Quantcast
САЩ разположиха в Румъния прехващачи на балистични ракети | Page 2 | СЕГА
facebook
twitter

Вие сте тук

37 постове / 0 нови
Последно съобщение

Страници

Iezuit
снимка на Iezuit

Това го внесе само за 18-ти път. Можеш още!

mi6osp.

Два пъти съм цитирал това мнение на нашия голям брат, и повтарянето е  по необходимост- твоят комент за зигзаг се появява повечко пъти.

 

Миряна Б.

някак си американските ПРО да бъдат разположени в царевичака на Джорджия или в чамкориите на Мейн

 

Бачо Кольо, бъди по-пиндос от пиндосите. Джорджия няма, има Джорджа. /он май майнд/; да се поизфукам с трансатлантизъм  - котката ми е порода Мейн Кун, огромна и рошава с разкошна опашка. http://udivitelno.com/images/7/maine-coon-cat/1-%D0%91%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%88%D0%BE%D0%B9%20%D0%BA%D0%BE%D1%82%20%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8B%20%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BD.jpg

 

 

 

 

Миряна Б.

Бедни, бедни Македонски, защо не умря преди да пресечеш Дунава...

Миряна Б.

Нищо не разбирам от съвременните оръжия, и войни. Свикнала съм с конвенционалните - от книгите на Константин Симонов за Сталинградската битка. И т стиховете му. и тези на Иля Еренбург, Семьон Гудзенко...

 

Ето едно от Еренбург, по-близк до наши дни:

 

Был бомбой дом как бы шутя расколот.
Убитых выносили до зари.
И ветер подымал убогий полог,
Случайно уцелевший на двери.
К начальным снам вернулись мебель, утварь.
Неузнаваемый, рождая страх,
При свете дня торжественно и смутно
Глядел на нас весь этот праздный прах.
Был мертвый человек, стекла осколки,
Зола, обломки бронзы, чугуна.
Вдруг мы увидели на узкой полке
Стакан и в нем еще глоток вина…
Не говори о крепости порфира,
Что уцелеет, если не трава,
Когда идут столетия на выруб
И падают, как ласточки, слова!

Миряна Б.

От предишната световна война:

 

Над Парижем грустно

 

Над Парижем грусть. Вечер долгий.
Улицу зовут «Ищу полдень».
Кругом никого. Свет не светит.
Полдень далеко, теперь вечер.
На гербе корабль. Черна гавань.
Его трюм — гроба, парус — саван.
Не сказать «прости», не заплакать.
Капитан свистит. Поднят якорь.
Девушка идет, она ищет,
Где ее любовь, где кладбище.
Не кричат дрозды. Молчит память.
Идут, как слепцы, ищут камень.
Каменщик молчит, не ответит,
Он один в ночи ищет ветер.
Иди, не говори, путь тот долгий, —
Здесь весь Париж ищет полдень.

 

Да видим Макрончо дали ще си напазарува  THAAD-и

Страници