приличен магазин, пак под нашата къща. След няколко години да ме разобличиш, стари приятелю. 

бонго-бонго

Тоест, държавата СССР не осигурява маратонки на войниците си. Не се обръща за съдействие и към братската НРБ, която би продала маратонки на братския СССР.

Тогава? По-добре ли щеше да бъде, ако и въпросният "мародер" не продаваше маратонки за войниците? Или щеше да е по-зле? Да ги подарява ли трябваше?

Не мисля,  че философията за "голямата и малката правда" е подходяща за случая. Защото ни отвежда до моралния казус в "Песен за човека", в която злодеят злосторен , затрил баща си за пари, израства класово , осъзнава, че недъзите на обществото са причината за неговото злодеяние и посреща смъртта с песен на уста.

 

Доколкото помня "Ромика" се произвеждаха по лиценз само за вътрешния пазар , т.е. НРБ нямаше право да ги изнася. Субектът в случая контрабандирал стока (нарушавайки както българското така и съветското законнодателство и митнически разпоредби) и също така незаконно ги пласирал  на съветския черен пазар. На връщане е нарушавал също разпоредбите за валутните ценности - поне според описаната схема. Мотивът му е бил лично обогатяване, риск - десетина години затвор, а може би и повече, защото тук таме се е налагало да "бутне" нещо  на хора по веригата. Стоката - дефицитна и с голямо търсене в СССР.

Писанието на Донков за Негодника ми напомни за една повест на Иван Шамякин, Търговката и поета:

Война Ольгу не очень испугала, даже о муже и брате она подумала не сразу. В первую очередь вспомнила материнские рассказы, что во время войны сильно дорожают продукты. Прикидывала, какую цену брать, чтобы не продешевить, когда через неделю, в следующее воскресенье, вынесет на рынок первые, из теплицы, огурчики. Уверена была, что ее огурцы обязательно будут первыми на Комаровке, только около Червенского рынка живет дед, у которого такая же теплица, покойница мать конкурировала с тем дедом, но и училась у него.

Но г-н Донков, може би все пак трябваше да помислите как онези нещастни майки, които са давали мило и драго за заветните "кросовки", за които това е било животоспасяваща стока, са оценявали тази незаконна търговия. Дали сред пустосванията и проклятията по адрес на спекуланта не се е прокрадвала и някоя майчина въздишка на облекчение и надежда, че маратонките ще спасят живота на сина и. И как да поставим на моралната везна (защото това писание заема морална позиция) спасен живот, завърнал се жив от войната син, срещу черноборсаджийството, печелбарство и спекула.

 

 

 

Предводител на ...

Единственото вярно в тази история е това, че в Афганистан войската е ползвала т. нар. кроссовки. Да е разчитала за набавянето им на България и на някакъв дребен криминалац данни йок.

В СССР маратонки нямало никакви.

Пълен смЕх.

Дори смЭх:

Кроссовки были разные, часть была импортного производства, например, "Пума" или "Найк" — их покупали в дуканах либо попросту отбирали на караванах. Также были и советские кроссовки — например, "кимры" или советский "адидас", что начал производиться в СССР по лицензии примерно во времена "Олимпиады-80" (как раз начало войны в Афгане).

https://maxim-nm.livejournal.com/412993.html

Самыми лучшими считались замшевые кроссовки кимрской обувной фабрики и лидские из Беларуси.

https://russian7.ru/post/kak-voyna-v-afganistane-p...

 

КейДи е прочел нейде за това, и решил - както си му е обичай - да спретне поредна измислена "истинска история" с "познат".

Не му е сефте. Нявга бе говорил наужким с македонка в новогодишната нощ.

http://old.segabg.com/article.php?sid=201001080004...

След дружеската ми криткика се впрегна и ми отговори гузно в следващото свое писание:

http://old.segabg.com/article.php?id=449306

бонго-бонго

КейДи е прочел нейде за това, и решил - както си му е обичай - да спретне поредна измислена "истинска история" с "познат".

На времето ме коригираха, след като бях взел една история от колконката на Донков за реално случило се събитие. От тогава възприемам историите му като морални казуси и ги коментирам като такива.

Предводител на ...

От тогава възприемам историите му като морални казуси и ги коментирам като такива.

Един примерно Йовков някак успя да сложи пред нас на масата купища морални казуси, без да претендира, че историите му са истински, че са се случвали с него или са се разигравали в най-близкия му житейски кръг ... 

 

Калуда, циганката, продаваше дребни неща, които повече ѝ служеха да прикрива с тях просията си ...

Изобщо не бих искал да коментирам "умелото вплитане" в разказа на другарската критика срещу НПО, това гнило явление на нашето съвремие ... 😂

БатВаню

Интересен гняв - авторът негодува срещу някакъв нашенски тарикат-пичлеме, дето скубел горките афгански майки, готови да дадат всичко за сигурността на синовете си в Афганистан. Може би е трябвало да ги дава безплатно, като отплата дето са ни освобождавали толкова пъти?

Да беше се сетил Донков да каже барем 2 ПМ по адрес на ОНЕЗИ, дето пратиха руски войници в чуждата държава да убиват и да бъдат убивани, пърдон, да изпълняват своя "интернационален дълг".

***

Посещавал съм през ранните 80 години пристанищата на Одеса и Новоросийск, чифт бг маратонки Ромика (които струваха у нас 40 лева) се продаваха в СССР за 120-130 рубли, а за тези пари можеше да купиш чифт златни обеци, които да продадеш в Турция, а оттам - цигари за Италия, а оттам дънки за България...опитвахме се да непрекъснато да доказваме предимствата на социализма.

Имаше далавера, но и риск.

Разбира се, това за ладите е доста преувеличено, градска легенда, типична за писателските кафенета. По онова време една лада седмица (без ред) вървеше по 8-9000 лева и оня с куфара е трябвало доста курсове да направи.

Сармат
снимка на Сармат

УжасТно бездарно писание👎

Sine_metu

Майките подивявали от страх, за чифт български „Рибок” давали всичко: пари, бижута, ласки. С един куфар стока нашият се връщал със сума колкото за „Лада”. Афганистан бил за майките като пистолет, допрян до челото. Само че го държал този пистолет един захилен, жалък тукашен мерзавец, който не се гнусял да се възползва от тяхната паника и безпомощност.

 

Направо не ми се мисли какво биха сторили руснаците с такъв субект. Хеле пък ако са и „афганци“. Те размазваха като въшки легендарните си „воры в законе“, а какво биха направили на некой „чурка- гастрольор“ с подобно поведение... Добре, че е измислица на бутилка уиски.

МАЗАЙ
снимка на МАЗАЙ

👍

За няколко гроша- на бутилка ефтина  в пластмасова бутилка водка...

Shaaban_bin_Robert

ефтина  в пластмасова бутилка водка

Няма такива филми. По онова време пластмасата в СССР беше много, много скъпа. Килограм шоколадови бонбони "Мишка косолапы" струваха 1.40 рубли, а пликчето в което се продаваха (същото в кжоте днес си слагаме зеленчуците в хипермаркетите и е безплатно) го наксуваха по 0.60 рубли. Общо 2 рубли. Руснаците си пресипваха бонбоните в платнени торби и връщаха пликчетата за да не ги плащат. Та водка в пластмасова бутилка би струвала двойно, ако не тройно отколкото тази в стъклина бутилка.

VIII_Ви'Ай'Ай'Ай

Калин Донков

❤️

Hateras
снимка на Hateras

Голямо количество чугун се е силно възпалило, защото г-н Донков си е позволил да каже нещо лошо за матушката. 😁 Мноо яко!

---

 

 

МАЗАЙ
снимка на МАЗАЙ

Позволил си е като бифш член на БкП да плюе там дето е целувал ,с лъжи и халтура ,яко се е изложил.

Verbis verbis

По-младите със сигурност ще си помислят, че това е истината.

А то --  за една паница леща ..

Хумангоид

Много приятелски огън. А всъщност ни е разказана една история, която излиза от Николай Петев. Което вече няма как да бъде проверено...

БИОХАЗАРТ
снимка на БИОХАЗАРТ

Изтриха мнения мое и на други-

Непочтено е и не за първи път да се представят измислици като истински случки с директно участие.

Нивото отдавна е ниско  но е грозно все пак.Сула го плюят  ,псуват и няма бан тук  за критични мнения- бан.

за к.д за цялосно халтурене👎

×