"Бях егоцентрик, имах провали, но не правих компромиси за никого. Бях срещу всички" - така Ники Лауда описа преди време кариерата си като пилот във Формула 1. Трикратният световен шампион почина на 70 години в понеделник. В последните месеци той имаше сериозни проблеми с белите дробове, след като претърпя трансплантация през август 2018 г.

Освен че бе един от най-великите пилоти в историята, Лауда имаше редица успехи в бизнеса, като създаде две авиокомпании, а в последните години бе една от водещите фигури в хегемона във Формула 1 "Мерцедес". Легендарният австриец остава завинаги едно от най-големите имена в спорта, не само заради титлите си - две с "Ферари" (1975 и 1977 г.) и една с "Макларън" (1984), но и заради забележителното си завръщане след жестоката катастрофа на "Нюрбургринг" през 1976 г., която почти му коства живота. Тогава Лауда разби болида си в предпазната ограда, претърпя изгаряния от трета степен по главата и тялото си, вдиша токсични газове, които увредиха белите му дробове.

Лауда е в такова състояние, че свещеник му дава последно причастие в болницата. Но само 40 дни по-късно австриецът отново е на пистата и завършва 4-ти в Гран при на Италия на "Монца". След края на състезанието едва маха маската от лицето си заради кръвта от незарасналите си рани. Тогава Лауда се опитва да омаловажи състоянието си и казва, че не е чак толкова зле. Години по-късно обаче, в автобиографията си "До ада и обратно", той призна, че се е страхувал толкова много, че му е било трудно да мине на втора предавка на тренировката.

"Тогава говорех, че съм овладял страха си бързо. Това беше лъжа. Но щеше да е глупаво да потвърдя слабостта си пред моите съперници. На "Монца" бях изпълнен със страх", признава Лауда в книгата си. Катастрофата оставя белези не само върху психиката, но и върху външния му вид. Лауда отказва да си прави пластични операции и носи шапка, за да прикрие част от изгарянията. "Нося я предимно за защита. Ако я няма, трябва да разчитам на милостта на глупаците. Много хора чакат да я махна, за да се взират в раните ми от онзи пожар и в изгорелите ми уши", каза преди години Лауда.

Преди катастрофата той върви уверено към втората си поредна титла. Води битка с Джеймс Хънт, която години по-късно - през 2013 г., бе представена в холивудския филм Rush. Преди последния старт от сезона - в Япония, Лауда води с 3 точки, но се оттегля заради силния дъжд, тъй като смята, че е прекалено опасно. Хънт става трети и печели титлата, а Лауда след това съжалява, че се е оставил на паниката. Двамата пилоти са считани за пълни противоположности. Лауда е смятан за лишен от емоции, мислещ само за състезанията, дори описван като "машина" от някои. От другата страна е Хънт, отдаващ се на партита и жени. Макар и да се вписва добре в холивудска история, всъщност двамата пилоти са приятели. А Лауда далеч не е само лишена от емоции машина. 

Австриецът, известен с острия си език и безцеремонния си характер още от първите си години в спорта, влиза във Формула 1 доста по-трудно от много от колегите си. Лауда е роден във Виена, а дядо му Ханс е едър индустриалец, член на борда на директорите на няколко компании. От Ники се очаква да влезе в семейния бизнес, но още на 12 той решава, че ще стане пилот. Близките му забраняват да се занимава със спорт, но на 18 той напуска дома си. "Това беше добре за мен. Сигурността и закрилата от семейството нямаше да ми помогнат, щяха да ме направят мекушав", разказва Лауда впоследствие.

След няколко години в различни серии той тегли кредит, за да плати влизането си във Формула 1 в отбора на "Марч". Резултатите му не са особено добри, а през 1973 г. той тегли още един заем, за да си осигури място в BRM. Година по-късно съотборникът му Клей Регацони отива във "Ферари" и го препоръчва, а "скудерията" се съгласява да вземе и Лауда. Още в първия си ден в Маранело австриецът не се притеснява да сподели открито мнението си със собственика на тима Енцо Ферари.

"Карах няколко обиколки на "Фиорано", а той беше там със сина си Пиеро, който му превеждаше. Ферари ми каза: "Е, хлапе, какво мислиш за колата?" Аз му казах, че е ла*но. А Пиеро ми отвърна: "Не можеш да говориш така. Не може да казваш на баща ми, че колата е ла*но, защото той ще те изхвърли. Кажи му, че не е добра, това е по-добре." Но след това му преведе, а старият беше разочарован, защото съм критикувал колата", спомня си Лауда.

През 1975 г. обаче той печели титлата, а през 1977 г. следва още една. В годината след катастрофата на "Нюрбургринг" Лауда влиза в конфликт с Енцо Ферари. Той се чувства предаден, тъй като тимът му намира заместник и му предлага пост на шеф на отбора. Настоява да остане като пилот, но само за да спечели титлата, след което си тръгва два старта преди края на сезона, за да отиде в "Брабъм" на Бърни Екълстоун. Колата на новия му отбор обаче е слаба, а през 1979 г. идва първото му отказване от Формула 1.

Тогава Лауда казва, че му е писнало "да обикаля в кръг с кола". През 1979 г. той създава първата си авиокомпания "Лауда Еър". През 1982 г. обаче се връща във Формула 1, след като шефът на "Макларън" Рон Денис не спира да му предлага. Подписва договор за 3 млн. долара, рекорд по онова време. През 1984 г. Лауда печели третата си титла, като изпреварва само с половин точка съотборника си Ален Прост. През 1985 г. се отказва повторно, този път окончателно. В кариерата си той има 171 старта, 25 победи и 54 подиума. Сам казва, че е можел да има повече титли, ако не беше напуснал "Ферари".

Лауда претърпява още един тежък удар, този път в бизнеса - през 1991 г. самолет на неговата компания се разбива в Тайланд, а всички 223 души на борда загиват. Впоследствие се разбира, че причината за катастрофата е повреда в самия самолет. През 1999 г. Лауда продаде компанията си на австрийските авиолинии, а през 2003 г. създаде нова, наречена "Ники", която по-късно също продаде - на "Еър Берлин", а след това си я върна...

Той бе близо и до спорта. През 1993 г. стана консултант във "Ферари", а през 2001 г. пое управлението на "Ягуар". Години наред Лауда беше коментатор, а от 2012 г. бе неизпълнителен директор на "Мерцедес". Той е с основна заслуга за привличането на Люис Хамилтън в тима. Лауда работеше на пълни обороти, въпреки че на два пъти претърпя трансплантация на бъбрек през 1997 и 2005 г.

"Ники завинаги ще бъде една от най-големите легенди в нашия спорт. Той комбинираше героизъм, скромност и честност. Ние загубихме не просто герой, който направи едно от най-забележителните завръщания в спорта, но човек, който носеше скъпоценна откровеност във Формула 1. Той ще ни липсва, защото беше гласът на разума", каза директорът на "Мерцедес" Тото Волф.