За втори пореден път (поне) БФС ще е за похвала, ако обяви нулево издание на анкетата "Футболист на годината" и не бъде излъчен №1. Защото няма заслужил, който да се сравни с предишни носители на отличието (няма дори смисъл да се изброяват, всички знаем какви големи имена са печелили). За съжаление, явно и този път ще се търси кой е по-малко слаб, за да бъде удостоен с първото място.

Простичка равносметка на трудната (заради COVID-19) и срамната (заради резултатите и представяния футбол) 2020 г. показва, че едва няколко души може да бъдат пресети измежду всички, които са показали претенции без покритие в националния отбор и клубния футбол.

Димитър Илиев

Капитанът на "Локомотив" (Пд) изглежда сякаш най-подходящ отново да бъде избран като №1. През тази година пловдивчани пак вдигнаха Купата на България, а в първенството са траен претендент за първото място. През миналия сезон Илиев завърши с 12 гола в първенството, през този вече има 7.

С попадението си срещу черногорския "Искра" класира "Локомотив" за II квалификационен кръг в Лига Европа и осигури мач срещу "Тотнъм". Истински лидер на тима си. Вкара и за единствената победа на България през годината - 3:0 над Гибралтар. Правеше добро впечатление и с балансираните си изказвания.

Тодор Неделев

Един от малкото футболисти, които изпъкват с качествата си в Ефбет лига и националния отбор. За съжаление, уменията му не достигнаха да стане ключовата фигура за държавния тим. А кризата в "Ботев" (Пд) му попречи за нещо повече от проблясъци като при 2:0 с "Локомотив" (Пд) и 3:3 с "Берое". Накрая заради своята незаменимост получи сериозна травма.

Божидар Краев

През есента се самономинира за "Футболист на годината", изтъквайки и факта, че е единственият българин в тазгодишното издание на Шампионската лига. Но амбициите му не отговаряха на показаното от него - приличен сезон в португалския средняк "Жил Висенте" (18 мача, 5 гола), само 1 гол след завръщането си в датския "Мидтиланд", където отново рядко попада сред титулярите. А в Шампионската лига - нищо запомнящо се (48 минути в 4 мача, всичките като резерва). Толкова за претенциите му.

Георги Костадинов

Един от малцината, които играят редовно в клуба си в чужбина. Дори напоследък е капитан на руския "Арсенал" (Тула). Борбен и раздаващ се на терена. Но не помогна особено на националния тим през годината. Беше контузен за плейофа за Евро 2020 срещу Унгария, а в последните мачове от групата ни в Лигата на нациите не игра заради COVID-19.

Валентин Антов

Сред малкото светли лъчи в клубния ни футбол. Наложи се като ключова фигура в "ЦСКА-София", където даже носи капитанската лента в отсъствието на Петър Занев. Племенникът на Анатоли Нанков впечатлява с уменията си и като защитник, и като дефанзивен халф. На 20 години вече е като асансьор между мъжкия и младежкия национален отбор. Приятно впечатление прави и с богатия си речник.

Но... се нуждае от още поне година и доста важни мачове, за да бъде достоен за "Футболист на годината". Грешките в двубоите от Лига Европа, най-вече срещу "Йънг Бойс", доказват тази нужда от съзряване.

Видно е, че изборът тази година не е изобилен. Но, оставяйки субективизма настрани, много трудно някой друг футболист би имал по-сериозни претенции за отличието.