Няма съмнение, че Люис Хамилтън е един от най-великите пилоти във Формула 1. След като спечели шестата си световна титла миналата неделя, той вече е много близо до два от най-големите рекорди изобщо в спорта - седемте световни титли на Михаел Шумахер, както и неговите 91 победи в състезания. 

Спорът кой е най-великият пилот във Формула 1 няма ясен отговор. Статистически Шумахер е най-великият, но разговорът трябва да мине отвъд статистиката. Да се сравняват пилоти от различни епохи е почти невъзможно. Хуан Мануел Фанджо е участвал в 51 състезания, спечелил е 24 от тях, както и пет световни титли, последната на възраст 46 г. Но времената тогава са били драстично по-различни. Спорът между Шумахер и Хамилтън е малко по-лесен за анализ. Двамата са от почти една и съща ера в спорта, а рекордите им си приличат много. След шестата титла на Хамилтън се появиха мнения, че той вече превъзхожда германеца. Но дали е така? 

ЧИСЛАТА

За някои Хамилтън няма как да твърди, че е по-добър от Шумахер, докато не подобри рекордите му. Шумахер държи рекорда за най-много титли и за най-много победи във Формула 1 вече 15 години. Изглеждаше трудно да си представим, че някой ще се доближи до тези две постижения толкова скоро, но Хамилтън е съвсем до тях, на 34 г. е и става все по-добър. За по-точно сравнение е по-добре да бъдат махнати трите години на Шумахер в "Мерцедес" от 2010 до 2012-а, защото те променят статистиката. Макар и този период да не беше провал, Шумахер беше различен пилот и бе далеч от най-добрата си форма. Величието трябва да се мери в пика му.

Шумахер е участвал в 249 състезания преди завръщането си в спорта през 2010 г. Хамилтън пък има 248 старта до момента. Това прави сравнението уместно. Хамилтън спечели шестата си световна титла в 13-ия си сезон. Шумахер спечели седмата си титла в 13-ия си пълен сезон и завърши с този брой титли след общо 15 шампионата. Дотук разликата не е много голяма. 

Победите в състезанията са 91 на Шумахер и 83 на Хамилтън. Германецът е спечелил почти 37% от състезанията, в които е участвал преди оттеглянето си в края на 2006 г. (с трите години в "Мерцедес" ефективността пада до 30%). Хамилтън е бил първи в близо 34% от състезанията. Никой няма голямо предимство и в тази статистика.

В квалификациите Хамилтън има ясно преимущество. Той е най-добрият пилот, ако се гледа отделна обиколка. Спечелил е 87 квалификации, а Шумахер има 68 полпозишъна. Британецът е с ясно предимство и в процентите успешни квалификации: 35,22% срещу 27,22%, като се изключат трите години след завръщането на Шуми. 

Класирането на подиум не е брилянтна статистика за истинско величие, тъй като в нея влизат и победите, но Хамилтън е със 150 подиума, а Шумахер е със 155 (154 преди 2007 г.).

Заключение: Трудно може да се реши само по тези цифри.

ЗАД ЧИСЛАТА

Няма как да се прави истински точно и честно сравнение между успехите на пилоти, освен ако не се вземе предвид и силата на колите им и не се погледне какво са постигнали, когато болидът им е бил много добър и когато не е бил. Докато главните числа, като цяло, са много близки, това дава повече нюанси при сравнението. 

За да измерим силата на колата в един сезон, използвахме процента от общия брой възможни точки, които един отбор може да спечели. За да е еднакво, е използвана системата за точкуване в периода 2010-2018 и е приложена за всички сезони. Например през 2018 г. общият брой точки, възможни за спечелване от един отбор, бе 903 (21 състезания по 43 т.). Тогава "Мерцедес" спечели 655 т., или 76,1% от възможните. Разбира се, качествата на пилотите влияят на подобно измерване, но като цяло то е достатъчно добро, за да се прецени силата на един болид. 

Колкото и блестящ да е, никой пилот през този век не е карал толкова добра кола толкова често, колкото Хамилтън. Неговите болиди са взели средно 65% от възможните точки през годините. Тези на Шумахер в периода от 1992 до 2006 г. имат успеваемост 56,3%. Така може да се каже, че тези 83 победи и шест световни титли на Хамилтън са дошли с малко по-голяма помощ от колата. 

Ако се погледнат периодите на доминация, болидите на "Мерцедес", които Хамилтън кара от 2014 г. насам, имат по-голямо предимство пред съперниците си в сравнение с тези на "Ферари" по времето на хегемонията на Шумахер от 2000 до 2004 г. Във въпросните сезони "Ферари" има средно по 73,2% спечелени точки, с пикове от 82,5% и 82% съответно през 2001 и 2004 г.

В петте шампионски години на Хамилтън с "Мерцедес" тимът печели средно 82% от точките с пикове от 85,8% и 86,1% през 2014 и 2015 г. Британецът трябваше да се бори малко повече в последните три сезона, тъй като предимството на "Мерцедес" леко намаля, но дори и тях болидите на тима печелят с по-голяма разлика, в сравнение с "Ферари" в периода 2000-2004. Това не доказва, че титлите са завоювани по-лесно, но със сигурност вероятността да печелиш състезания е по-голяма с такъв болид. 

Разлики има и в самите победи: през 2001, 2002 и 2004 "Ферари" беше много пред останалите, но Рубенс Баричело беше твърдо втори пилот на тима, а Шумахер нямаше истински конкурент. Той спечели 33 от 52 състезания в тези години. През 2000 г. обаче случаят не бе такъв и той трябваше да се бори с Мика Хакинен, за да вземе третата си титла. През 2003-та Хуан Пабло Монтоя и Кими Райконен пък бяха близо до това да го победят. Конкуренцията на Хамилтън е малко по-ожесточена.

Представянето, когато колата не е най-добрата, също дава индикации за величието на един пилот. И двамата са постигнали забележителни неща във Формула 1. И двамата печелят първата си титла с болиди, които не са достатъчно добри, за да донесат и титлата при конструкторите на отборите им - Шумахер с "Бенетон" през 1994 г. и Хамилтън с "Макларън" през 2008 г. В последните 30 години има само още един случай, в който пилот става шампион, без отборът му да спечели титлата при конструкторите - Мика Хакинен през 1999 г.

Трябва да се отбележи, че и Шумахер, и Хамилтън преминаха в по-слаби отбори и ги превърнаха в суперсили. Това не е случайно. Малко други пилоти са го правили. И двамата са фантастични на мокри писти.

Шумахер обаче има малко предимство, ако се гледа представянето с по-слаби коли. През 1994 г. той стана шампион, макар и спорно, с болид, който спечели едва 43% от възможните точки. Шумахер обаче бе първи в 8 от 10-те състезания, които завърши през тази година. От 1990 г. насам никой не е ставал шампион с по-слаба кола. Шумахер го направи, въпреки че пропусна два старта заради заслужени наказания и бе дисквалифициран в други две. През 1997 г. той води битка за титлата с болид на "Ферари", който беше много по-лош от този на "Уилямс". 

Най-забележителното постижение на Хамилтън е първата му титла с "Макларън". Триумфът му дойде с кола, която взе само 49% от възможните точки. Това е втората най-ниска успеваемост от 1990 г. насам. Въпреки че доминира в последните години и кара безспорно най-добрия болид, Хамилтън често намира начин да печели, дори когато ситуацията изглежда много трудна. 

През 2009 г. той бе пръв в две състезания с "Макларън", които описа като "кучешки". Във въпросния сезон тимът завърши едва трети, с почти два пъти по-малко точки от "Ред Бул" и "Браун". Шумахер може би никога не е карал толкова слаба кола, но неговите три победи с "Ферари" през 1996 г. са сравними с това.

Ако се вземат предвид и болидите, Шумахер има малко предимство. Той се бори за титлата през 1997 и 1998 г. (щеше да го направи и през 1999 г., когато пропусна половината сезон, след като си счупи крака на "Силвърстоун") с коли, които не бяха най-добрите. В подобни условия Хамилтън спечели 13 състезания за 5 сезона, но никога не завърши по-високо от 4-то място в генералното класиране. 

Заключение: И двамата са блестящи в какъвто и болид да ги сложиш, но Хамилтън има по-голяма помощ от колите си, а постиженията на Шумахер с по-слаби коли са по-добри.

СТИЛ И СПОРТСМЕНСТВО

Да си най-великият не опира само до цифрите. Трябва и нещо повече. Как печелиш победите и титлите си има значение. По този показател Шумахер не може дори да се сравнява с Хамилтън. Всъщност Шумахер е прекрачвал границите повече от всеки друг пилот, с изключение на Аертон Сена. 

Той се размина с наказание за това, че блъсна Деймън Хил в последното състезание през 1994 г. в Австралия. Три години по-късно направи същото срещу Жак Вилньов от "Уилямс", но този път бе наказан и изваден от класирането. В по-късните му години във "Ферари" не му се налагаше да прибягва до такива непочтени тактики, но паркирането на болида в квалификацията в Монако през 2006 г., за да предизвика червени флагове и да лиши Алонсо от полпозишън, е друг такъв пример. Дори след завръщането си във Формула 1 Шумахер не стана по-мек и почти прати бившия си съотборник Баричело в стената в Гран при на Унгария през 2010 г. 

Хамилтън не се е замесвал в подобни неща, с изключение на онзи момент, в който публикува в Туитър телеметрията на Дженсън Бътън от Гран при на Белгия през 2012 г. (която впоследствие се оказа от симулатора). Всъщност Хамилтън трябваше да се справя с подобни действия на съотборниците си. Психологическите игри на Нико Розберг стигнаха своя връх през 2016 г., а Алонсо почти предизвика бунт в "Макларън" през 2007 г., когато си мислеше, че Хамилтън е фаворизиран от ръководството. Хамилтън не е правил подобни неща и е разчитал предимно на скоростта и постоянството си.

Като личност Хамилтън не е харесван от всекиго, но е в друга лига, в сравнения с роботизираната машина за победи, какъвто беше Шумахер. Когато Михаел се оттегли през 2006 г., за много хора това беше правилният момент и най-доброто нещо за Формула 1. Въпреки доминацията на Хамилтън след 2013 г. спортът още се нуждае от него и ще бъде по-зле без него, дори и да изравни рекордите на Шумахер през 2020 г. 

Заключение: Голямо предимство за Хамилтън.

ФИНАЛНО РЕШЕНИЕ

Има много неща, които трябва да се вземат предвид, и разликите между двамата са малки. Когато те не побеждават съотборниците си в най-бързата кола (Хамилтън два пъти е бил победен от съотборници, а преди 2010 г. Шумахер никога не е допускал това), те се представят добре и с по-слаби коли. И двамата приспособяват стила си на каране, за да заобиколят проблемите на болидите си, друг знак за величие. 

Разликата идва от цялостното качество на машината, с която са разполагали. И двамата са били в 248 състезания, но Шумахер все още има предимство в повечето показатели, с изключение на спечелените квалификации. Шумахер се представяше по-добре и в не толкова добри коли, а Хамилтън като цяло е разполагал с по-добри болиди в кариерата си. Това има значение. В момента Шумахер все още е най-добрият пилот във Формула 1. 

Хамилтън е по-добрият шампион. Кариерата на Шумахер имаше няколко черни петна, за да бъде считана за "по-велика" от тази на Хамилтън. Има малко пилоти, които са по-добри представители на спорта от Хамилтън в последните 20 години и на пистата, и извън нея. Значението на това, че е първият чернокож пилот и шампион, също не трябва да бъде забравяно. А с малко късмет британецът ще надмине рекордите на Шумахер в следващите години.