Дините и пъпешите зареждат сърцето на лятото със свежест, ентусиазъм и лека носталгия по детството, когато (надявам се това да не е само моя заблуда) вкусът им беше друг - някак по-чувствен и завладяващ. Тези забележителни плодове винаги са давали лека и приятна разхладителна утеха в горещите дни на август и зареждат лятната трапеза с оптимизъм.

За родина на динята се смята Централна и Южна Африка. Там от двете страни на Екватора все още се срещат диви форми на вида Cucumis citrullus vulgaris, от които без съмнение е произлязла културната диня. Това се потвърждава от наблюдения на различни пътешественици през по-миналия и миналия век. Според френския ботаник Декандол в Китай отглеждали динята още от X век пр. Хр. Сигурно е, че поданиците и робите на египетските фараони също я познавали добре. В Библията евреите, докато скитали из пустинята, водени от Мойсей, с много тъга си спомнят за пъпешите и дините, които даром яли в Египет. (Числа 11:5)

Около II-I в. пр. Хр. динята вече била позната в Гърция и Рим, но същинското й проникване в европейската кухня станало едва през Средновековието, след като кръстоносците видели с какво благоговение се отнасят към нея арабите. Следвайки една специфична за епохата логика, европейците веднага обявили динята за лековита храна. В някои стари медицински книги тя се споменава с името Палестински пъпеш и Battheca arabica. От второто трябва да е произлязло и френското й име pasteque.

Точно кога и как динята е пренесена по българските земи, не е известно. Вероятно е била позната още през Античността и Средновековието, но повечето изследователи са единодушни, че нейната популярност се дължи на турците, които били нейни страстни почитатели. През XIX век тя вече била устойчив елемент от лятното всекидневие на българите. Поради което Любен Каравелов в началото на битовата повест “Маминото детенце” сравнява заобления чорбаджи Нено и нежната му половинка Неновица с две любеници, които се търкалят лениво под дебела кестенова сянка в горещия летен ден.

Произходът на пъпеша за разлика от динята не е напълно изяснен. Някои автори приемат, че произхожда от два центъра. Единият е в Индия и в полите на Хималаите, където се е оформила групата на източноазиатските пъпеши от краставичен тип, а другият център е в Африка, откъдето произхождат всички останали културни форми. Един от първите антични автори, оценили достойнствата на пъпеша, е Теофраст. По-късно Диоскорид и Плиний Стари описват формата, аромата и особеното свойство на пъпешовите плодове при узряване сами да се откъсват от дръжката. От Рим пъпешът влязъл в кухните на повечето западноевропейски страни. Той винаги е бил фаворит на лятото в Италия, Франция и Испания, където е признат не само за отличен десерт, но и за чудесно предястие. В една френска кулинарна поема той е наречен “аперитив и предвестник на весела песен, супа и печено”.

Пъпешът е едно от първите растения, които европейците занесли в Новия свят. Това е станало през 1494 г., когато Колумб за втори път посетил Америка. Няколко десетилетия по-късно френският изследовател Картие видял как индианците в Квебек отглеждат пъпеши. Звучи невероятно, но не и невъзможно. Точно толкова време е било необходимо и на индианския тютюн, за да се установи трайно в Европа.

Сигурно е, че в славянския свят и динята, и пъпешът са проникнали от Ориента. Това ясно личи от имената им – руската дума арбуз (диня) е производна на турската карпуз и отвежда към персийския език. В западните езици имената на динята и пъпеша са производни на латинското melon, което трябва да е свързано с mel (мед, сладост). Старата българска дума любеница, изглежда, си е родена на местна почва. В Русия дыня наричат пъпеша, както впрочем му казват и сърбите. Етимологията на българската дума пъпеш изглежда трябва да се свърже с пъп, но повече от това едва ли би могло да се каже.

Любопитно е, че пъпешът често е вдъхновявал поетите, за него са написани множество лирични творби, докато динята е била някак пренебрегната от мерената реч. За пъпеша френският поет Сен Аман в една твърде протяжна ода между другото казва:

О, прекрасна храна! Наслада за устата!
О, сладко, тревисто влечуго!
По-скъпо от златото, творба на Аполон!
О, плод на плодовете! О, прекрасен пъпеш!

Пренебрегната от поетите, динята винаги се е радвала на интерес от страна на художниците. В натюрмортите с летни плодове почти винаги има искрящо червен резен, който привлича погледа и насища платното с усещане за красотата на лятото.

Желиран пъпеш с горски плодове

Продукти: две малки ароматни пъпешчета, 2 ч.ч. нарязани плодове (кайсии, праскови, ябълки, круши), 250 г къпини или боровинки, 4 с.л. захар, желатин, 60 мл десертно бяло вино, 2 праскови.

Добре измитите пъпешчета се разрязват на половинки, почистват се от семето, като съвсем леко се издълбават с лъжица и се оставят в хладилника. Къпините се кипват в чаша вода, прецежда се сокът и заедно със захарта отново се слага на огъня. Прибавя се размекнатият в малко студена вода желатин и се бърка, докато се разтопи. С топлата течност се заливат нарязаните плодове и се добавя виното. Пъпешчетата се пълнят със сместа и се оставят в хладилник, докато се желират. Гарнират се с кръгчета от праскови и по една къпина в празнината от костилката.  

Диня с пражка шунка

Продукти: 1 узряла жълта или червена диня, 200 г пражка шунка, за предпочитане е да не е тлъста, лед на кубчета.

Динята се нарязва, вътрешността се отделя от кората и парчетата се подреждат в съд, който се оставя в хладилника, но без да замръзва. Охлаждат се и чиниите, в които преди сервиране се разпределят парчетата. Около тях се подреждат кубчета лед и отгоре се украсяват с тънки резени шунка.

Пъпеш със сметанов  крем

Продукти: един ароматен пъпеш около 1 кг, 2 с.л. коняк или ром, половин килограм праскови, 4 яйца, 125 мл бяло вино,  5 лъжици захар, 125 мл сладка сметана.

Пъпешът се обелва, отрязва му се капачето и през отвора се изчиства семето, след което се облива с коняка. Разбитите яйца, захарта и виното се бъркат на водна баня, докато сместа се сгъсти. Съдът се изважда от водата и щом кремът изстине, се прибавя разбитата сметана. Прибавят се обелените и нарязани на ситно праскови и пъпешът се пълни със сместа. Оставя се в камерата на хладилника за 2 часа. Преди поднасяне може да се залее с останалия крем.

Плодова салата с пъпеш

Продукти: половин пъпеш, 1 банан, 2 кайсии, 3 праскови, 1 чаша горски ягоди, 3-4 лъжици сладко от касис, 250 г готов сладолед.

Почистените, обелени и нарязани на кубчета кайсии, праскови, банан и пъпеш се нареждат в дълбока купа, прибавят се измитите ягоди, заливат се със сладкото от касис и всичко се оставя в хладилника за 2 часа. Преди сервиране плодовете се разпределят в чаши и отгоре се поставя топка сладолед.

Страницата подготви: Ясен Бориславов