Тъкмо отворих биричката, и той цъфна до мен. Това, моят народен представител, може и с години да го не видиш, но щом по телевизията кажат, че някъде полицията си е изтървала нервите и е опердашила някого, веднага тръгва да успокоява страстите.

- Бира в парка, а? – пита вместо добър ден. – Не знаеш ли, че това съвсем скоро ще бъде забранено!

Моят народен представител винаги ми говори на ти, защото смята, че така е по-близък до народа.

- Приемете го за гражданско неподчинение – казах учтиво. – Хората какви пО неподчинения правят, вие за една бирица!

- То с едната бира се започва. Първо една, после втора, трета, дойде още някой с гумена бутилка в ръка, след това се присъединят още двама-трима, събере се тълпа и – давай да хвърляме страната в хаос!

- Извинявайте – казах, - не съм искал нищо да хвърля, като я изпия, ще си пусна шишето в жълтия контейнер като бял човек в бяла държава.

- В белите държави има ред и демокрация – каза назидателно народният ми представител. – Там такива като нас измислят законите, а всички останали ги спазват. Затова са бели държави, а нашата все повече мургавее.

Замислих се. Може пък да е прав.

- Добре – рекох, - хайде, вие измисляйте законите, пък аз ще ги спазвам. Прекратявам гражданското неподчинение и обявявам пълно гражданско подчинение! Ще пресичам на зелено, ще ходя на работа от осем до пет и ще съм съвестен гражданин. Това ли се иска от мен?

- Горе-долу това – отвърна. – А също така и да ни обичаш.

- Кого?

- Ами, нас – твоите представители, които ти измисляме законите. Знаеш ли, ти ми даде блестяща законодателна идея – сега ще се обадя да я облекат в юридическа форма. Любовта към нас трябва да стане искрена и задължителна по време на целия мандат, с възможност за повторение и в следващия. Повторението прави силата!

- Ама към вас всичките ли? – уплаших се. – Вие сте много!

- Онези може и да ги помразваш малко – разреши милостиво. – Но нас – задължително. Ето, сега, седиш си на пейката в парка и лочиш бира от двулитрово шише - като истински представител на средната класа...

-  Ама тази е на промоция – взех да се оправдавам. – Лев и седемдесет и пет за два литра! Знаете ли, искам да ви благодаря – с третия мандат сбъднахте поне една от мечтите ми – два литра бира да струват колкото трамвайно билетче!

- Това е един мотив, достоен за уважение – каза народният ми представител. – И ти благодаря за втората законодателна идея, която ми даваш и която моментално ще облека в юридическа форма – не може едно трамвайно билетче да струва колкото четири бири! Питам по най-демократичен начин - кое предпочиташ да вдигнем, без да променяме данъчната ставка и акциза – най-ниски в Европа?

- Билетчетата – казах светкавично. – Аз и без това не ги дупча, защото след това за нищо не стават и трябва да ги хвърлям, пък така нарушавам закона за опазване на околната среда. Приемете го като гражданско подчинение.

- Няма да стане – рече народният ми представител. – Без билетчета всеки може, без бира – не. Ще облечем бирата в юридическа форма…

Изведнъж усетих, че не го харесвам вече толкова.

- А стига! – викнах. – Кой ви избира вас, бе?

- Ами – ти – каза ми откровено представителят. – Га яде кифтетата, не рева, сега какво си ревнал!

Народният ми представител понякога опитва да говори на диалект, защото смята, че така народът по-добре го разбира. И  - наистина, спомних си - вярно, ядох. И не ревах – хубави кюфтета бяха.

- Началство  - рекох, - викни охраната да донесе няколко кюфтака – ей отсреща е павилионът. Пък аз ще продължа с подчинението като съвестен гражданин!

Цивилният младеж донесе тройка кюфтета в пластмасова чинийка, седнахме с народния представител и укрепихме гражданския мир.

В храстите отсреща три случайно попаднали там телевизионни екипа снимаха единството на властта и народа.