Навсякъде по Средиземноморието в горещите летни дни се случва едно и също: животът не замира със залеза на слънцето, а точно обратното. Когато дневните температури паднат, мъже и жени, баби и деца се стичат навън, за да общуват и да се порадват на настъпилия животворен хлад. Седи се не само по заведения и площади, а по парапети, пейки и дори столове, изнесени от вкъщи.

Хосе Карлос Санчес, кмет на Алгар в южната испанска провинция Андалусия, смята, че управляваното от него село има специален принос в тази област. Предприемчивият селски първенец поде кампания вечерният ритуал, познат в родината му като charlas al fresco, да бъде признат от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство. 

ЮНЕСКО, както знаем, е организацията на ООН, която отговаря за науката, културата и образованието, и в нейния списък на нематериалните културни ценности вече са вписани дейности като приготвянето на неаполитанска пица, културата на сауната във Финландия или състезанието по косене на трева в Босна и Херцеговина.  

Алгар е селище с около 1400 жители

в най-югоизточната част на Испания, близо до град Кадис. То е едно от т.нар. бели села в Андалусия, популярни с боядисаните си в снежнобяло къщи, но е далеч от славата на туристическите Ронда или Сетенил де лас Ботегас. Хосе Карлос Санчес се опитва да привлече внимание и средства към земеделската общност, настоявайки местният ритуал на общуване да бъде включен сред ценните световни практики и обичаи. 

"Целта ни е да защитим вековния обичай от нахлуващата заплаха на социалните медии и телевизията", казва 38-годишният Санчес пред британския в. "Гардиън".  Charlas al fresco е

точно обратното на социалните медии,

тук става въпрос за разговори лице в лице."

Това е нов начин да се мисли за импровизираните, често банални събирания, които отдавна осигуряват почивка от жегата, призна той. Всеки път, когато види семейства, близки и съседи в бялото село да излизат пред къщите си, кметът вижда в това усилие за съхраняване на традицията.

"Но не е това, което беше", с малко тъга признава Санчес. "Затова искаме да се върнем към това всички да са пред вратите си, на открито, вместо да скролват във Facebook или да гледат телевизия в домовете си."

Самият Санчес редовно прекарва меките летни вечери

на прага пред къщата на своята 82-годишна майка

И бърза да изброи многобройните ползи от charlas al fresco: от спестяванията на електрическа енергия, получени от изключването на климатика за няколко часа до чувството за общност със съседите, подсилвано от споделянето на клюките от деня или коментирането на последните новини.

Вечерните разговори предлагат и психологически комфорт и пъдят самотата във време, когато загрижеността за душевното здраве се е изострила след изпитанията, причинени от коронавирусната пандемия. "Жителите излизат на улицата и вместо да се чувстват сами, получават своеобразна терапевтична сесия", казва 38-годишният кмет. "Те споделят своите истории и трудностите, през които преминават, а съседите се опитват да им помогнат".

Санчес споделя пред "Гардиън", че обитателите на Алгар одобряват неговото намерение да се бори за място сред световното културно наследство. "Засега не сме получили никакви критики, всички реагират много положително". Той очаква отговора на ЮНЕСКО относно следващите стъпки, които е необходимо да се предприемат, но е наясно, че административният процес може да отнеме години.

Междувременно неговият поход за признаване на местния обичай е довел до засилен медиен интерес в страната и чужбина към непознатото бяло селце. "В Мадрид научиха за Алгар. Също и в Барселона. Така че получаваме и безплатно популяризиране на общината."