Президентът Румен Радев е загубил пет пункта одобрение за 3 месеца и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто (47% одобрение срещу 17% неодобрение), сочи декемврийското изследване на "Алфа Рисърч". Категоричната подкрепа от широки социални групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат държавният глава, намалява и се съсредоточава предимно сред симпатизантите на БСП и ДПС.

След юни 2018 г. спада и рейтингът на премиера Бойко Борисов: 30% одобрение (при 32.8% преди това) срещу 37% неодобрение, както и 33% неутрални оценки. Той остава най-одобряваният лидер на партия. "Въпреки запазващото се по-високо лично доверие в сравнение с това към коалиционния кабинет тази тенденция вещае напрегнати месеци за правителството, което се нуждае от рестарт на общественото доверие", посочват от "Алфа Рисърч“.

Предвид ожесточените скандали и взаимни обвинения най-силна е ерозията на доверието към лидерите на "Обединените патриоти": Красимир Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), Валери Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%). Волен Сидеров също остава със силно ограничена подкрепа от 4.9%.

И положителните оценки за лидера на БСП Корнелия Нинова намаляват, като за първи път през последните две години падат под 20 на сто (от 22.2% на 19.4%).

Критичността към изпълнителната власт също нараства - 17% положителни срещу 45% отрицателни оценки. 

ЕВРОИЗБОРИ

Само три партии ще имат свои представители в Европейския парламент, ако изборите са сега - ГЕРБ, БСП и ДПС. В края на м. г. 48.2% от имащите право на глас заявяват готовност да участват във вота през май. Всеки втори не възнамерява да участва в изборите или не е решил какво точно да направи. "По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (подкрепяни от 16% от всички избиратели, или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14.9% от всички избиратели, или около 30-32% от пусналите бюлетина)", посочват социолозите от "Алфа Рисърч". Те правят уговорката, че данните не са сравними с предишни изследвания за парламентарен вот по три причини: по-ниската активност на евроизборите, малкия брой мандати за България – 17, който формира по-висок праг (5.88%) за спечелване на мандат в сравнение с 4% бариера в изборите за Народно събрание, както и неяснотата кои партии и в каква конфигурация ще участват в европейските избори. Подкрепа за ДПС заявяват 5.1%.