facebook
twitter

После

Реконтра

Приказка за паметниците

813
Писателят Николай Хайтов с лаврови ве́нци, скромно закриващи бюста му. Дело на сина му — активен скулптор. Иновативна е бледата прилика с Калигула.

Хубаво нещо е паметта, мили деца и вдетинили се пенсионери. Става дума за народната памет, а не за Оня, дето сутрин каже едно, а вечер върши друго. Обаче приживе Му вдигнаха паметник, па макар пластмасов и за кратко, но пък голям майтап беше.

Не по-малък беше и майтапът с паметника „Водната стена“, който изчезна също толкова бързо, колкото и парите, похарчени за него.

Както е казал Бай Ганьо – имал си бол пари, дал си. А това не може да не е познато на кметицата, която, преди да стане такава, ходеше на училище като директорка.

Но пък възниква въпросът: нужно ли е да се прави паметник на водата в София? Я колко каменни чешми има в столицата с отдавна премахнати или затапени чучури – стърчат си като паметници, а в жегите софиянци им се възхищават с пресъхнали устни...

Впрочем, мили деца и вдетинили пенсионери, из различните квартали се появяват нови паметници с благословията на общината. Няма лошо. Проблемът е как общината се грижи за старите паметници.

Още в зората на демокрацията, когато държавата се разграбваше като за световно, взеха да се крадат и паметници.

Два пъти откраднаха паметника на Яворов в Борисовата градина и два пъти признателните арменци го възстановиха. Някой може би ще каже, че така е редно – който го е турил, той да го възстановява! Но и до ден днешен минувачите тръпнат да не би пак да изчезне, а на плочата вече да пише „От признателните цигани“.

По това време изчезна и бюстът на Любен Каравелов в Борисовата градина. Но тогавашният винаги ухилен син кмет реагира – поръча нов на нов скулптор. Понеже разбрал, че червените боклуци от някакъв вестник събират пари за възстановяването. Само че те разполагаха и с гипсовия оригинал, дело на Андрей Николов. Е, няма лошо, че друг се е облажил. За такива важни политически дела държавната пара не се щади.

По времето на същия кмет, мили деца и вдетинили се пенсионери, изчезнаха още паметници, но те не бяха възстановени.

Не бяха възстановени и при следващия градоначалник. Сещате се за Кого става дума.

Не бяха възстановени и при сегашната ученолюбива кметица.

Но те явно отдавна не са минавали през Борисовата градина и хал хабер си нямат за какво иде реч.

А точно сега беше моментът по случай 120-годишнината от рождението на Панчо Владигеров да идат в парка при Лятната естрада и да си направят селфи пред постамента с открадния бюст.

И защо не Единият да дрънне на китара, па да го поздрави с „Батальонът се стрУява“?

Хм, но дали щяха да забележат, че на няколко метра встрани има и друг празен постамент? Чували ли са за Маестро Георги Атанасов? Знаят ли кога е 130-годишнината от неговото рождение, та и там да си направят селфи?

Или възстановяването на този бюст ще бъде оставено на следващия кмет?

Всъщност, мили деца и вдетинили се пенсионери, всеки празен постамент е паметник на държавническото безхаберие.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Оставката и Корнелия

19.06.2019

Деян Копчев

948
Пуф-паф, начи!

18.06.2019

Георги Гълов

1196 2
Морал и шамар

10.06.2019

Георги Гълов

883

Коментари

Стоф

Не е безхаберие само, а и дълбока простотия. 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×