Извика ме вчера главният и казва – хич не ми дреми на канапето за гости, ами бягай да събираш мнения и коментари по животрептущите проблеми на съвремието, докато още има време – от страшно достоверен източник научих, че днес ще е последният ден на Земята и ние като вестник сме задължени да отразим това събитие, за да не остане незабелязано от широката общественост.
Какво е правилно да се прави в последния ден на Земята? Ами – да не се губи време и да се събира информация като за последно – от най-последна инстанция. През официалния вход на Министерския съвет изобщо нямаше смисъл да опитвам, затова минах през репортерския – през кухнята, понесъл за маскировка щайга розови домати.
- Ти пък какво правиш тука – изненада се премиерът.
- Много набързо, само няколко думи за нашите читатели за предстоящото събитие. Как правителството смята да отбележи последния ден на Земята? Според достоверен източник днес ще е последният й ден.
Премиерът се замисли.
- То пък гледай как се падна в отпускарско време, докато ги събера за снимка, ще мръкне и ще съмне… А ако прехвърлим метеоролозите от БАН в просветата – ще се размине ли?
- Не вярвам – отвърнах. – Доколкото разбрах, катаклизмът щял да е глобален.
Ядоса се.
- На вас човек не може да ви угоди! Ако питаш мен, най-добре щеше да им е при Каракачанов – да казват на военните кога ще вали. Щяхме да им дадем офицерски порцион, ама те – не. Ето, до това водят прекомерните претенции!
Записах добросъвестно и реших да потърся второ мнение.
- Изобщо не са прекомерни – рекоха от опозицията. – Краят на света е крайна проява на народното недоволство срещу това престъпно управление! Ние още утре ще поискаме оставката на тоя некадърен кабинет – до ръба на катастрофата ни докара и ни бутна от него! В сряда ще дебатираме, в петък – оставка!
- Ама дотогава светът ще е свършил – напомних.
- Тогава ще подадем и сигнал до главния прокурор за съсипване на държавата и света в особено големи размери! Някой трябва да понесе тази отговорност!
Във финансовото министерство се отнесоха доста по-радушно към вестта.
- Чудничко – зарадва се министърът, - бюджетната година значи ще свърши утре, а третото тримесечие още не е изтекло! Четири месеца – и никакви харчове! Такъв излишък ще се натрупа – пръстите си да оближеш!
И наистина си облиза показалеца – погрешка беше го топнал в кафето.
Отнесох събраните мнения в редакцията, главният ме погали по темето и рече, че ще помни моята всеотдайност и отговорност чак до края на света, а аз изведнъж се сетих, че бих могъл да свърша и някоя лична работа до края на работното време. Хванах телефона и звъннах първо на топлофикацията, за да им кажа всичко, което си мисля за тях, а след това – и в банката, за да им кажа да забравят за моя кредит, защото утре светът ще свърши, така че могат да си ядат ушите.
След четвърт час от банката ми върнаха обаждането.
- Благодарим ви, че сте клиент на нашата банка – каза гласът отсреща. – Във връзка с наближаващия край на света бих искал да ви информирам за новите условия по вашия кредит. Боя се, че се налага да го направим предсрочно изискуем и очакваме погасяването му в срок от двайсет и четири часа. Извинете за безпокойството, ако вече сте извършили плащането…
Като си помисля – май те най-адекватно реагираха на предстоящия катаклизъм.
можете да направите дарение през PayPal