Какъв по-добър начин да върнеш славните дни от това да вземеш обратно човека, който има основен принос за тях? Така направи легендарният мениджър на "Манчестър Юнайтед" сър Алекс Фъргюсън. Той бе с основна роля Оле-Гунар Солскяер да се върне, и то два пъти, на "Олд Трафорд" - първо като треньор на резервите през 2008 г., а през декември 2018-а и като временен мениджър на първия тим. Солскяер не пази в тайна това, че разчита много на съветите на легендарния шотландец.

И докато всички очакваха "Юнайтед" да тръгне в нова посока чак през лятото - с назначаване на директор по футболните въпроси и вероятно на настоящия мениджър на "Тотнъм" Маурисио Почетино, клубът се върна назад към някои неща от ерата на Фърги и даде шанс на един от бившите си играчи. 

Когато "Юнайтед" взе Жозе Моуриньо през 2016 г., имаше много мнения, че португалецът ще успее на "Олд Трафорд", защото е най-близо като личност до сър Алекс, човека, чиито успехи така и не бяха повторени от мениджърите след него. Логиката за Моуриньо не беше съвсем погрешна. Привързаността на Жозе към медийната стратегия, неговият подход към ръководенето на отбора и способността да вбесява поддръжници и противници са неща, които само сър Алекс правеше във Висшата лига, а и изобщо в историята на модерния европейски футбол. Последният сезон на Моуриньо в "Челси" обаче бе провал и той бе уволнен през декември 2015-а. В "Юнайтед" той не претърпя чак такъв провал, но всички знаят как завърши престоят му - тимът ставаше все по-зле и по-зле, а старото куче разбираше, че каталогът му с трикове вече е остарял. Оказа се, че Моуриньо има много по-малко общи неща с Фъргюсън от първоначалното мнение. Да дразниш и да знаеш как да играеш с медиите работи само ако го подкрепиш с резултати. Моуриньо създаде токсична атмосфера в клуба, обвини Пол Погба за проблемите си и имаше открити скандали с него, та в крайна сметка трябваше да си тръгне. 

При Солскяер положението в тима е различно, обстановката е спокойна. Той вече постигна 6 поредни победи, а в първия истински тест победи "Тотнъм" като гост. Срещу отбор, който също гони трофеи и играе в Шампионската лига, Солскяер използва нещо, което Фъргюсън също прилагаше в такива мачове. Отборът се объркваше в защита, но контраатакуваше със скорост. В периода 2008-2011 "Юнайтед" на Фъргюсън не се славеше с доминиращ футбол като този на "Барселона", а със свирепите контраатаки, които можеха да разбият дори най-добре организираните отбори. Дори и тимовете му от 90-те години на ХХ и началото на ХХI век играеха футбол, който наподобяваше бърза серия от удари в бокса и много често изненадваше съперниците. Изгледайте някой мач от онова време и веднага ще забележите червената вълна, която атакува в мачовете на "Юнайтед". Първо ще видите как Райън Гигс се носи по фланга, например срещу "Евертън", а след години същото правят Кристиано Роналдо и Нани срещу "Фулъм".

Бързите контраатаки са нещо, което Солскяер - треньор, чийто първи инстинкт е атаката - иска да върне в отбора. При Моуриньо играта в нападение бе толкова спокойна и предсказуема. Те бяха скучни за гледане, нещо, което оскърбява феновете на тима повече от загубите. Фъргюсън успяваше да смесва печеленето с футбола и правеше така, че съперниците му се плашеха от атаките на "Манчестър Юнайтед" още преди мача. Играчи като Рой Кийн и Пол Скоулс често са разказвали как повечето двубои са били спечелени психологически още в тунела. 

Солскяер не изглежда така, че скоро другите отбори във Висшата лига да треперят преди мач, поне не в такава степен. Но от начина, по който подреди отбора си срещу "Тотнъм", имаше лек полъх от Фъргюсън. Според статистиката срещу "Тотнъм" тимът е имал повече бързи контраатаки през първото полувреме, отколкото е успял да направи в първите си 17 мача през сезона с Моуриньо. Само тази статистика показва, че има революция в атаката на "Юнайтед", макар че мачът бе спечелен от страхотното представяне на вратаря Давид де Хеа. Контузиите на Хари Кейн и Муса Сисоко от "Тотнъм" също помогнаха, но след като показа, че може да бие по-слабите отбори във Висшата лига, Солскяер вече победи и истински претендент. Норвежецът бе готов за играта на съперника си. Неговият тим се защитаваше, но използва скоростта на Маркъс Рашфорд, Джеси Лингард и Антони Марсиал, за да атакува.

А и "Юнайтед" вече не се страхува да греши. Пуска бързите си хрътки напред, Погба бе освободен от оковите си и получи разрешение да създава положения, да търси съиграчите си и да ги намира. Солскяер и бившият треньор от времето на Фъргюсън - Майк Филън, направиха това. Не е революционно като идея, но е революционно за начина, по който функционира този отбор. Макар и футболът неизбежно да се промени от времето, в което отборите на Фъргюсън атакуваха със скорост от своята половина, срещу "Тотнъм" "червените дяволи" направиха същото, като успяваха и да пресират съперника, и да му отнемат топката. Така падна и голът - Лингард, също освободен от каишката си, преследваше топката, както играеше и за Англия на световното, но не и при Моуриньо.

След Фъргюсън "Манчестър Юн" първо взе за мениджър шотландеца Дейвид Мойс, след това бе холандецът Луис ван Гаал, после португалецът Моуриньо, а надеждата към всеки от тях бе да донесе успехите от времето на сър Алекс. Може би пък норвежец, чиято визитка като треньор не е дори 1/10 толкова впечатляваща като тези на двама от предшествениците му, ще изненада всички и ще върне успехите.

Пред Солскяер има още много въпроси, на които трябва да отговори. Но като надделя над Почетино, който вероятно ще струва 45 млн. паунда на собствениците на "Юнайтед", ако все пак държат да го вземат от "Тотнъм", Оле-Гунар разчисти първото препятствие по невероятния път към постоянната работа. В момента у Солскяер може да се откриват само бледи следи от Фъргюсън и той може да си остане само с това, но съдейки по цената на Почетино и връщането в тима на бързия футбол с контраатаките, може би по-евтината опция може да донесе така желаните успехи.