Малко след края на Втората световна война американски инженери, правещи изпитания с трофейни немски ракети Фау-2 (V-2) на полигона "Уайт Сандс" в пустинята на Ню Мексико, решават да прикрепят към тях кинокамери, за да опитат да видят планетата от височина 100 км. По същото това време тестове с възстановена германска военна техника прави и руският конструктор Сергей Корольов, който по-късно ще бъде наречен Баща на съветската космонавтика. 

Датата е 24 октомври 1946 г., цели 10 години преди съветският "Спутник-1", изстрелян в околоземна орбита да открие официално космическата ера. На този ден учени и военни, работещи с трофейните немски ракети получават първите снимки на Земята от Космоса. Тези зърнисти черно-бели фотографии са направени от височина 101 км с помощта на 35-милиметрова кинокамера, закрепена на ракетата, носеща №13.

Бордовата камера DeVry, снимаща кадри през секунда и половина, e работила в продължение само на 300 секунди, защото филмът в нея е бил дълъг 100 фута (30 м). Тя пада заедно с ракетата обратно, врязвайки се в земята със скорост 150 м/сек.

Спасителният екип веднага излиза в пустинята, за да намери камерата - боядисана в червено за по-лесно откриване, и да я предаде в ръцете на учените. Той открива, че ракетата е напълно разбита, но

филмът, защитен със стоманена касета, е невредим

Прикрепеният към тази група 19-годишен военнослужещ Фред Рали след много години разказва в интервю за сп. Air & Space Magazine реакцията на учените, когато виждат неповредения филм със скъпоценните кадри:

"Те бяха в див възторг, подскачаха като деца. А когато после снимките за първи път бяха прожектирани на екран, те направо полудяха."

Самият Рали, на своите 19 г., не разбирал значимостта на експеримента, в който е участвал. Струвало му се като просто още една задача по време на военната служба.

До 1946 г. максималната височина, от която са били получавани изображения на земната повърхност, не превишавала 22 км. Точно на толкова на 11 ноември 1935 г. се е издигнал аеростатът Explorer II с американците Албърт Стивинсън и Орвил Андерсън на борда. Това, разбира се, е далеч от понятието за Космос, макар тази височина да била достатъчна, за да се види отчетливо кривината на планетата.

Камерата, закрепена на Фау-2 позволила този рекорд да се подобри с повече от пет пъти и ясно да покаже кълбовидната форма на Земята на фона на черния Космос. След това експериментите за фотографиране на планетата били продължени с още по-впечатляващи резултати. 

През 1950 г. сп. National Geographic публикувало бележка на Клайд Холидей, инженера, който закрепил камерата, а след това слепил кадрите така, че да се получи панорама на Земята. Той писал, че снимките от Фау-2 "за първи път демонстрират

как ще изглежда Земята за пришълците от други планети,

летящи към нас на космически кораб".

Разбира се, в края на 40-те години американската армия е изстрелвала Фау-2 не само заради красивите снимки. Десетките пленени в края на войната немски ракети са били доставени в "Уайт Сандс" с 300 жп вагона и са били предназначени на първо място за изучаване на германските технологии. Американските ракетчици са опитвали въз основа на извлечената информация да усъвършенстват собствените си ракети, а на учените е било предложено да монтират свои прибори в носовата част на ракетите, за да измерват температурата, налягането, магнитните полета и други физически характеристики на дотогава все още неизследваните горни слоеве на атмосферата. 

Холидей е работел в Лабораторията по приложна физика към университета "Джонс Хопкинс" заедно с други космически първопроходци като Джеймс Ван Алън и Зигфрид Фред Сингер, които по-късно вземат активно участие в планирането на първите спътникови мисии на САЩ. Сингер почина през април 2020 г., като в последните години от живота си получи голяма известност като отрицател на глобалното затопляне. 

Снимките, получени от Фау-2 се използвали също и за анализиране на поведението на ракетата при полет и това не било никак лесна задача. Инженерите искали да разберат как тя се движи през горните слоеве на атмосферата, а учените - от кое направление идват космическите лъчи, които регистрират приборите. Едва ли някой се е интересувал, че тези фотографии може да разкажат за география или метеорология - поне не в първия момент. 

И все пак Холидей още тогава добре си представял бъдещата роля на снимките за изучаване на Земята. Сай О`Брайън, който от 1950 г. се занимава с връзките с обществеността на Лабораторията за приложна физика, казва, че Холидей опитвал да сведе до знанието на колегите си идеята за това, че снимките сами по себе си може да донесат полза на науката.

През 1950 г. учените все още избягвали да наричат Космос височината, до която достигали ракетите Фау-2, те пишели за "слабо изучени и труднодостижими горни слоеве на атмосферата". В наши дни, независимо от всички условности на това да се тегли в атмосферата черта, след която се простира космическото пространство, еднозначно

височината над 100 км се смята за Космос

Има такова понятие - "линия на Карман". Това е височината, която се смята за горна граница на държавите и едновременно за границата, отделяща земната атмосфера от космическото пространство. Наречена е на американския инженер от унгарски произход Теодор фон Карман и е на 100 км височина от морската повърхност. Това е началото на Космоса според международната федерация по аеронавтика (FAI). В САЩ, където се мери в мили, границата пък е установена на височина 50 мили (80.5 км). Въпреки това в американската космическа агенция НАСА понякога се придържат и към трактовката на FAI.

Във всеки случай над "линията на Карман" остава значително количество въздушни молекули, способни да забавят и изгарят спътници. А външната част на земната атмосфера - екзосферата, се простира до височина 10 000 км и повече, но там се срещат само водородни атоми, които постепенно излитат в околното космическо пространство.

В периода 1946-1950 г., в хода на работата с трофейните Фау-2 са получени повече от хиляда снимки на Земята. Тези фотографии, демонстриращи огромните простори в американския югозапад, се отпечатвали във вестниците и били щателно изучавани от метеоролозите. В своя статия в National Geographic Холидей направил няколко прогнози до какво може да доведе всичко това:

"Резултатите от тези експерименти говорят, че ще настъпи време, когато камери, закрепени на управляеми ракети, ще могат да разузнават вражески територии по време на война и да картографират недостъпни региони на Земята. В мирно време те ще снимат и изследват буреносните фронтове и образуването на облачност над всички континенти."

Трябва да се отбележи, че първият полет в Космоса е бил осъществен от леко модернизирана ракета Фау-2 още в нацистка Германия през 1944 г. Тя е направила експериментален вертикален полет и достигнала височина 188 км. Конструкторът на тези ракети Вернер фон Браун винаги е мечтаел за експедиции до други планети.

Така например той обещал полет до Луната на летеца изпитател Ерих Варзиц, изпратен в края на 1936 г. да тества първия авиационен реактивен двигател: "Ще работиш ли с нас да изпитваш реактивния двигател във въздуха? Тогава, Варзиц, ще станете знаменит. А след това ще полетим и до Луната - с вас на щурвала".

По пътя към мечтата си Вернер фон Браун обаче влиза в нацистката партия. През 1943 г. дори е произведен в щурмбанфюрер на СС, експлоатирал е труда на концлагеристи и оглавява разработката за Вермахта на оръжието - чудо на възмездието, убило и ранило няколко хиляди мирни жители - основно в Лондон.

Първото стартиране на Фау-2 (V-2, от Vergeltungswaffe; другото ѝ наименование е А-4, от Aggregat) е през септември 1944 г. и до края на войната са изстреляни общо 3000 ракети. Като оръжие на възмездието те се оказали слабо ефективни и ролята им се свела повече до сплашване на мирното население - от всяка такава твърде скъпа ракета са загивали по няколко души, докато някои взривни ракети убивали по няколкостотин.

След войната

Фау-2 послужили за прототипи за разработване на първите балистични ракети

както в САЩ, така и в СССР. Американците успели да заловят не само Фон Браун, който им се предал заедно с екипа си, но и получили подробни чертежи. Същевременно руснаците, начело със Сергей Корольов, ползвали за разработките си само отделни части от ракетите, но също така и 150 немски специалисти, съгласили се да работят по програма за възстановяване на Фау-2. Основният полигон на Фон Браун - Пенемюнде, също се оказал на тяхно разположение, защото попаднал в съветската окупационна зона. Затова и Корольов още през 1946 г. успешно започнал да изстрелва копия на германски ракети, а скоро на тяхна основа създал първата съветска балистична ракета с малък обсег Р-1.

Разбираемо, нито САЩ, нито СССР, успели да изведат чрез Фау-2 спътници в орбита или да осъществят междуконтинентални прелитания. Техният обсег бил ограничен до 380 км. Нацистите обаче имали проекти за двустепенни междуконтинентални балистични ракети, способни да преодоляват до 5000 км и да поразяват обекти на територията на САЩ, а също и система за изстрелване на ракети от подводници, предназначени за обстрел на американски градове. Но така и не успели да ги осъществят до края на Втората световна война.