Преди беше страшно - самолети не летят, танкове няма, професионалните войници не достигат с хиляди. Мъка! Срам!

Откакто ни дадоха 134 милиона и още 113 току преди Коледа обаче, нещата са много добре. Гаранция! От първо лице и от предната линия, защото ние сме там, тръгне ли неприятел да превзема държавата ни, първо на нас се натъква.

Ще се подиграете - кой пък ще ни превзема! Нищо не знаете вие, защото не сте на предната линия! Всеки ден някой току налети да превзема държавата.

- Добър ден! - посрещаме го рутинирано на предната линия.

Обикновено врагът ни гледа подозрително:

- Вие сега какво, предавате ли се?

- Ей, ама вие от вратата за краката! - смеем се гръмогласно ние. - Я седнете като хората! Е там може да си оставите  автоматите, бомбите струпайте по-далеч от печката, танковете паркирайте на сянка под крушата!

Те мигат на парцали, пък някой техен командир току кресне:

- Горе ръцете!

- Това е най-лесното! - усмихваме му се ние. - Ама я кажете вие по вашия край какво ядете, какво пиете?

И битката се преобръща, превръща се в преговори, при това преговори печеливши, отгоре на всичко печеливши и за двете страни.

Ако мислите, че е лесно, бъркате! Има някои противници, които твърдят, че алкохол не близват. Ако е на верско-морална основа, страшно няма, това се оправя по пътя на убеждението. Ако обаче безалкохолието е на здравословно-чернодробна основа, лошо! Върви преговаряй с трезвеник, че и язваджия отгоре на всичко! Но и с това се оправяме, имаме опит...

При яденето не е имало случай да ударим на камък, досещате се, че какъвто и враг да вземеш, все яде, може да е нещо, от което стомахът ти се обръща, обаче си е храна. А спомене ли врагът своята храна, няма нищо по-естествено от това ние да му кажем "А пък ние..." и смятай битката за наполовина спечелена. После, като му сипем в купичка препълнен димящ черпак шкембенце, пък като му дадем и комат пухкав хляб с дебела коричка, отстрани чушчица, пък му прибутаме и оливерника... Но да не изпадаме чак в такива подробности, че ей ги контраразведките, седят край казана, припалват от въглените и гледат изпитателно как враговете ни сърбат като невидели, парят се и въздишат, но докато не лъсне дънцето на купичката, не можеш ги спря.

Най-хубавото в новата българска военна доктрина не е това, че вече на практика сме непобедими, а това, че за първи път в историята ни е невъзможно битките, спечелени от армията, да бъдат загубени от политиците ни. Ами че те така и не разбират за битките! Като нахраним ние врага, като му сипем две големи ракии, до "Дондуков" най-много да достигне ехото от песните, които пеем призори в прегръдка с врага, обаче призори на "Дондуков" е само охраната, а тя победите ни не може да оцапа.

Не вярвате ли на това, дето ви го доложих? Това е добре според военната тайна! А според счетоводството нещата изглеждат така - онези 134 и още 113 милиона, дето ги отпусна правителството за възстановяване на летателната годност на самолетите ни, също за вертолетите ни и танковете ни, НЯКОЙ мъдро пренасочи за възпиращи врага порциони (шкембе чорба, ръчен хляб, люта чушка, лют пипер, оцет със счукан чесън, ракия), тъкмо 49 милиона порциона по 5 лева на едро бройката са осигурени. Десетилетия наред ще браним държавата ни! Пък след това ТОЙ пак ще пренасочи, това е сигурно, защото може да изглежда като европейски политик, но е наясно с балканската политика.

А сега не изгаряйте вестника, нищо че момчетата от контраразузнаването не спят, дайте го на други да го прочетат и те на други, че ей ги, задали са се избори!