Отдавна не бях виждал толкова луд човек.

- Извинете - каза, - мога ли да ви питам нещо…

Знам ги тия какво питат.

- Нямам дребни - отвърнах съчувствено.

- Дребни си имам, и едри си имам. Само че бихте ли ми казали откъде мога да си купя бял кон?

Както би рекъл класикът - насред София човек върху бял кон може да отива само на едно място - на Четвърти километър. Не е задължително да е по клиничната пътека, за спешни случаи може и през бус лентата, тролеите ще го заобикалят, то, бялото, се забелязва отдалеч.

- Черен не върши ли работа? - попитах предпазливо.

- Не ми се подигравайте - обиди се човекът. - В тая жега съм ходил чак до Филиповци - там черни има много. И кафяви. Даже един на петна - като леопард, щото майка му обичала да пасе край Зоологическата, та бил уникат, ама евтино щели да ми го дадат, защото съм бил хубав човек. Бели не гледали, щото много се били цапали. Бялото било капризен цвят.

- Така си е - съгласих се веднага. - А защо точно бял ви трябва?

- Не на мен - аз на кон не се качвам, много мърда отдолу и ме е гъдел. Началството ме викна и нареди без бял кон да не се връщам, а ако се върна - да бъде преди пет следобед, за да може конят да влезе във вечерните новини и сутрешните вестници.

Какви началници имат хората! А ние си мислим, че само нашите са идиоти.

- И от какъв зор му е изтрябвал на началството бял кон?

- Не е за него - за подарък му е. Нали Цецо трябва да се върне…

- Кой Цецо?

- Вие нормален ли сте?

Какви въпроси от човек, който дири бял кон насред София!

- Ами поне ме няма в списъците на диспансера. Защо му е конят на тоя Цецо?

- Цецо рекъл - ако ще се връщам, трябва да е на бял кон! Иначе - оправяйте се наесен както знаете. Омазахте ме до ушите с кафяво, сега - ой, Цецо, върни се, на кого ни остави… Няма да стане тая работа, без бял кон - нъц! Връщам се целият в бяло - и се покланям на публиката, преди тя да започне да ми се извинява целокупно.

Започна да ми просветва.

- Мисля, че за последно съм виждал бял кон в цирка, като водих внучето... Само че къде сега има цирк - убийте ме, не знам…

Съвсем отчаях човека. Извади кърпичка да изтрие потно чело, от джоба му изпадна листче - списък с покупки.

- Майчице, това пък съвсем бях го забравил! Да ми кажете поне къде наблизо има зоомагазин?

- В зоомагазин коне не се продават.

- Трябват ми шест бели мишки. И бяла тиква. Голяма. Също и бял плъх - един брой. И вещица, която разваля черни магии и ги прави бели.

Дали все пак да не звънна на 112?

- Вещицата пък защо?

- Ама вие сте много тъп! Вещицата трябва да превърне тиквата в каляска, плъха - в кочияш, а мишките - в кончета, за да теглят каляската!

- И ще сложите вътре Цецо - да се върне не на бял кон, а в бяла каляска като абитуриентка? В пет следобед, та да влезе във вечерните новини и сутрешните вестници?

- Не Цецо-– ядоса се конетърсачът. - Цецка!

Те били много!

- Вижте - рекох, - в Народния съм чувал един от сума ти време опитва да прави заменки - кралство за кон, но не им се получава, вие искате за един следобед да намерите цял кон плюс кошница бели мишки и вещица. Що не си пиете хапчетата като бял човек?

- Щом намеря белия кон, ще започна - обеща. - Извинете, ние тук се заприказвахме без особена полза, а мен важни държавни дела ме зоват, бихте ли ми казали къде е Народният - може пък вече да са направили заменката…

Показах му. Няма само на мен да досажда!

А може и да му дадат един-два, нали у нас всеки е нормален до доказване на противното…