Медия без
политическа реклама

Зависимостите, които не смятаме, че имаме

Прекомерното гледане на телевизия и склонността към влюбване също са форма на пристрастяване

Pixabay

Обикновено понятието зависимост се свързва най-вече с физическо пристрастяване към вещества - наркотици, алкохол, цигари. В основата му е усещането за удоволствие, породено от повишението на нивата на допамин и серотонин в мозъка. С времето човек си създава непреодолим навик да търси отново и отново същото удоволствие, развива поведенческа зависимост, губи контрол върху собствените действия, поведението му става натрапчиво и обсесивно.
Съществува и емоционална зависимост, при която пристрастяването е към дейност. Мнозина дори не подозират, че имат някаква зависимост, защото някои видове отклонения в поведението са толкова често срещани, че са се превърнали в социално приемливи. Ето няколко потенциални опасности, които могат да се превърнат в зависимост.


1. Интернет

Животът е немислим без интернет, но при някои хора развлечението и работата преминават допустимата граница и се превръщат в пристрастяване. Различни проучвания сочат, че между 5-10% от хората по света са пристрастени към мрежата, а при младите процентите са по-високи с 15%.
За зависимост се говори, когато сърфирането започне да вреди на нормалния ритъм на живот, тъй като времето, прекарано онлайн, става приоритет в сравнение с всяка друга дейност. Това постепенно започва да се отразява и на взаимоотношенията с хората. И обратното - времето, прекарано далеч от мрежата, създава чувство за липса. Пристрастените се чувстват раздразнителни, депресирани или самотни, когато не са в състояние и нямат възможност да прекарват достатъчно време онлайн. Според статистиката зависимите от интернет прекарват средно по 38 часа на седмица в мрежата.
Пристрастяването към онлайн игри е една от най-често срещаните форми на зависимостта към интернет. Редица изследвания показват негативните последици от компютърните игри - както за психическото, така и за физическото здраве, особено при децата.


2. Работохолизъм

Работохолиците намират причини да работят, дори когато не се налага. Умът им е постоянно насочен към работата и свързаните с нея дейности.
Работохолизмът се определя като компулсивно разстройство. Някои работохолици имат превъзбудено поведение поради освобождаването на адреналин, когато са стресирани. Други стават зависими поради желанието си да бъдат похвалени или заради усещането за пълноценност и лична способност, което им дава постоянната служебна ангажираност.

Като всяка зависимост, и пристрастяването към работата може да повлияе отрицателно в други области на живота, например на отношенията с близки и приятели и на физическото здраве - заради претоварване и стрес.

 

3. Телевизия
Продължителен престой пред телевизора, стрес от „слизането“ от екран на любим сериал... Това могат да бъдат признаци на пристрастяване към телевизията. Според статистиката 12.5% от хората са пристрастени към телевизията, а до 70% от анкетираните смятат, че другите са зависими. Някои видове пристрастявания се развиват като вид самолечение - използват се като начин за справяне с неприятни емоции като тъга, самота или със стреса. Това е ефектът на телевизията - тя помага човек да се чувства спокоен или да се „изключи“ от проблемите за известно време. Разтоварването от стреса с помощта на телевизията обаче крие риск от зависимост.



4. Любов

Влюбването осигурява хормонален взрив, който е нормален и естествен. За зависимост се говори, когато човек се стреми да възпроизведе емоционалната висота при нови отношения отново и отново. Когато сме влюбени, тялото отделя допамин, който дава усещане за енергичност, щастие и мотивация. Възможни са и по-високи нива на окситоцин, който дава чувство на привързаност. Този ефект е по-голям в началото на връзката, което обяснява защо някои хора непрекъснато търсят нови любовни изживявания - за да възпроизведат тези ранни чувства отново.

 

5. Храна

Силно вкусните и примамливи храни предизвикват чувство на задоволство, което се предизвиква от секрецията на определени химикали в мозъка. Повишените нива на допамин създават усещане на удоволствие, което кара човек да изпитва силна необходимост да яде още и още от храната, която го кара да се чувства така добре. Обикновено "най-опасни" са солта, захарта и мазните храни. За пристрастяване се говори, когато човек е склонен да прекалява с количеството изядена храна, за продължава да яде, след като се е заситил, да чувства вина след това, да зареже задачите си, за да отиде да си купи нещо сладко, да крие хранителните си навици от близки и приятели, да предпочита да се нахрани обилно, вместо да прекара време с приятели навън, да избягва професионални или социални ситуации от страх от преяждане пред други хора.
 

6. Упражнения

Спортът и физическата активност са естествени наркотици, тъй като при тренировки се отделят допамин, серотонин и ендорфини. Това кара много хора да тренират отново и отново, за да изпитат пак чувството на удоволствие, удовлетворение и щастие след физическа активност.
Зависимите страдат от т. нар. симптом на оттегляне и изолация, ако не са спортували един ден или повече - те чувстват раздразнителност, безпокойство и дори вина, че пропускат тренировка.
Упражненията са приоритет за зависимия, дори в случаи, когато не е препоръчително да спортува по медицински причини.


7. Изстискване на пъпки
Изстискването на пъпка или издърпване на забелена кожица около нокът не е напълно безвредно. Пристрастяването към подобни навици е известно като дерматиломания и включва маниакално „разчопляне“ и издърпване на кожата, дори ако това причинява вреда на кожата като кървене, образуване на струпеи или белези. Някои от пристрастените към вредния навик прекарват до 12 часа на ден в изстискване на пъпки.
Разстройството не е специфично само за определена област на тялото. Пристрастените предимно се съсредоточават върху ръцете, пръстите на ръцете и лицето. Така те се освобождават от стреса.


8. Шопинг
Пристрастяването към пазаруването засяга поне един на 20 души. Тази зависимост, наричана още ониомания, може да бъде разрушителна - не само за финансите, но и за психиката. Когато пазаруването кара човек да се чувства добре, това е защото организмът отделя ендорфини, стимулиращи центровете на удоволствие в мозъка. И съответно - при негативни емоции и депресия човек ги "лекува" с ендорфини от шопинга.
Шопинг маниаците често се убеждават, че действително имат нужда от нещата, които купуват, а всъщност не е така. Някои дори крият покупките или банковите извлечения от страх, че близките им ще ги укорят.