Спешната помощ е сериозно натоварена. Разходите постоянно нарастват, а служителите намаляват. Все по-голям е делът на необслужени повиквания, като вероятно съществува неразбиране за обхвата на спешната помощ и нейните услуги. Част от спешните екипи се занимават с несвойствена дейност и това следва да се промени. Това са част от констатациите за спешната помощ в доклад на Института за пазарна икономика.

Загубата на специалисти в системата на спешната помощ е осезаема и ще създаде проблем в бъдеще при осигуряване на капацитет и предоставяне на тази услуга, смятат от ИПИ. Данните им показват, че в системата се наблюдава реален ръст на възнагражденията, но служителите са намалели с 270 човека за 5 г. - от 6822 души през 2017 г. на 6545 души през 2021 г.

В спешната помощ у нас са налице редица дисбаланси, свързани както с обективни географски обстоятелства, които затрудняват достъпа, така и с други ограничения пред осигуряването на спешната грижа - намаляващ брой специалисти, компрометирана пътна инфраструктура, засилен пътен трафик и други, отбелязват още експертите от ИПИ. Те прогнозорат, че разходите за издръжка вероятно ще нараснат през настоящата и следващата година, тъй като са силно зависими от цените на горивата, и за това ще е необходим допълнителен ресурс.

Пандемията не е оказала съществен ефект върху дейността на екипите

В момента системата на спешната помощ функционира в относителна стабилност при постоянен ръст на разходите и слабо намаляване и на натовареността, и на персонала, зает в нея, посочват от ИПИ. Те отбелязват, че липсват ясно изразени индикатори, които да говорят за криза, като това ясно си личи покрай обслужването на пандемията от Ковид-19 през последните 2 години.

По отношения на повикванията през телефон 112 за периода 2017-2021 г. прави впечатление, че през първите 2 г. разликата между приетите и изпълнени повиквания е относително малка - екипите на спешна помощ са се отзовавали на много голяма част от сигналите, получени на спешния телефон. Това се променя през 2019 г., когато разликата между приети и изпълнени повиквания започва да се отличава - разликата достига до 24%. Повикванията бележат пик през 2018 г., а не през пандемията, от което експертите правят извода, че спешната помощ не е разширила драстично дейността си през пандемичните години и данните не сочат за натиск върху системата в резултат на увеличения брой случаи на пациенти с Ковид-19.

Данните за обслужени и хоспитализирани пациенти също показват сериозния спад на обслужените пациенти през 2019 г. с над 30% и слабия ръст през 2020 и 2021 г. в резултат на пандемията. Като цяло от обслужените пациенти в спешната помощ се хоспитализират между 30 и 40%, като този дял е бил най-висок през 2019 г. Нивото на хоспитализиране през спешната помощ е стабилно през целия период, като през 2021 г. броят на хоспитализациите нараства по-забележимо с около 11%, вероятно поради по-високия ръст на хоспитализации, свързани с Ковид-19.

Нараства делът на необслужените повиквания, вероятно поради стесняване и изясняване на обхвата на услугите в спешната помощ.

Несвойствени дейности

И през 2021 г. системата за спешна медицинска помощ продължава да изпълнява значителна по обем работа, свързана със задачи, които не попадат в обхвата на конкретната дейност по оказване на спешна медицинска помощ, като видно от данните е налице двойно увеличение на транспорта за превозване на трупове, подлежащи на съдебномедицинска експертиза. Вземането на кръвни проби на шофьори, за които е имало подозрения, че шофират в нетрезво състояние, постепенно спада до близо 2400 проби за 2021 г., а превозването на трупове за съдебно медицинска експертиза нараства до над 4000 за годината. "Независимо от важността на тези дейности изпълнението им от екипите за спешна медицинска помощ буди учудване - те следва да се изведат от обхвата на задълженията на спешните екипи и да се осъществяват от друг вид служби. За никоя от тези дейности няма основание да бъдат извършвани от спешните медицински екипи", казват от ИПИ.

Регионални проблеми

В изследването не са представени регионални данни, но може да се направи допускане, че съществуват различия в обслужването на местно ниво поради различен брой екипи, линейни и разходи. Част от дейността на спешната помощ е транспортна по своя характер и като такава се влияе от всички ограничения, присъщи и за транспортния сектор – пътищата и тяхното качество, капиталови разходи за обслужване на транспортни средства, както и разходи за издръжка, особено за горива. Въздушният медицински транспорт в България на този етап на практика не съществува, посочват авторите на доклада.

Рискове при проектите, финансирани по Плана за възстановяване

През последните 5 г. спешна помощ по въздуха у нас не се предоставя, освен в няколко изолирани случая - основно за транспортиране на органи по донорски програми. Това вероятно е най-съществената причина в Националния план за възстановяване и устойчивост на България да се включат два проекта, имащи пряко отношение към реализацията на реформа в областта на спешната медицина - за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха и за подобряване на националната система за спешни комуникации 112, отбелязват от ИПИ.

И двата проекта по плана за възстановяване са свързани с инвестиции - в дейности, които не се извършват в момента и в изграждане на нова система на мястото на сегашната. И двата проекта са сравнително добре мотивирани и описани, но и на двата им липсват качествени индикатори за оценка на ефекта и ясна идея как ще се интегрират в системата на спешната помощ на България, сигнализират от ИПИ. Според тях липсва оценка и за изменение на разходите от заместването на "по-евтината" услуга с по-скъпата, особено в дългосрочен план.

Съществен проблем пред осъществяването на двата проекта ще бъде липсата на ясна визия за интеграцията на двата проекта от Националния план в системата на спешната помощ, като следва предварително да се изясни ще има ли допълнителни реформи в този подсектор на здравеопазването и как проектите ще ги обслужат. От критична важност е да се вземе решение как ще функционира спешната помощ по въздуха на регионално ниво - кой и как ще обслужва болните, за какви състояния и при какви условия ще има достъп до тази помощ, кой и как ще координира наземната и въздушната спешна помощ в синхрон, смятат от ИПИ.