"Шведите идат с трясък и гръм!" - пеех си на зимния плаж, когато видях за част от секундата някакъв едър грайфер и в следващия миг се озовах по гръб на пясъка. 

- Карамба! - изкрещях страшно, изплюх малко пясък и парче зъб. Събрах фокуса и погледнах човека, дето ме целуна с грайфера. Някакъв грамаден такъв. 

- Кво ме гледаш бе! - скара се мъжът, в когото разпознах Ралф Сундберг, шведа, който през 2017 ритна камериерка в лицето. 

- Аз те познавам, ти си Ралф Сундберг, дето ритна камериерката! Как не те е срам да се явяваш на този бряг! 

- Че какво пречи! Във вашата държава никой не си спомня за трагичния пиянски инцидент, в който сритах камериерката и после дълго се измъчвах от угризения. Толкова пиене изпих от мъка, че се видях в преразход. Дойдох тук отново, за да преодолея травмата и за да ми излезе сметката. Йо-хо-хо и бутилка ром! 

Шведът посегна пак с крак, но аз вече бях подготвен и с едно движение от айкидо помогнах на шведа да си легне. Учил съм се от най-добрите - професор Уешиба и Бойко Борисов! 

- Мършо скандинавска, знаеш ли, че Астрид Линдгрен се е борила за премахване на телесните наказания в шведската образователна система бе! Няма да ми посягаш с тия джолани, че ще ми ядеш юмруците до лактите! 

- Ма много си смел бе! 

- Смел съм! Уча се от най-добрите. Смел съм като Каракачанов, кога рути къщи в циганската махала. Смел съм като Цветан Цветанов на връщане от Щатите и като Румен Радев, когато наизустява реч. Смел съм като Бойко Борисов до холограма на Тръмп и като Ралф Сундберг пред камериерка! 

Ясно ви е, че целият патос е предназначен повече за читателя, по-малко за Ралф Сундберг, дето хабер си няма от нашите образи и явления тука. Както впрочем и българите хабер си нямат по въпроса какво наказание получи пияният швед за това, че изрита една българка в лицето. 

Глоба получи, драги сънародници. Глоба от 4500 лв., за която Цацаров обясни, че е "унижение", но законът е такъв и нито съдът, нито прокуратурата са имали друг избор.

Ралф Сундберг се разстрои:

- Разбираш ли колко е гадно! Ритнах тая жена в лицето и очаквах да получа истинско наказание. Бяха ми казали, че в България законите са шменти-капели, но не очаквах чак такова снизхождение. Аз не съм някакъв изрод. Вярно, че съм алкохолист и като цяло боклук, но моята клета Майка Швеция не ме е учила на такива работи. Това беше грешка, за която трябваше да понеса отговорност, а то...

- А то стана като с отговорността на теменужките и калинките! - назидателно довърших мисълта му пак с елементи като за читателя, не че Сундберг нещо ще разбере. - С твоето носене на отговорност стана като с муцунките сладки, дето си дават оставката на Борисов, той я държи малко като женска гръд и я връща.

Сундберг се разплака и сълзите му попиваха в пясъка, като... Както се казва във вулгарния израз. 

- Точно така стана и аз вече не съм човек, а пихтия! - изкрещя шведът и започна да навива остатъка от косата си в отчаян опит да изобрази плитките на Пипи Дългото чорапче.

Покрай нас минаха няколко мутри и полицаи, които взеха на абордаж либийски кораб. Изнасилиха екипажа, отнеха кораба и съобщиха на медиите, че са провели спасителна акция. 

Ралф ми каза: 

- Балев, това е истински позор за твоята родина. Искаш ли да се намесим и да измием срама от челото, както Черно море мие бреговете на хилядолетната българска държава? България на три морета!

- България на Северно море! - викнах и аз, но не помръднах от мястото си, както и Ралф.

Защо не помръднахме? Забравих да кажа, че от "Йо-хо-хо и бутилка ром" нататък в текста изтече около кило ром.