Спортните звезди често се отдават на благотворителност. Нерядко, за да се превърнеш в истинска легенда, просто трябва да свържеш името си с добра кауза. Бивши топфутболисти като Дейвид Бекъм и Дидие Дрогба попадат в центъра на вниманието с широко отразявани кампании в Африка. Боксьорът Тайсън Фюри пък наскоро обеща да дари прихода си от боя с Дионтей Уайлдър за осигуряване на подслон за бездомните.

"Когато се прибера вкъщи, ще построя къщи за бездомните и ще основа фондове за лечение на наркозависими и алкохолици", заяви англичанинът, докато беше в САЩ в края на миналата година.

Други, като атлетката Кели Холмс, основават собствени фондации, за да осигуряват средства за избрани каузи като социално интегриране или образование. Всъщност в съвременния свят е трудно да се намери спортна знаменитост - от Кристиано Роналдо до Серена Уилямс, която да не отделя от своите ресурси или време за благотворителни каузи. Португалският футболист например помага на жертвите на земетресения, а американската тенисистка основа просветни центрове в Африка.

Каква е мотивацията?

Защо добре печелещи и популярни спортни имена, които изглежда имат всичко - лъскав живот, уважение и огромно материално богатство, биха избрали да се замесват в алтруистични инициативи? Дали това не са обикновени PR и имиджови кампании, целящи да оборят общественото мнение, че спортистите са разглезени и надценени?

Според проф. Джен Шанг, преподавател по психология в университета на Плимут (Анг), причините за тези прояви на благотворителност са комплексни и обикновено не се водят от цинични фактори като финансова облага или печелене на допълнителна слава.

"Разглеждайки филантропията в спорта, а и в други професии, може да се предположи, че нечия кариера се мотивира от външни фактори като пари и почести - казва тя. - Но след известно време е много малко вероятно подобни хора да се влияят от допълнителни облаги, а по-скоро от вътрешни потребности. Топспортистите може да си казват: "Аз постигам толкова много в моята обичайна роля. Бих искал да видя какво мога да постигна във външния свят." И когато се отдадат на филантропия, откриват същото удовлетворение, както в началото на състезателните си кариери."

Благосъстояние

Проф. Шанг добавя: "Причината хората да решат да дават пари за кауза, от която няма да се облагодетелстват материално, е да отговорят на някаква нужда. Като "нужда" в моето проучване аз дефинирам "психологическото благосъстояние". Нечия филантропия може да донесе огромна полза не само за другите, но и за самия него."

Психоложката твърди, че при огромно желание спортистите могат да се превърнат в "специалисти по филантропия", като използват уменията, придобити в професионалните си кариера - като например управление на риска, бизнес мениджмънт и човешки отношения: "Те се изправят срещу предизвикателства, каквито не биха имали в нормална среда. Нерядко те всъщност трябва да влагат пари, време и много упоритост, ако искат да постигнат устойчивост в своите начинания. Проблемите им може да са комплексни, затова и те често имат нужда от време и пространство да развият своята филантропска същност."

Благотворителната фондация на Джеймс Милнър

Звездата на футболния "Ливърпул" Джеймс Милнър официално основа своята благотворителна фондация през сезон 2011-2012 и оттогава е дарил около половин милион британски паунда за различни каузи като борбата с левкемия. Две скорошни събития, организирани от него, бяха мач между легенди на "Селтик" и "Ливърпул" пред 20 000 зрители на "Селтик Парк" в Глазгоу и годишен бал, на който присъстваха съотборниците му и мениджърът на "червените" Юрген Клоп. Набрани бяха общо около 400 000 лири.

"Той е доста затворен човек и обикновено не е в новините, но е хубаво да го видим в такава роля - коментира един от шефовете в профсъюза на играчите от Висшата лига Джон Хъдсън. - Извън терена Джеймс е чудесен пример как може да се отплатиш обратно на обществото."

Постоянен ангажимент

Футболистите често правят дарения в края на доходоносна година или в опит да отвърнат на множеството молби, изпратени до тях по най-различни причини. "Получавам много обаждания от агенти, които ми казват: "Моят играч иска да даде пари за благотворителност." - разказва Хъдсън, който е директор на корпоративната социална отговорност към профсъюза на играчите. - Казвам им да накарат футболистите да ми се обадят лично, за да осъзнаят, че се захващат с нещо по конкретна причина, че трябва да са заинтересувани да го направят."

Както самият Хъдсън, който през последните пет години дава съвети на играчи от Премиър лийг как най-адекватно да проявяват социална ангажираност, казва: "Към тази материя не бива да се подхожда с лека ръка".

"Благотворителните фондации може невинаги да са правилното решение. Често спортистите не осъзнават, че в процеса са замесени тръстове, компании, комисии, финансови и юридически структури - посочва той. - Наистина е важно да се подходи по правилния начин. Ние помагаме на футболистите, които искат да помагат на хората. Ние поемаме юридическите разходи за установяване на подходяща регулационна рамка. Ако искат да продължат напред, им казвам, че се нуждаят от подходящи хора като свои довереници. Има нужда от постоянен ангажимент. Няма нищо по-лошо от благотворителност, която е пасивна."

Повишаване на осведомеността

Джон Хъдсън дава пример за благотворителни организации, управлявани от футболисти, които функционират чудесно извън светлината на прожекторите благодарение на всеотдайни съмишленици. Сред тях са фондацията "Ръсел Мартин" - на бившия шотландски национал и настоящ играч на "Уолсол", и фондацията "Джейсън Робъртс" - на бившия национал на Гренада и играч на "Уест Бромич", "Портсмут" и "Блекбърн".

През последните месеци профсъюзът помага на ексфутболиста на "Ливърпул", "Брадфорд" и "Болтън" Стивън Дарби, чиято кариера приключи едва на 29 г. заради поставената му диагноза за болестта на Лу Гериг - амиотрофична латерална склероза.

"Желанието ни е заедно с него да основем фондация, тъй като той иска да повиши осведомеността на обществото относно заболяването - обяснява Хъдсън. - Освен да изпрати своето послание към хората, той цели да постигне и нещо практично, като набирането на средства за осигуряване на необходимите физиотерапевти."