facebook
twitter

После

Реконтра

Таборът отива към Европа

1961
БГНЕС
Вече ще ловя риба само в гьол "Белене"!

Тъкмо заметнах въдицата и седнах на брега, горе на пътя доръмжа автомобил и спря. Ядосах се. Дори и тук, на най-забутания гьол, пак не те оставят на мира!

През храсталаците зад гърба ми тромаво се запровира някой. Обърнах се. Беше мустакат мъжага с яке от кожата на несъществуващо в природата животно и кофа. Горе на пътя стоеше очукано комби, в което закръглена жена опъваше ухото на момче. На страничното стъкло бе залепило нос момиче със слушалки в ушите. Зад колата бе закачено ремарке, отрупано с денкове.

- А, добър ден! - викна мъжът и клекна на брега. После попита, загребвайки вода с кофата. - Кълве ли?

- Сега бяга презглава - отговорих.

- Айде, бе?! - учуди се мъжът. После се засмя. - А, щото я изплаших ли? Нищо, риба е, сега бяга, после идва.

Замълчах си, пък дано по-бързо се махне.

- Като нас е, а насам, а натам! - каза мъжът и плисна шепа вода на лицето си. - Уф, прегрях! Като комбито, и то прегря!

- Бягай тогава да му хвърлиш една кофа - казах.

- Ще му хвърля! Две даже ще му хвърля!

Мъжът се закатери към пътя. Чух как подвикна "Затвори прозореца, ма!", после лискане на вода и се върна, бухна кофата във водата.

- Абе, приятел, ти към Солинген бил ли си? - попита ме.

- Тц - отговорих.

- Язък. Те от Горна Чубрица са били, ама си траят, не казват как е, щото сме им конкуренция.

- В стоманодобива ли? - попитах.

- Що в стоманодобива бе, приятел? - застана нащрек той.

- Чувал съм, че стоманата от Солинген била отлична. - обясних.

- А, това много хубаво! Значи улуците им са от ламарина, а не са като сегашните пластмасови боклуци!

- Ти да не си по улуците?

- Аха, тенекиджия съм, ама за всичко ме бива, щото катунарите сме така, всичко правим.

Огледах го:

- Катунари ли? Не сте цигани вие.

- Не сме, не сме, българи сме, от Долна Чубрица. Ама от циганите акъл взехме. Щото циганите, нали, години наред, цели векове тъй са правели - насам-натам с катуна, и са оцелели. Та и ние така - зиме вкъщи, пък стопи ли се снегът, хайде по друмищата и кат видим сгодно място, разпъваме катуна. Е, миналата година бехме в Париж, много сгодно място, пълно е с улуци и все стари, пък има и река, та жената намери върбалак да плете кошници и ги продава. А па колко кафенета има, децата за цяло лято едвам смогнаха да ги обиколят, до всяка маса да спрат и да кажат "Бате, дай 5 евро да се подстрижем "ала гарсон"!"

- Това е старо. Сега ще казват "ала Макрон".

- Ще казват, ако Горна Чубрица не ни изпреварят.

- Тогава идете в Норвегия, богата страна, пък и няма жеги.

- Да, идем, ама там са от Видинско. Балканджиите са из Алпите, а тракийци пък са на юг, из Гръцко, Италианско и Испанско. За Париж сме ние, ама едни шопи ни преварили, били разпънали катун вече в Булонския лес.

- Тогава бързайте към Солинген, та да изпреварите другата Чубрица.

- С това трошляк комби никого не можеш изпревари, ама нейсе, може пък и да се уредим. Хайде, сбогом!

Мъжът вдигна кофата и се закатери към колата си. Скара се пак на жена си, лисна водата върху колата и най-сетне отбръмча по пътя. Загледах се в плувката и зачаках рибите да се върнат.

Все още няма коментари

Още

Да опазим правителството от гейовете!

18.10.2019

ВЕСЕЛ ЦАНКОВ

1348 1
Избори - да, кандидати - не

01.10.2019

ГЕОРГИ ГЪЛОВ

525 1
Футболна приказка

17.10.2019

Клошарл Перо

1358 3

Влез или се регистрирай за да коментираш

×