Новогодишната нощ е за поглед напред, но и за поглед назад, към преживяното. В новогодишната нощ ние можем да сме в луксозен ресторант, в баровски курорт, на екзотичен остров или в най-предпочитаната туристическа дестинация, да сме там, където на повечето хора ходят само въздишките, и то само мислено, да постваме предизвикващи завист селфита и умопомрачителни панорами... И да не си прекарваме добре. Защото доброто прекарване на празника, пък и на живота зависи от други неща. Следва поглед назад, към преживяното от един човек, да го наречем Бобо.

Една Нова година този Бобо бил сам, стават понякога такива работи с ергените. Зяпал той екрана на телевизора "Опера" или може би "Велико Търново" и се чудел да си ляга ли след още една ракия, да не си ли ляга. И изведнъж - щрак!  - осенила го гениална идея. Сложил Бобо в една торба свещ, бутилка ракийка и буркан туршия, облякъл се дебело и отишъл във Военноисторическия музей, по онова време този институт на паметта се намираше в центъра, до Петте кьошета. Издебнал Бобо подходящ момент, прескочил оградата и се сврял в един стар танк. Седнал той на седалката на командира на танка, запалил свещта, сложил бутилката и туршията върху сандъчето за снаряди и веселбата започнала.

В интерес на истината доста студеничко било, но Бобо си имал гориво и - знаете как е, а глътка, а две, а три и по едно време снежинките започват да се топят по челото ти със съскане, а на теб ти идва отвътре да се разгърдиш юнашки. Това, разбира се, не значи, че Бобо се е нацепил. Човек може да се нацепи в кръчма, в ресторант, в бар, на пейка в парка или вкъщи, но в танк не може. В танк се пие културно, в танк се пие уставно, по войнишки, там човек може само да се напие при изпълнение на поставената задача. Затова като командир на танка той издал заповед "Наздраве!" и екипажът в негово лице се заел да я изпълни.

По някое време свещта догоряла, но на Бобо вече не му пукало, отворил люка над главата си, та да гледа звездите, и продължил да изпълнява издадената от него заповед, което представлявало горе-долу следното - седи в танка като самотен войник на пост, пийва си и лапа с пръсти туршия, слуша как трещят бомбички, как изпищява увеселителна ракета или гърми ловна пушка, някъде някой крещи и явно много му е весело, по улицата от време на време профучава кола и котки празнуват из кофите за боклук, а той си седи и така до среднощ, когато решил, че трябва да даде няколко празнични салюта. Завъртял той ръчките, куполът на танка бавно се извъртял към съседния танк, Бобо дал заповед "Пълни!", обаче екипажът в негово лице викнал "Няма снаряди!", тогава той като командир заповядал "В атака!", грабнал празната бутилка, подал се през люка и я бухнал в съседния танк.

После Бобо изпил сока от туршията и решил да си ходи. Добре, ама тъкмо да се надигне, чул как някой лази върху танка, после през люка надникнала голяма глава с фуражка и служебна ръка му светнала в очите с фенерче, а мустаката уста казала "К'во правиш ти тука, бе?"

След това дошли пътешествие с патрулна кола до районното, взимане на отпечатъци от пръстите, риторични въпроси от рода на "Сега тебе какво да те правим?", неспокоен сън на нара в килията и т.н., но това вече са несъществени подробности, който не е празнувал така, че на сутринта да го е срам, а след години да има какво да разказва, само той няма да се съгласи с това.