Българина за нищо не го питат, ама е отговорен за всичко. Друг е въпросът дали се чува гласът на българина. Не знам дали се чува, но знам, че се купува. А купиш ли му гласа, той вече няма такъв, не е негова собственост и бъкел не може да каже. Такива са законите на пазарната икономика.

Ако вникнем в смисъла на глагола "чувам", нещата ще станат съвсем ясни. Според баба ми, например, някой да чува нещо означаваше  да отглежда това нещо. Според нея един си чува кокошки, друг – патки и гъски, а който е гражданин, чува гълъби. В този ред на мисли редно е политикът да чува гласове.

Като стана дума за политика, и без да ме питате, ще отговоря. И аз съм петимен за таквоз нещо. Друго си е да имаш суджук на трапезата си, нали?

Сещам се за една приказка от времето на соца...

Вървяло си козлето Мушмурог през дебрите на тоталитаризма. И по-точно вървяло през една борова гора, посадена от оная младежка бригада, която на път потегляла в зори...  

Хубава гора, ще знаете. А сред голяма поляна що да види козлето Мушмурог? Висока ограда, ама не каква да е – тарабите били от провесени колбаси: ред кренвирши, ред наденички, ред щафети шпеков салам.

А зад оградата се чувало кудкудякане – демек собственикът на имота чувал кокошки. Погледнало козлето Мушмурог през процепа на ред кренвирши, ред наденички и що да види? Бели легхорни снасяли яйца или мътели във фаянсови умивалници, тоалетни чинии, писоари и бидета. Е, на това му се викало хигиенични кокошки!

Но козлето Мушмурог съвсем се ококорило, защото видяло чудна къщурка насред двора. Била изградена от тъй наречената декоративна тухла – ред кашкавал, ред сирене, ред тахан халва.

Впечатляващи били и прозорците. Черчеветата – от козуначени кифли, а самите прозорци – от чист пчелен мед.

Пък покривът – малеее... Вместо керемиди – банани, каквито козлето било виждало само по Коледа.

А от портокаловия комин вместо дим се виел захарен памук и сегиз-тогиз хвърчали пуканки.

Но това, което най-много впечатлило козлето Мушмурог, че до надписа „Образцов дом“ на шоколадената врата пишело: „Тук живее магазинерът Гошо“.

Впрочем тази приказка има и демократичен кавър.

Вървяло си, значи, козлето Мушмурог през дебрите на демокрацията. И точно там, където била оная борова гора. Ама нея я нямало. Изсекли я, а дърветата заминали за чужбина, и те свят да видят. Вървяло козлето по разкошен асфалтов път, по-хубав и от магистрала, защото нямало дупки по него. И стигнало до...

Оставяме на вашето въображение от какви обществени поръчки е била оградата и самата къща за гости, в която навярно се досещате кой живеел. Разбира се, че политикът Гошо!

Но да ги оставим приказките. И без да ме питате, ще ви отговоря защо искам да съм политик, и по-специално депутат.

Защото ще мога да спя в работно време, че и да ходя на работа когато си искам. Един стана известен с еднократната си поява в парламента, ама заплатата му тече...

Той сега ще става и евродепутат. Защото е борец за права и свободи, сиреч истински патриот, и ще бъде нещо като рекламно лице на България.

Да оставим шушуканията (и шишиканията) дали задник може да бъде наше рекламно лице – думата ми е, че и аз съм патриот. И аз имам мерак за Европарламента.

Па тогава ще видят те кон боб яде ли и камила лимонада пие ли!

Нали за едното красно име живеем, т.е. за единия резил...