facebook
twitter

После

Реконтра

Диазепам в задника

1 199
 Pixabay
- Injection! - Objection! - Overruled!

- Бихте ли си свалили панталоните?

Мразя, когато разговорите започват така. Е, не винаги, но когато ми го рече непозната жена, малко се притеснявам. Не може ли първо да се опознаем, да пием кафе или нещо по-така, да се разходим под есенните листа… А тя – започва направо от панталоните.

Но пред докторките от „Спешна помощ” всеки е безсилен – каквото рекат, това трябва да се изпълнява…

Жени – все още разсъждавам докъде да изпълня нареждането, когато усещам бодване изотзад.

- Това пък какво беше?

- Успокоително. Много сте напрегнат, трябва да изпуснете малко парата. Спокойно, приключихме!

- Само това ли беше? Да си вдигам ли панталоните?

- Няма терапевтична необходимост да останат до коленете. А също – можете да се обърнете с лице към мен.

С лице към някого изобщо избягвам да се обръщам. Не се знае от коя страна ще ме започне. 

- Лице в лице посрещам само проблемите.

- Затова сте на тоя хал – въздъхва докторката и почва да си прибира чантата. – Трябва да успокоите топката, да избягвате напрежението, сменете климата, намерете спокойно място…

- Където няма вестници?

- Че то вече къде има вестници! Това не са вестници - образователни листовки за ранно сексуално възпитание.

- Е, чак пък, има и политика, икономика, спорт…

- Ама вие и порнография ли четете? На вашата възраст!

- Не чета – признавам, - само гледам картинките.

- Ама това е посрещане на делегация!

- Ами – те идват за таковата, ние ги посрещаме със същите задни мисли и идеи, и двете страни мислят как да прекарат другата – що да не е порно! И резултатът е същият – всички се разотиват доволни, само зрителите оставаме незадоволени.

- Ето, виждате ли? Общото неудовлетворение води до физиологични проблеми. Зарежете апартамента в центъра, идете сред природата, живейте сред нея, радвайте се на цветята, птичките и тревичките… Ще се връщате в града само за избори!

- Че защо да се връщам?

- Защото сте назначен за суверен!

Замислям се. Или диазепамът ми действа вече, или тя е джапнала нещо от аптечката в линейката, докато никой не я гледа.

- Нямам такава длъжностна характеристика. За данъци ме търсят. За парно – също. За тока им отивам на крака. За суверенлък – никой досега.

- И не сте избирали избраниците си?

- Че кой ги е избирал? Казват ни кои да изберем, после някои си плащат, други само обещават, има едни, дето заплашват, има и други, които го карат на едната гола кандърма, ама не им се отваря много-много парашутът…

- И вие – какво?

- Ами – нищо, изнервям се, като гледам вечерта новините, когато всичките се обявяват за победители, всичките ме уверяват, че останалите са маскари, само те излизат в бял фрак и се покланят. За какво съм им притрябвал аз? Като им занеса хартийката с кръстче, после някой интересува ли се какво става с мен, или с хартийката ми? Те се правят, че ме будалкат, аз съм граждански задължен да им вярвам. Ей това ме изнервя и ме кара да ви тормозя по нощите за едното нервно разстройство. И отгоре на всичко вие идвате и още от вратата, също като тях, настоявате да си свалям панталоните, за да ми вкарвате разни работи отзад. Това не е ли изнервящо?

Докторката става недоволна, да си тръгва.

- Вие се нуждаете не от единична, а от двойна доза диазепам!

- Да си събуя ли панталоните? – питам с надежда.

- Няма нужда, вие отдавна сте си ги събули.

Все още няма коментари

Още

Доплащането за здраве ще падне на 30%, но след 10 г.

27.05.2020

75
Проблемът с връщане на пари от болници бил "развален телефон"

19.05.2020

410 1
Без видео не мога

07.05.2020

Г-н БАЛЕВ

1487 4

Влез или се регистрирай за да коментираш

×