Публиката ликуваше, прожекторите светеха, водещият на предаването изскочи на сцената и екзалтирано завика в микрофона:

- Здравейте, приятели, вие сте с най-гледаното телевизионно шоу „Дреме им... – и посочи към публиката, която в един глас отговори:

- ...на трътката“!

- Точно така! „Дреме им на трътката“ – телевизионното шоу, в което каним участник, който няма представа за случващото се в страната, за да го попитаме – вярно или невярно е дадено твърдение. А за днес, приятели, наш участник е бай Вълчо, овчар от Родопите! Заповядай, бай Вълчо!

Под бурни аплодисменти на сцената се качи господин с гега и калпак.

- Бай Вълчо – здрависа се с него водещият, - ти си човек, който страни от политическия живот, живееш в затънтено село, имаш си овце и нищо друго не те интересува... Но кажи все пак, ей така за протокола, имаш ли представа какви избори се задават – парламентарни, президентски или кметски?

Бай Вълчо се почеса с гегата по брадичката, пък вдигна рамене:

- Сигурно президентски, въпреки че тоя Петърчо добра работа върши...

- Кой Петърчо? – не разбра водещият.

- Стоянов, президентът.

- Страхотен си, бай Вълчо! – завика в микрофона си водещият. – Уникат! Виждате, приятели, участникът ни е напълно автентичен, затова смятам, че е крайно време да започнем да играем...

- „Дреме... им... на трътката!“ – викна публиката.

- Бай Вълчо – продължи водещият, - може и да ти дойде като гръм от ясно небе, но у нас се задават кметски избори. Именно с това е свързано и шоуто ни днес. Поканили сме трима от кандидатите за кмет на столицата, твоята задача е да чуеш тяхно изказване и да кажеш вярно или невярно е то, иначе казано – дреме ли им на трътката!

Бай Вълчо кимна, след което една врата се отвори и на сцената се появи Йорданка Фандъкова.

- Тази дама – обясни водещият, - управлява столицата повече от десет години, но въпреки това тя продължава да говори за наследени проблеми. Лъжа ли те в момента, бай Вълчо, или на нея й дреме на трътката?

- Е – повдигна калпак бай Вълчо, - нема как десет и кусур години да управляваш, па после некой друг да ти е виновен!

- Добра логика, браво! – кимна водещият. – Но нека чуем и публиката... Дами и господа, има ли наследени проблеми, или...?

- Дреме... й... на трътката! – извикаха всички.

Вратата се затръшна пред Фандъкова, а водещият сви устни:

- Жалко, бай Вълчо, не позна. Тя наистина го каза това. Но не унивай, защото идва и кандидат номер две.

Вратата отново се отвори и на сцената застана Мая Манолова.

- Преди няколко години тази дама гръмко обиждаше протестиращите в столицата, наричаше ги платени, организираше контрапротести срещу тях, а сега иска да им стане кмет. Какво мислиш, бай Вълчо?

- Ми, според мен... не може да е толку нагла тая госпожа.

- Уважавам логиката ти, но нека чуем и публиката... Искрена ли е Мая, или...?

- Дреме... й... на трътката!

Вратата се затръшна и пред Манолова.

- Съжалявам, бай Вълчо, втори грешен отговор.

- Абе, к'ви са тия хора, бе?! – учуди се бай Вълчо.

- И ние това се чудим – поклати глава водещият. – А ето го и третия за днес.

Вратата се отвори, но с шут и на сцената изскочи Волен Сидеров.

- Този кандидат за кмет публично призова опонентите си за медицински преглед на сфинктера. Да или не, бай Вълчо?

- Какво е сфинктер? – попита участникът.

Водещият прошепна в ухото му.

- Мале, ужас! – прекръсти се бай Вълчо. – Нема как да го е казал това.

Този път обаче вратата се затръшна преждевременно, защото Волен, противно на регламента, не спираше да крещи някакви неща.