На Йоан Златоуст или на радиожурналистите, като искаш да ги похвалиш, казваш - златни ти уста, Йоане! 

На пишещите хора, като ги хвалят, им позлатяват символното оръдие на труда: златно ти перо, Башева! 

Както бе съобщено вече в "Горещите новини", генералният секретар на "После" и наблюдател във вестник "Сега" Миряна Башева получи годишната награда "Златно перо" на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към развитието на печата в България. 

Нейният принос към демократичния печат действително е сериозен - страницата "После" остана без аналог в пресата, нейното невидимо влияние всъщност е формирало някоя и друга гънка и във вашите мозъци независимо дали сте наясно с това! А позицията "наблюдател" - загадъчна и отговорна - също е без аналог в световния печат. 

За нещастие, самата Башева нямаше възможност да присъства на церемонията по здравословни причини, но приема наградата с вълнение и признателност. 

Прилагаме и стихотворение на лауреатката, изцяло в темата.

Изявление за печата

Е-е-е! Много ме обвиняват 
в песимистичен провал.
В такава и онакава,
в неоправдана печал.

Какво да се прави, братя?
Какво да кажа, сестри?
Такъв ми е занаятът.
Не съм Мария Кюри, 
не мога вдън епруветки 
да свеждам ясни очи...
В мен всяка вена и клетка
са рентгенови лъчи!

Какво, ако ми е тъжно?
При вас все ли е добре? 
Добре ли е, ако лъжа -
в петит или нонпарей -
че няма никакви драми
и просто липсва тъга?
Но Истината е дама
и ще ми сложи рога!
Ще кресне: "Какво се радваш?
Виж, аз съм вече при друг!
Стисни поетична брадва
в оптимистичен юмрук,
изколвай всяка тревога, 
съмненията - на смърт!
А двата ти пресни рога
да крепнат и да цъфтят..."

Поставям вам за задача
да разрешите на мен
горчиво и зло да плача
над всеки безсмислен ден, 
да късам сърце и нерви
от ярост пред всеки враг, 
да казвам на червея - червей, 
и на глупака - глупак!

Такъв ми е занаятът.
И жанрът ми е такъв.
Това е, сестри и братя...

Кой хвърли камък пръв?