Когато новото попълнение на "Тотнъм" Танги Ндомбеле направи професионалния си дебют за "Анже" преди 3 години - в мач за Купата на лигата срещу "Клермон", на трибуните бяха едва 1508 души. Само 4436 зрители гледаха дебюта на един висок и елегантен нападател - Оливие Жиру, за "Гренобъл" през март 2006 г., a едва 5000 видяха първия мач на Килиан Мбапе за "Монако" през декември 2015-а. 

Няма голям блясък, когато един играч започва професионалната си кариера във Франция, а това е голямото противоречие в сърцето на френския футбол. Домашното първенство често е критикувано заради това, че не привлича широкия интерес, но в същото време френските футболисти са любимци на фенове по целия свят. Спечелването на световната титла от Франция през 2018 г. показа, че страната не спира да произвежда таланти, а знаците за това бяха видими още преди капитанът Юго Лорис да вдигне световната купа над главата си в Москва. 

На Мондиала в Русия имаше общо 52-ма играчи, които са изградени като футболисти във Франция. Това беше четвъртото поредно световно, на което Франция бе произвела повече футболисти от всяка друга държава. Повече от 1/4 от играчите, чиито тимове бяха на полуфиналите, са излезли от младежките академии във Франция, а изследване на Футболната обсерватория CIES през май показа, че

страната е вторият най-голям износител на професионални футболисти

след Бразилия. Френската футболна лига пък постави младите звезди в основата на своя маркетинг и започна да нарича елитната си дивизия Лига 1 "Лигата на талантите".

Парижкият регион е като машинното отделение на френския футбол. Осем от 23-мата играчи в тима на Дидие Дешан, който стана световен шампион, са израснали в предградия на столицата, а още няколко от младите звезди от Париж - Адриен Рабио, Кингсли Коман и Антони Марсиал, дори не успяха да влязат в състава за Мондиала. Мултикултурните, гъстонаселени парижки покрайнини имат всичко нужно за развитие на футболни таланти: изключително висока концентрация на млади играчи, изобилие на общински спортни съоръжения и култура на бързи мачове на малки терени, в които техническите способности и индивидуалното изразяване процъфтяват. 

"Там намираш много играчи с технически качества, които са добри в дрибъла, финтовете и в двубоите един на един. В повечето случаи те не живеят на повече от 10 минути от някое игрище", казва Ив Жерго, треньор на младежи и скаут, помогнал за развитието на френските национали Кингсли Коман, Преснел Кимпембе и Ферлан Менди в школата на "Пари Сен Жермен".

Подобна среда, макар и в по-малки размери, се наблюдава и в предградията на други големи френски грандове като Лион и Марсилия. Франция не е единствената държава, която произвежда много талантливи футболисти, но пък може да се похвали с щателно разслоена система за развитие на младите играчите. През 1973 г. в сила влиза френската професионална харта, която задължава всички професионални клубове в страната

да основат младежки академии

Днес работят 37 такива, които се грижат за около 2000 футболисти на възраст между 15 и 20 г. Допълнително има 22 центъра за предварителна подготовка - 15 за момчета и 7 за момичета, където тренират 13-15-годишни. Най-известният такъв е легендарната школа "Клерфонтен", намираща се в гората Рамбуйе, югозападно от Париж. Има подобен в Гваделупа в южната част на Карибско море, както и на о-в Реюнион в Индийския океан - две от отвъдморските територии на страната. 

Подобно на другите водещи футболни нации, Франция също гледа техническите способности на играчите повече от всичко останало, когато стане въпрос за събиране и подготовка на таланти. Още като технически директор на националните отбори (1988-1998 г.) бившият мениджър на "Ливърпул" Жерар Улие успешно насочва по-голямо внимание върху работата на юношите с топката. 

Жерар Боно, бивш скаут в "Лион", работил с футболисти като Марсиал, Самюел Юмтити, Карим Бензема, Хатем Бен Арфа, Александър Лаказет и Набил Фекир, казва, че прототипът за френски играч е "комбинация между атлетизъм и техническо съвършенство".

"Основата е играч, който може да се приспособи към всяка възможна тактика и да използва и двата си крака. Играчите ни са много изрядни технически, а много от тях са природно атлетични. Мисля, че мога да забележа дали един играч е френски, ако го видя да играе, дори и да не знам от коя държава е", казва Боно.

Във френската федерация има притеснения, че репутацията на страната за производство на таланти ще доведе до това, че все повече млади играчи ще отиват в чужбина още преди местните фенове да ги видят в игра. Вече има такива случаи. Пол Погба отиде в "Манчестър Юнайтед" преди дебюта си за първия отбор на "Льо Авър", а в последните години футболисти като Рафаел Варан, Юмтити, Марсиал, Коман и Усман Дембеле подписаха с чужди отбори още преди да навършат 20 или малко след това. Една от причините Франция да изнася толкова играчи е, че

за много от клубовете това е единственият шанс

да останат живи. С изключение на собствениците на ПСЖ, инвеститорите като цяло не са склонни да влагат много пари в клубовете от Лига 1. Френските власти пък следят внимателно доходите и разходите на клубовете и това прави средствата, набавени от трансфери, така важни. Жерго дава пример със "Сошо", където наскоро е бил шеф на скаутското звено. Клубът от Лига 2 е бил пред изхвърляне в по-долна дивизия заради задължения, но академията го е спасила чрез продажба на футболисти. "Ако Лусиен Агуме не беше отишъл в "Интер", ако не се беше върнала инвестицията в Маркус Тюрам (сега в "Гинган" - б.а.), ако Жеандо Фукс не беше отишъл в "Алавес", клубът нямаше да може да оправи баланса си и щеше да бъде изхвърлен", казва Жерго.

Бъдещето на работата с таланти е да се направят повече стъпки за психическите нужди на младите играчи. "Лион", чиято академия е една от най-добрите в Европа, вече въведе програма за психологическо здраве, която предлага часове по йога, хипнотерапия и достъп до треньори по психическа подготовка за играчи на възраст над 12 г. Надеждата е, че когато се обръща по-голямо внимание, по-малко таланти ще бъдат изпуснати. 

"Нужна е още работа за младите играчи, които не "пасват" на академиите. Въпросът не е да се отказваме, когато се появи "трудно" момче. Всички клубове правят правилни тренировки. Това, в което не сме толкова добри, е разбирането защо един играч не се развива", смята Боно. 

Световната титла доведе до увеличаване на броя на скаутите и агентите, които дебнат из предградията. Жерго описва ситуацията в Париж като "лудост". Всеки отбор в Европа сега търси следващия голям талант във Франция. Кандидати не липсват, а вече се говори за Раян Черки от "Олимпик" (Лион), Адил Аушиш от ПСЖ и Исак Лиаджи от "Олимпик" (Марсилия). А там има още много като тях...